Фондация ЦЕНТЪР ЗА ПЛУРАЛИЗЪМ - БЪЛГАРИЯ


CENTER FOR PLURALISM - BULGARIA Foundation

МЕЖДУНАРОДНА КРЪГЛА МАСА "РЕЗОЛЮЦИЯ 1096 НА ПАСЕ И ПРОБЛЕМИТЕ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО Й В НЯКОИ СТРАНИ ОТ БИВШИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЛАГЕР"

27 и 28 април 2002 г., СОФИЯ
Национален дворец на културата, зала 8
Транскрипция и превод от аудио-запис

Организатори: Фондация "Отворено Общество", София
Фондация "Център за плурализъм - България"
Със съдействието на: Институт за Демокрация в Източна Европа, Вашингтон и Нов Български Университет, София
Общ брой регистрирани участници - 108
Водещи на отделните заседания:
Вержиния Велчева Юрист; депутат от 36-то Народно Събрание
Веселин Методиев Историк; депутат от 37-то и 38-то Народно събрание; бивш заместник-председател на Министерския Съвет; член на УС на Фондация "Отворено Общество", София
Татяна Ваксберг Журналист от радио "Свободна Европа"
Михаил Беров Председател на УС на Фондация "Център за плурализъм - България"
Чуждестранни участници 
Германия  
Ханс Алтендорф - Директор към Федералния пълномощник за документите на ЩАЗИ на бившата ГДР
Гудрун Дометайт - Журналист от списание "Фокус"
Андреас Фьорстер - Журналист от "Берлинер Цайтунг"
Чехска Република 
Иреней Кратохвил - Директор на Института за документиране и проучване на престъпленията на комунизма
Павел Брет - Заместник директор на Института за документиране и проучване на престъпленията на комунизма
Петрушка Шустрова - Коментатор на "Лидове Новини"
Словакия 
Мариян Гула Директор на Службата за документиране на престъпленията на комунизма
Петер Динуш Заместник-директор на Службата за документиране на престъпленията на комунизма
Румъния  
Проф. д-р Георгь Онишору - Президент на Националния съвет за изучаване на архивите на Секуритате
Михай Георге - Вицепрезидент на Националния съвет за изучаване на архивите на Секуритате
Полша  
Януш Крупски - Вицепрезидент на Института за национална памет
Лешек Постолович - Дирекция на архивите към Института за национална памет
Богуслав Нижиенски Защитник на обществените интереси
Унгария 
Георго Чех- Служба за исторически архив
Югославия 
Александър Резанович - Център за антивоенна акция
Франция 
Соня Комб- Парижки университет
САЩ 
Ерик Ченоует- Главен редактор на списание "Ункаптив Майндс"
Българи, взели участие в дискусиите:
Асен Агов - Заместник-председател на 39-то Народно събрание
Методи Андреев - Председател на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежността към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб; депутат от 38-то Народно Събрание
Тодорин Пакеров - Адвокат; юридически съветник към Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежността към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
Тошо Пейков - Главен секретар на Движение за национално възраждане "Оборище"; депутат от мнозинството в 39-то Народно събрание
Веселин Ангелов - Историк; член на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежността към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
Иван Станчев - Председател на Съюза на репресираните в България след 9.IX.1944г.
Велислав Величков - Юрист; депутат от 38-то Народно събрание
Тодор Янакиев - Журналист; сътрудник на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежността към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
Христо Цветков - Секретар на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежността към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
Николай Колев - Журналист; бивш политически затворник
Иван Стойчовски - Представител на Фондация "Национален дълг"
Атанас Киряков - Кинорежисьор; директор на студия за документални филми "Време"
Христо Христов - Журналист от вестник "Дневник"
Г. Константинов - Журналист; бивш политически затворник и концлагерист
Димитър Ангелов - Бивш политически затворник и концлагерист
Мирослав Дърмов - Депутат от 36-то и 37-то Народно Събрание
Атанас Атанасов - Бивш директор на Националната Служба за Сигурност

ПРОГРАМА

27.04.2002, събота
09.00 Регистрация на участниците в Националния Дворец на Културата
10.00 Откриване
10.15 Първо заседание: "Правни аспекти на изпълнението на Резолюция 1096 в някои страни от бившия социалистически лагер
Водещ: Вержиния Велчева
11.45 Кафе-пауза
12.00 Продължение на първото заседание
13.30 Обяд
14.30 Второ заседание : "Необходимостта от прилагането на Резолюция 1096 на ПАСЕ - историческа обосновка"
Водещ: Веселин Методиев
16.00 Кафе-пауза
16.15 Продължение на второто заседание
19.00 Коктейл за участниците ресторант "Форум" НДК


28.04.2002, неделя
09.00 Трето заседание: "Обществото и Резолюция 1096 на ПАСЕ - журналистически разследвания, публицистика, обществени реакции"
Водещ: Татяна Ваксберг
10.30 Кафе-пауза
10.45 Продължение на третото заседание
12.15 Закриване
12.30 Пресконференция

ОТКРИВАНЕ

Михаил Беров: Искам първо от името на организаторите - Фондация "Отворено общество" и Фондация "Център за плурализъм - България" да Ви благодаря, че уважихте нашата покана и искам да Ви представя нашите чуждестранни гости. Това са - от Чешката Република г-н Ириней Кратохвил, ръководител на Института за проучване и документиране престъпленията на комунизма, г-н Павел Брет, негов заместник, г-жа Петрушка Шустрова, бивш заместник-министър на вътрешните работи, понастоящем коментатор на в-к "Лидове новини", а от Словакия г-н Мариян Гула - ръководител на Службата за документиране престъпленията на комунизма, г-н Петър Динуш, негов заместник, от Германия г-н Ханс Алтендорф, Директор на ведомството на Генералния пълномощник за разкриване документите на ЩАЗИ, г-жа Гудрун Дометайт, журналистка от списание "Фокус". Тук искам да отбележа, че г-жа Билтрер, която бе приела нашата покана, за жалост се разболя в последния момент. Също така днеска на обяд очакваме да дойде журналистът Андреас Фьорстер от Германия, който е журналист от "Берлинер Цайтунг". От Унгария присъства г-н Гьорго Чех. За жалост нашите румънски гости все още ги няма, те пътуват с кола, надявам се че ще дойдат до края на заседанието. От Полша г-н Крупски от Института за национална памет, г-н Нижиенски, който е защитник на обществените интереси и г-н Постолович, който е началник отдел в Института за национална памет. Очакваме днеска на обяд да пристигне г-жа Соня Ком от Франция. Тук е също така г-н Ерик Ченоует от САЩ - редактор на списанието "Независими мисли" и също така искам да приветствам г-н Резанович от Югославия. Съжалявам много, че някои от видните личности от България, които поканихме не дойдоха, но да се надяваме, че по късно ще дойдат. Става въпрос за г-н Герджиков, Председател на Българския парламент, г-н Петканов, Министър на вътрешните работи, става въпрос също за г-н Владимир Дончев и г-н Станимир Илчев. Съжалявам, може би тяхното присъствие щеше да бъде интересно за всички Вас, но да се надяваме,че по-късно могат да дойдат. А сега ми позволете да дам думата на г-н Асен Агов - Заместник-председател на Народното събрание на Република България, който да открие Международната кръгла маса. Г-н Агов, моля.

Асен Агов: Благодаря за предоставената ми възможност да участвам, както и да открия тази изключително важна конференция. Подчертавам "изключително важна", защото идва в момент, когато България е отново разтърсвана от тежък вътрешно политически дебат за това как да се работи, как да се действа с паметта от комунистическото минало, как онези които са страдали по времето на комунизма да имат свободен достъп до информацията, как техните близки, как всички онези, по един и друг начин проявяват интерес към това комунистическо минало, да бъдат осведомени. Този дебат е особено остър в Народното събрание на което имам честа да бъда Заместник-председател. Искам веднага да направя уговорката, че аз съм представител на опозицията в Председателството на Парламента, oпозицията, която винаги е отстоявала тезата, че нито една страница, нито един ред от комунистическото минало не трябва да остане скрит. Аз наистина съжалявам, че няма представители на мнозинството тук, но се надявам те да се появят, има един представител всъщност, който маха с ръка - мой колега, народен представител, но във всички случаи би било интересно да чуем и тяхното мнение.
Има някаква ирония в това, че Резолюция 10/96 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с чието съдържание Вие сте добре запознати, продължава да бъде актуална и днес. И ако обърнете внимание на точка трета на тази Резолюция, която е основна тема на нашия разговор, ще видите, че създателите й са били много предвидливи. Те са оценили много внимателно заплахите, които съществуват за крехките демокрации в Централна и Източна Европа. Ако обърнете внимание на точка пета с нейните четири подточки, ще видите, че това е един план за действие, който би трябвало неотклонно да се следва от всички демокрации в Централна и Източна Европа, за да могат веднъж завинаги да се разделят с комунистическото минало.
Аз искрено се надявам, че достойните участници в тази конференция ще могат да дадат своя принос в този дебат. И макар конференцията да е международна, аз съм сигурен, че тя ще има своя отзвук и в Българското общество. Защото, както казах, то е много чувствително за всичко онова, което се случва напоследък. Не мога да не скрия разочарованието си от обстоятелството, че през изтеклата седмица беше окончателно гласуван закон, който е крайно необходим на България - това е Законът за защита на квалифицираната информация. Закон, който определя списъка на държавните тайни, закон който се превръща в правна необходимост за членството на България в Северно- атлантическия съюз. Но разочарованието ми идва оттам, че този Закон беше използван, за да се отмени друг закон, който гарантираше достъпа на обществото до архивите на бившата комунистическа Държавна сигурност. Разочарованието идва оттам, че България беше извървяла много важен етап от своя път към заличаване на тежката памет на съмненията, подозренията, тя беше изминала много голяма част от пътя си към откритостта, отвореността, за да няма повече загадки за този тъжен живот, който българите водиха в продължение на повече от петдесет години при комунизма. Днес тази възможност е отново закрита и аз се надявам, че дебатът, който ще бъде, който в момента тече в обществото и част от който е и сегашната международна конференция, ще помогне, според мен тази историческа грешка, тази политическа грешка, този ход на реставрация и защита на Държавната сигурност от времето на комунизма, да бъде поправен. Аз лично апелирам към съвестта на всички онези, които са заинтересовани България да бъде една отворена, открита демокрация, да не спират да действат в посока на това нито един ред от тайните на комунистическото минало да не остане разкрит за обществото. Съвсем традиционно ще пожелая успех на всички участници в конференцията и се надявам днес Вие да поставите много интересен ракурс върху анализа на всичко онова, което, малко или много, ни е свързвало в миналото. Всички страни от лагера - който беше наричан социалистически. Благодаря Ви.

Първо заседание:
Правни аспекти на изпълнението на Резолюция 1096 в някои страни от бившия социалистически лагер
Водещ - г-жа Вержиния Велчева

Водеща: Както вече знаете от Програмата на Конференцията, първото заседание e посветено на правните аспекти на изпълнение на Резолюция № 1096, в някои от страните от бившия социалистически лагер в контекста на точка № 9 от Резолюцията. Преди всичко искам да се обърна с молба към всички присъстващи извън официалните и предварително заявени изказвания, които желаят да вземат участие в дискусията, да отправят своето желание за изказване към Секретариата, който се намира отзад, в залата и искам да дам първо думата на господин Методи Андреев, като един знак на уважение към дейността, която ръководената от него комисия свърши през изминалите месеци, въпреки несъвършенствата на закона, въпреки липсата на достатъчно воля от страна на изпълнителната власт да осигури нормални условия за работа на комисията и за получаване на необходимата информация. Ние всички сме длъжни да заявим една признателност към тази комисия, защото при липсата на политическа воля толкова години наред архивите в България да бъдат наистина отворени, тази комисия се опита да свърши една максимална по обем работа въпреки всички тези ограничения на закона. Всички може би са запознати с това, че въпреки че от 94 година фактите от архива на бившата Държавна сигурност не съставляват държавна тайна, в България за жалост те никога досега не бяха напълно открити и достъпни, а може би е знаменателно, че днешната конференция започна в един момент, когато България е изправена пред това да бъде единствената страна в която тези архиви ще бъдат отново напълно затворени и дори частиците от истина ще бъдат скрити и достъпът на обществото до тях ще бъде прекратен. Още веднъж като знак на уважение към работата на ръководената от господин Методи Андреев комисия му давам думата.

Методи Андреев: Първо искам да поздравя с добре дошли всички представители на страните, които уважиха тази комисия, да благодаря и на организаторите на тази конференция. Всъщност в момента моето изказване е значително облекчено от факта, че аз не мога да говоря за един закон, който по силата на друг закон е отменен. Все пак сравнението, което би трябвало да са направи, ще го направят съответните юристи. Аз само мога да кажа в този аспект, че България в момента се намира в една парадоксална ситуация. Тази парадоксална ситуация се подсилва от това, че фактически беше отменен един законодателен процес, който много трудно проби в българското общество, в българската политическа класа. Това беше процес за създаване на законодателство, което да даде достъп на гражданите до така наречения архив на бившата Държавна сигурност. Историята на този процес е свързана с много политически спекулации, използвани в различни моменти от различни политически сили. Истината обаче е една, както и миналото е едно, а бъдещето ни е общо. В този смисъл аз намирам за изключително ненавременно и нецелесъобразно и проява на лош политически вкус точно сега, когато България очаква да влезне в Евроатлантическите структури, отново да се връщаме назад и то не като правим плахи стъпки назад, а като правим скок назад. Защото ако двата закона, единият през 97 година, по време на управлението на ОДС, след което изменен и допълнен през 2001-та година, бяха плахи стъпки към онази зловеща истина, която се крие в архива на бившата Държавна сигурност, сегашното решение на мнозинството не може по никакъв друг начин да се оцени, освен като скок назад към миналото, и фактически проблемът с архива на бившата Държавна сигурност бе върнат в неговото начално положение, това в което се намираше непосредствено след десети ноември 1989 година. Парадоксалното е, че един архив, който няма отношение по никакъв начин към сегашната визия и концепция на страната ни за национална сигурност, беше съвсем изкуствено причислен към така наречената категория на информация, наречена класифицирана информация, което означава секретна информация. Не може да бъде секретна информация информацията, добивана по незаконен начин в нарушение на всички човешки права, на принципите на демократична и правова държава, каквато е информацията, съдържаща се в архива на бившата Държавна сигурност, добивана през тези 45 години на комунистически режим в България. Това е правен парадокс, който говори за незряло политическо отношение към този въпрос. Говори за нещо повече, говори за готовност да бъде поета една непосилна политическа отговорност и една непосилна морална отговорност пред българското общество, защото да отмениш един закон, колкото и несъвършен да е той и това да го направиш в ущърб на обществото да научи истината, не е нищо друго освен да поемеш моралната отговорност на онези хора, които са работили в системата на бившата Държавна сигурност и са вършили престъпления срещу собствения си народ в името на една партия.
Извършвайки този акт, мнозинството в Народното събрание практически пое тази морална отговорност. То ще бъде отговорно за прикриването на една истина, на едни документи, голяма част от които съдържат документирани престъпления. И ако аз говоря в момента в качеството си още на Председател на тази комисия, аз искам по всякакъв начин да отделя от контекста на моето изказване евентуално личния мотив.
Тук не става въпрос да защитя институцията, която беше създадена по този закон, тук не става въпрос за комисията, която аз ръководих и за комисията, която господин Ананиев ръководеше. Въпросът въобще не бива да се пренася в този персонален план. Сериозният проблем, който всички трябва да разберат, е че в България беше стопирано едно законодателство, беше стопиран един законодателен процес. А в момента ние имахме най-добрия шанс, който от 12 години ни беше предоставен, това законодателство да бъде развито с консенсус между всички значими политически сили в България. Защото на 30 март тази година Президентът на Република България, господин Георги Първанов, направи едно изказване, което лично аз възприех като политически знак за промяна. В едно интервю пред "Дойче веле" той заяви, че досиетата трябва да бъдат отворени, трябва да бъдат огласени доносниците на бившите служби, да се види кои от тези хора, сътрудничещи в тези служби, са били добри и кои са били доносници. Мнозинството, което е съставено от една нова политическа сила, не усети този политически знак, защото ако досега този въпрос, въпросът за архива на Държавна сигурност, не беше решен радикално в България, то е поради липсата на политически консенсус между основните политически играчи на българската политическа сцена. Защото там, където има решение на този въпрос от държавническо ниво, там където обществото е възприело това законодателство като необходимо за развитието на демократичния процес, това е станало и винаги е ставало с консенсус между основните политически сили в обществото. Защото ако липсата на политическа воля е била налична през тази 12 години като основен проблем, за да има липса на политическа воля, е именно това, липсата на политически консенсус. Сега ние бяхме най-близо до този политически консенсус. Той, обаче, не беше използван. Той беше пропуснат. И направихме тази необмислена стъпка, която аз не искам по никакъв начин да се отрази на реномето на страната ни, по никакъв начини не искам това да прозвучи като някакъв лош сигнал към другия свят. Това е наш вътрешен проблем и аз смятам, че ние ще намерим сили като българи да го решим в полза на обществото. А не в полза на бившите структури на хора, съпричастни към политическата полиция, която в България се наричаше Държавна сигурност. За това този акт на мнозинството, нека да го възприемем като наша национална особеност, по никакъв начин да не се възприема като акт, който по някакъв начин в негативен аспект да покаже страната ни пред останалия свят.
Като благодаря още веднъж за вашето присъствие се надявам, че вие ще кажете как във вашите страни този въпрос е решен, как във вашите страни вашите политици и вашите общества са намерили решението на този изключително деликатен и фундаментален за демокрацията въпрос.

Водеща: Благодаря на господин Методи Андреев. Може би преди да преминем към конкретните проблеми във всяка една от страните нека да чуем един сравнителен анализ на законите в тези страни, който ще бъде представен от господин Пакеров. Давам Ви думата.

Пакеров: Благодаря Ви. Уважаеми участници в днешната международна кръгла маса, в началото на днешното пленарно заседание бих искал да поясня, че организаторите на настоящия форум, а именно фондация "Отворено общество" - София и фондация "Център за плурализъм - България" пожелаха да започне работата ни с кратко сравнително-правно проучване на начина, по който е решен въпросът за достъпа до архивите на бившите тайни служби на бившите комунистически страни в Централна и Източна Европа. С оглед на ефикасността в работата си и с оглед на постигнатите резултати, ведуща в тази област и пример за подражание е институцията, създадена във Федерална република Германия, която е ръководена от госпожа Мариане Биртлер, в качеството й на Федерален пълномощник по материалите на службата за Държавна сигурност на бившата Германска демократична република. Приетият от Бундестага закон от 20.12.1991 г. регламентира събирането, съхраняването, управлението и използването на огромния архив на бившата ЩАЗИ.
Дадената възможност на Федералния пълномощник по силата на разпоредбата на параграф № 2 от цитирания закон да съхранява въпросната документация осигурява необходимата оперативна самостоятелност в работата му. Този закон задължава всички публични институти, институции във Федерална република Германия, да подпомагат Федералния пълномощник в издирването на материалите на бившата тайна служба. Ако на служителите в тези публични институции им е известно или установят в изпълнение на своите служебни задължения, че при тях се намират материали на бившата тайна служба на Държавна сигурност, те са длъжни незабавно да уведомят Федералния пълномощник, съгласно параграф № 7 от споменатия закон. Освен това, Федералният пълномощник, след съгласуване с една публична институция, може да извърши преглед в нейните регистратури, архиви и други информационни хранилища, когато има достатъчно основания да се предполага наличие на материали на въпросната тайна служба на бившата ГДР. Задължени са по силата на споменатия закон всички физически лица и непублични институции незабавно да уведомяват Федералния пълномощник, че при тях се намират материали на ЩАЗИ, щом като това им стане известно.
През есента на 1991 г., още преди образуването на две отделни държави, Република Чехия и Република Словакия, на 17-то смесено заседание на Камарата на народните представители и на Камарата на националностите, на четвърти октомври 1991 г., Федералният парламент одобри закон с който се определят допълнителни условия за заемане на някои от постовете в държавните органи и организации. В разпоредбата на член първи в този закон са изброени постовете, за които се отнасят допълнителните изисквания, а в член втори, алинея първа са изброени конкретните допълнителни изисквания на този лустрационен закон, в който изрично е посочено, че се изисква миналото на дадено лице за периода на комунистическия тоталитарен режим от 12.02.1948 г. до 17.11.1989 г. да е чисто. С разпоредбата на член 11 от цитирания закон е създадена независима комисия към Министерство на вътрешните работи за проверка на фактите, посочени в член втори, алинея първа на закона, а в член 18 на този закон е предвидена процедура за съдебен контрол на решенията на споменатата независима комисия.
В Република Полша е приет на 11.04.1997 Закон за разкриване на работата или службата на лица, изпълняващи публични функции в органите на Държавна безопасност или сътрудничество с тях за периода 1944 - 1990 г. По силата на този закон е овластен Апелативният съд във Варшава да издава съдебни решения по установяване истината на декларациите относно работата или службата в органите на Държавна безопасност, посочени в закона или сътрудничество с тези органи в периода от 22 .07.1944 до 10.05.1990 г. Разпоредбата на член 17 "Д" от цитирания закон разрешава на така наречения Защитник на публичния интерес, неговите заместници и упълномощените сътрудници на Бюрото на Защитника на публичния интерес да имат пълен достъп до документацията, която е създадена до 10.05.1990 г от специалните служби на бившия тоталитарен режим. В раздел четвърти от споменатия закон е регламентирана, създадена лустрационна процедура.
В Република Унгария е приет закон № 23 от 1994 г. относно проверяването на лица, заемащи важни държавни и публични длъжности, както и за службата по досиетата. За извършване на необходимите проверки по този закон са създадени комисии в състав от трима съдии. Тези комисии са избрани от парламента, участващите в тях съдии са определени със съгласието на Председателя на Върховния съд и са предложени от комисията по национална сигурност при Парламента. Необходимите за работата на комисията документи се архивират и съхраняват от службата за досиетата. Председателят на службата по досиетата има мандат от седем години.
В Република Румъния е приет закон № 187 от 07.12.1999 г. за достъп до личното досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция. В член пети, алинея първа от този закон е посочено, че политическа полиция представляват всички онези структури на Секуритате, създадени за установяване и поддръжка на тоталитарната комунистическа власт, както и за подтискане и ограничаване на основните човешки права и свободи. За прилагане на разпоредбите на този закон е създаден Национален съвет за проучване на архивите на Секуритате като политическа полиция. Съветът се ръководи от Колегия, съставена от 11 членове, които са избрани от Парламента с мандат от шест години. Съгласно разпоредбата на член 20, алинея първа от цитирания закон на Колегията на Националния съвет е предоставено администрирането на всички документи, които са свързани с упражняването на предоставените й с този закон права, с изключение на документите, отнасящи се до националната сигурност.
Получихме и проектозакон за досиетата на Държавна сигурност на Република Сърбия, който е изготвен през настоящата година. С този закон ще бъде уредено ползването на досиетата, водени от Държавна сигурност на Република Сърбия от 1945 г. до датата на влизане в сила на закона, който ще регламентира и контролирането, обработката и други действия с тези досиета. Предмет на този закон ще бъдат и водените досега досиета за политически и идеологически убеждения на определени граждани, групи от граждани и организации. Разпоредбата на член 11 на този проектозакон предвижда създаването на Републиканска комисия по досиетата, която да бъде независима Републиканска агенция. Тя ще обработва досиетата и ще контролира тяхното използване. Предвижда се Министерството на вътрешните работи да предаде всички посочени в Член 1 досиета на Републиканската комисия по досиетата. Посочена е в раздел трети на този проектозакон процедура за ползване на досиетата от граждани. В раздел пети е регламентиран достъпът до досиетата за целите на лустрацията.
В България беше приет през 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Този закон претърпя значителни изменения през 2001 г. и във връзка с разширяването на неговия предмет се промени и наименованието на закона в "Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб". Измененията в закона бяха съобразени с препоръките, които се съдържат в точка девета на Резолюция 1096, приета на 27.06.1996 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Този закон регламентира достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, включително и на техните предшественици и правоприемници в периода от 09.09.44 г. до 25.02.1991 г. За осъществяване на предвидената в закона дейност бяха създадени две комисии . Комисията по член четвърти, алинея първа от закона има за цел разкриването на документи и установяване на принадлежност към посочените по-горе тайни служби. Тя е в състав на седем членове, от които петима са избрани от Народното събрание, а останалите двама от Министерския съвет.
Създадена беше и Комисия по член четири "Г" от същия закон, която има за задача разкриването на принадлежност към бившите тайни служби, посочени в закона. Тя се състои от пет членове. В нея са включени двама съдии във Върховния касационен съд и двама прокурори във Върховната касационна прокуратура. Двете комисии имат петгодишен мандат.
Приложението на закона породи много спорове между различните политически сили. Създадените комисии по приложение на закона фактически не получиха пряк достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, което не им даде възможност за ефективна и пълноценна дейност по прилагането на закона.
На 24 този месец, тоест само преди три дни, Народното събрание прие Закон за защита на класифицираната информация. Класифицираната информация, по смисъла на този закон, е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация. С разпоредбата на параграф 37 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон се отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, което стана по предложение на народни представители от НДСВ, което спечели последните Парламентарни избори през миналата година и състави новото правителство. Понастоящем тече петнадесетдневния срок, в рамките на който Президентът на Република България трябва да реши дали да подпише Указ за обнародване на приетия закон, за да влезе в сила или да упражни правото си на вето, съгласно разпоредбата на член 101, алинея първа от Конституцията, като мотивирано върне закона в Народното събрание за ново обсъждане.
При положение, че споменатият закон влезе в сила, вероятно народните представители от опозицията ще направят пред Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на споменатия закон. Възможно е да бъде внесен в Народното събрание проект за нов закон за разкриване на архивите на бившите тайни служби, действали по времето на тоталитарния режим, който по-прецизно да регламентира тази материя и да отговаря напълно на изискванията на точки девета и единадесета от Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
В заключение би трябвало да се отбележи, че настоящето встъпително изложение е съобразено с материалите, с които разполагаме и вероятно в него има непълноти. Но бихме искали да се надяваме, че нашите уважавани гости от чужбина ще допълнят информацията, която ние имаме и ще споделят с нас своя опит в работата си и евентуално възникналите проблеми в страната им при прилагане на изискванията, посочени в точка девета на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Благодаря за вниманието ви.

Водеща: Благодаря на господин Пакеров. Предвид постъпилите предварителни заявки за участие в кръглата маса, започваме с опита на Полша. Позволете ми да дам думата на господин Богуслав Нижиенски, който е Защитник на обществените интереси.

Богуслав Нижиенски: Уважаеми г-н Председател, уважаеми госпожи и господа, в 1989 г. независимата полска държава започна още от самото начало да се бори с наследството на тоталитарния комунистически режим, който от юли 1944 г в продължение на 45 години управляваше Полша. Новата полска държава разработи правни механизми, които създадоха възможности за преследването на комунистическите престъпления, за реабилитацията на лицата, осъдени за престъпления, поради преследване от комунистическия режим, реабилитацията на лицата, осъдени за престъпления, които в цивилизованите общества никога не са представлявали престъпни деяния, за реабилитацията на неправилно осъдените лица, както и за материалното възмездяване на жертвите на тоталитарното правосъдие.
Полската държава счете за необходимо да се приеме Закон за лустрацията, за да се защити по този начин младата полска демокрация. Неразбирането на тази необходимост от някои политически сили в Полша, главно от страна на посткомунистическата левица, доведоха до това, че Парламентът едва през април 1997 г. прие Закон за разкриване на работата или службата в органите на Държавна сигурност или сътрудничеството с тях през периода 1944 г. до 1990 г. на лицата, заемащи публични длъжности. Законът действа от трети август 1997 г., но поради невъзможността да бъде избран по различни причини Лустрационен съд, състоящ се от 21 членове, остана всъщност мъртъв закон. Едва новелизацията на този закон, приета през юни 1998 г от Парламента с дясното мнозинство, позволи Законът за лустрацията в Полша да влезе фактически в сила от 27.11.1998 г. Този закон беше проучван от Конституционния съд от гледна точка на това дали отговаря на изискванията на правовата държава. Конституционният съд потвърди, че в Закона за лустрацията не се крият никакви опасности за основните права на човека, както и за развитието на демокрацията в Полша. Въпреки че от международния документ 7568 относно методите за отстраняване за наследството от бившите тоталитарни комунистически системи, както и от Резолюцията 1096 произтича, че лустрацията трябва да бъде провеждана от независима комисия, съставена от изтъкнати граждани на дадената страна, назначавани от Държавния глава и утвърждавани от Парламента, лустрацията в Полша се извършва не от комисия, а от Апелативния съд във Варшава. И именно този съд проучва дали са достоверни декларациите, които са представили лицата, заемащи или кандидатстващи за публични длъжности. Само лицата, които са представили достоверни декларации имат моралната и правната легитимация да заемат такива длъжности. Апелативният съд образува лустрационно производство въз основа на писмено искане от Омбудсмана, защитника на публичните интереси или един от неговите двама заместници. Само в някои случаи съдът образува производство въз основа на служебното начало. Омбудсманът, защитникът на публичните интереси, за краткост по нататък ще използвам само словото Омбудсман, анализира всички лустрационни декларации относно тяхната достоверност и когато констатира, че някоя от тях може да не съответства на истината, е задължен да внесе искане в Апелативния съд за образуване на лустрационно производство и да го поддържа по време на съдебното заседание. По време на предварително производства, водено от Омбудсмана се събира информация, за да се оцени правилно декларацията. За тази цел Омбудсманът проучва сам или с помощта на служителите от своето бюро, актовете и документите,създадени от комунистическите специални служби в Полша, през периода от 22.07.1944 г до 10.5.1990 г., когато настъпи тяхното формално закриване. Омбудсманът по време на предварително производство е разпитал досега 209 свидетели и 10 вещи лица графолози. Във всичките свои дейности, Омбудсманът прилага Наказателно-процесуалния кодекс. Той е задължен да спазва принципът на презумпцията за достоверността на всяка лустрационна декларация. Този принцип действа задължително през цялото време на съдебното производство и престава да действа тогава, когато Апелативния съд издаде законна присъда. Полският законодател е приел, че лустрационното производство, когато има основание за неговото образуване се провежда изцяло от Апелативния съд, които трябва да осигури на лустрираното лице такива права, каквито има обвиняемият по Наказателно-процесуалния кодекс. Ролята на Омбудсмана е определено по-различна, отколкото ролята на прокурора в наказателно производство. Прокурорът внася обвинителен акт, когато по делото се появи висока степен на вероятност, че заподозряното лице е извършило деянието по което се обвинява, докато Омбудсманът внася своето искане, тогава, когато се появят доказателства, че подадената декларация е недостоверна.
Досега Омбудсманът е внесъл в Апелативния съд 85 искания за образуване на предварително производство, които обхванаха известни личности от политическия живот между които бяха членове на Правителството и Парламента, но и съдии, прокурори и адвокати, представители на Радиото и Телевизията. По всичките тези дела Апелативния съд образува предварително производство.
Лустрационното производство в Полша се води съгласно изискванията за честен процес, записани в Резолюция 1096 и член 6, алинея първа от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В лустрационното производство бяха пренесени основите начала от Наказателно-процесуалния кодекс в частност принципът на обективната истина, правото на защита, даже от трима защитници, правото на даване на обяснения, принципа на презумпцията за достоверност на декларацията, принципът на колегиалност на съда, означаващ, че делото се разглежда от трима съдии. Принципът на публичност на съдебните заседания се прилага в ограничен размер, тъй като Апелативния съд по искане на лустрираното лице е задължен да разглежда делото при закрити врати, което много често се практикува. Много съществено значение в лустрационното производство има принципа на легализма, което означава, че в своите действия държавните органи се ръководят от правото. Омбудсманът реализира този принцип като третира еднакво всички лица, обхванати от лустрацията, независимо от тяхната политическа принадлежност, обществената позиция, вида на заеманата длъжност и досегашните заслуги. Принципът на легализма се прилага също и от Апелативния съд, когато образува лустрационно производство и когато постановява присъда, през цялото време на процеса Апелативния съд е задължен да спазва принципа на презумпцията за достоверност на декларацията на лустрираното лице. Това изискване съответства на принципа на презумпцията за невинност в наказателното производство. Омбудсманът изпълнява своите обвинителни функции в лустрационното производство по подобен начин, както прокурора в наказателното производство. Омбудсманът представя обвинения, поставящи под съмнение достоверността на декларацията, въпреки че се случва да се откаже от поддържането на обвинението за представяне на невярна декларация. Апелативният съд приключва лустрационното производство с издаването на присъда, в която констатира, че лустрираното лице е представило невярна декларация и така е постановил досега по 36 дела или констатирал, че лицето е представило достоверна декларация като така е постановил по 17 дела.
Полският лустрационен закон не предизвиква никакви отрицателни последици за лицата, относно които се потвърдят фактите, че са работили, служили или тайно сътрудничели с комунистическите органи на Държавна сигурност. Никакви последици не понасят и лицето, което е признало в своята декларация, че е извършвало такава дейност.
Тази декларация се публикува в официалния печатен орган на правителството "Монитор Полски" . Досега броят на призналите си в своите декларации възлиза на 150 души, в т.ч. няколко министри и вицеминистри. Последиците от лустрационната лъжа понасят само тези лица, спрямо които Апелативния съд е констатирал законно, че те са представили неверни декларации. Техните имена се публикуват и тези лица 10 години не могат да заемат публични длъжности. Присъдата на Апелативния съд може да се обжалва във втората инстанция на този съд, а след, това ако процесуално заинтересованата страна желае това, чрез касационна жалба до Върховния съд. Досега е имало 18 такива касации.
При издаването на присъдата няма никакво значение за Апелативния съд, кой е автора на декларацията, какъв е бил вида и обхвата на неговата работа или тайно сътрудничество с органите за безопасност. Само тогава, когато лустрираното лице е подело тайно сътрудничество, поради опасения за собствения си живот и здраве или на своите близки, то този факт Съдът оповестява в присъдата.
Уважаеми госпожи и господа, както вече чухте, целта на лустрацията в Полша не е да се наказват комунистическите престъпления. Това се явява задача на Института за националната памет, Комисията за преследване на престъпленията против полския народ, на прокуратурите и съдилищата. Лустрацията трябва да защитава демокрацията, но тя не се използва за наказване, отмъщение или възмездие и с нея не се злоупотребява в политически или обществен аспект. Законът за лустрацията се прилага спрямо всички лица, които заемат публични длъжности, независимо от тяхната политическа ориентация, обществена позиция и характера на изпълняваната длъжност. Лустрацията обхваща Президента, депутатите, сенаторите, Министър-председателя и членовете на Правителството, главните секретари в министерствата, централните и областни учреждения, директорите и членовете на управителните съвети на публичното радио и публичната телевизия, както и всички съдии и прокурори и адвокати, общо около 22 000 души.
Лустрацията в Полша не се занимава с реабилитацията на лицата, осъдени за дейност в полза на независимата Полска държава, нито с предоставянето на материална компенсация на тези лица. Законът за лустрацията в Полша изцяло спазва Резолюция 1096. Направените напоследък изменения в него са обжалвани в Конституционния съд и вярваме, че този съд няма да превърне законът за лустрацията във фикция, че лустрацията ще продължава да бъде едно от средствата за ликвидиране на отрицателните явления от времето на тоталитарния комунистически строй. Благодаря за вниманието.

Водеща: Въпросът за установяване на политическата благонадеждност на публичните личности наистина е един въпрос от огромно практическо значение за младите демокрации, но от голямо морално значение е и установяване на цялата истина за миналото и търсене на едно поне морално възмездие за жертвите от дейността на тайните служби. В тази връзка давам думата на г-н Януш Крупски, вицепрезидент на Института за национална памет в Полша, който да сподели с нас правните аспекти на този въпрос.

Януш Крупски: Уважаеми дами и господа, уважаема г-жо Председател, искам да изразя сърдечната си благодарност на организаторите на тази конференция, за това че бях поканен да участвам в нея и да мога да ви запозная с дейността на Института за национална памет в Полша, който институт бе създаден и започна своята дейност, което беше начин Полша да реализира решенията на Европейския парламент и именно на тези проблеми е посветена днешната тукашна среща.
Когато в Полша водехме дискусия за демонтиране на комунистическата система и по точно не само на тоталитарната система, но комунистическата система. След 89-та г. в Полша важно беше да формулираме нашето отношение към миналото. да направим една равносметка за това, което се е вършило тогава. Това е една историческа, а същевременно и правна сметка. Тези две измерения намериха отражение в Закона за създаване на Институт за националната памет. И въз основа на този закон беше създаден нашия институт, а също така и Главната комисия за разследване на престъпленията срещу полския народ. Това са две институции, които трябва да анализират фактите от периода 1939 г. до 1989 г. Всичко започна с дискусия в долната камара на Сейма на Полския парламент и 18.12.1989 г. бе приет Закон за създаване на този институт. Той започна своята дейност през юни 2000-та г. Със създаването й, Председател е професор Кереш. От тогава, юни 2000-та г.минаха вече почти две години, продължителността на този процес има връзка със съпротивлението, което беше оказано, когато се опитвахме да направим равносметка на нашето минало. Тази съпротива беше от средите на бившата Полска комунистическа партия. Но те намериха и известна подкрепа от бившата антикомунистическа опозиция.
Беше издигнат такъв лозунг: "Да изберем бъдещето и да не се обръщаме назад към миналото". Те се опитваха да създадат в полското общество една визия за общество, което няма минало и няма бъдеще и което не е отговорно за това минало. Това е в разрез с европейския опит, който ясно показва, че не можем да прескочим миналото, без да си направим нужната равносметка. Мога да направя паралел с немският опит. Там бяха направени две такива оценки на тяхното минало - нацисткото минало и комунистическото минало. Но особено характерно е това, че с течение на времето, част от политиците, които бяха членове на бившата Компартия в Полша, изразиха публично, че изменят своето мнение и становище по този въпрос. Между тях е настоящият Президент на република Полша - Александър Квашневски, който на миналогодишната конференция, подготвена от нашия Институт, каза следното: "Аз съм политик, който винаги е заявявал, че трябва да се избира бъдещето, че трябва да мислим за утрешния ден, но моят политически опит ми подсказва, че не можем за избягаме от собственото минало. Рано или късно това минало ще ни догони. От историята трябва да си правим съответните изводи, спрямо историята трябва да проявим разбиране и обективност и отговорност". Когато говоря за оценката на миналото, създателите на Закона за национална памет фокусираха дейността му върху позитивните аспекти на закона. Опитът, който имаше Полша със своите политически борби с двете тоталитарни системи, според наше дълбоко убеждение показа, че полското общество излезе победител от този сблъсък. Не позволи да бъде покорено и постоянно се съпротивляваше. Независимостта и демокрацията, които съществуват в Полша в момента не ни бяха поднесени на тепсия от вън, а са резултат от нашите борби. Само една малка, бих казал незначителна част от нашето общество се подчини на злото или започна да сътрудничи с него, започна да му служи. Това положително отношение към миналото намери отражение и в наименованието, което избрахме за нашия институт, подчертавайки, че става дума за опазване на националната памет. В преамбюлът към Закона можем да прочетем следния запис: "За да се запази паметта за огромните жертви и щети, които претърпя полският народ през годините на Втората световна война и след нейното завършване, в памет на патриотичните традиции в борбата на поляците с всички окупатори от нацизма и комунизма, геройските подвизи на полския народ и в защита на свободата и човешките права". По нататък се казва : "Ние сме длъжни да преследваме престъпленията, извършени срещу полския народ, срещу мира, срещу човечеството. Да преследваме военните престъпления, а също така държавата трябва възмезди всички пострадали от държавата, която нарушаваше човешките права."
Като израз на нашето убеждение, че нито едно безправно действие, извършено от страна на държавата срещу отделния гражданин не може да се крие зад някаква държавна тайна, нито може да изпадне в забрава, този последен фрагмент от декларацията означава, че трябва да осигурим достъп на гражданите до документите, които спецслужбите на комунистическата държава са натрупали срещу гражданите. Този въпрос се решава от един от трите отдела на Института, който се нарича Бюро за достъп и архивиране на документите. В отделно изказване моят колега г-н Постолович, който е директор на това бюро ще ви запознае с работата му.
Другите два отдела на нашия Институт за национална памет бяха създадени с цел да изпълнят задачите, определени в закона. Има Бюро за публично образование и другия отдел това е Главна комисия за преследване на престъпления, извършени срещу полския народ.
Дейността на Бюрото за публично образование действа в три области: научно-изследователка дейност, разпространение на знания за миналото на Полша за периода от 1939 г. до 1989 г. и издателска дейност.
Научно-изследователските работи трябва да се извършват главно въз основа на документите, които нашият Институт е иззел от специалните служби. Събраните материали най-напред ще бъдат използвани за изследване на следните проблеми: структура и функциониране на репресивния апарат в най-широкия смисъл на тази дума.; дейността на органите на Полската народна република срещу групировките на опозицията, срещу католическата църква, срещу отделни обществени групи и среди. След това форми и обхват на съпротивлението, както организираната съпротива, така и стихийната неорганизирана, като стачки, демонстрации.
В рамките на издателската дейност публикуваме книги, както монографии, така и спомени и документи. Също така редовно се издава месечен бюлетин на нашия Институт и тримесечно научно списание под наименованието "Памет и справедливост".
Образователната дейност се реализира, чрез методични курсове за обучение на учители по история, изнасят се лекции, беседи, филмови прожекции се организират, а също така исторически конкурси в които може да участва полската младеж. Заслужава да отбележа и това, че сътрудничим с различни организации, които са участвали в съпротивата по време на Втората световна война
В Бюрото за публично образование, в централата и 10-те регионални отдела работят повече от 400 души.
Третият отдел на Института за национална памет - това е Главната комисия за преследване на престъпления срещу полския народ. Сегашната комисия продължава дейността на Полската комисия за преследване на хитлеристките престъпления, извършени срещу полския народ, която комисия е създадена 1945-та г.
От 1991 г бе сменено наименованието на тази комисия, създадена в 1945 г. и тя бе наименована "Главна комисия за преследване на престъпленията, извършени срещу полския народ". Трябва да обърна внимание на това, че работата на първата комисия, създадена през 45-та г. ни даде възможност да осъдим в Полша 6000 извършители на нацистки престъпления. Трябва да подчертая, че тези присъди са резултат на честен, обективен съдебен процес,въз основа на разпоредбите за наказателната отговорност, за нацистки престъпления, които са на основание на дейността на Международния военен трибунал в Нюрнберг. Но по същото това време през периода 1944 - 1956 г. в Полша бяха осъдени на смърт около 5000 поляци в процеси, значителна част от които следственият отдел на нашия Институт преразглежда в момента, като ги категоризира като съдебни убийства.Това бяха процеси, в които обвиняемите бяха лишени от елементарни права за защита. Част от тези процеси се провеждаха в сградите на затворите и въз основа на актове, фалшифицирани от служителите на Държавна сигурност. По същото време нито един прокурор, нито пък съдия, които отговаряха за дейността на тогавашната съдебна система, до този момент не е понесъл отговорност за своите деяния по онова време. В момента в Института за национална памет се водят 43 следствия срещу извършители, които са допуснали съдебно безправие. Трябва тук да напомня, че в третият Нюрнбергски процес, който се нарича "Процес на юристите" бе констатирано, че нито тогата на прокурора, нито на съдията не освобождава от наказателна отговорност за съдебната присъда, ако тази присъда нарушава грубо чувството за справедливост.
Институтът за национална памет в своята дейност разкрива и анализира престъпленията, извършени срещу полския народ. Тя е един необходим елемент на правовата държава. С оценката и преследването на комунистическите престъпления се занимаваме от средата на 1991 г., т.е. от времето, когато законодателят създаде правно основание за преследване на престъпленията, извършени през сталинския период. През първия период, т.е. преди да бъде създаден Институтът за националната памет, 1140 следствия бяха извършени по дела от тази категория. Осъдителни присъди по отношение на извършители на комунистически престъпления бяха произнесени само по отношение на 32 души, които бяха обвиняеми. На повечето бивши сътрудници на Държавна сигурност, когато се определяше присъдата, съдиите много често произнасяха условни присъди. Но важното е, когато се оценяват произнесените присъди, да се знае, че самите жертви на престъпленията, пострадалите, казаха, че те очакват възмездие във вид на една морална, осъдителна оценка, а не искат дългогодишни присъди затвор.
Следственият отдел на Института в момента разглежда повече от 800 дела за комунистически престъпления, извършени преди 1989 г. Едно от важните производства, което извършва нашия Институт се отнася за установяване на това дали съществува престъпна връзка в МВР, дали негови служители би трябвало да носят отговорност за неявните престъпления и убийства, които бяха извършени пред 60-те и 70-те години. Най-известния случай това е убийството на свещеника Попелушко в 1984 г.
Ние имаме съзнанието, даваме си добре сметка, че много хора така възприемат нещата, че досегашния резултат от работата на нашия Институт, и по-скоро на Комисията за разследване на престъпленията срещу полския народ, не са в тази пропорция, не отговарят на очакванията на обществото, защото престъпленията са много по-мащабни от резултатите от нашата работа, става дума за престъпленията извършени в периода след Втората световна война в Полша. Но трябва да подчертая, че дейността на нашия Институт се извършва само в рамките на действащите закони, в рамките на една правова държава.
Дейността на Института не е акт на политическо отмъщение, отмъщение срещу хора, реванш срещу хора, които някога олицетворяваха политическото безправие в Полша. Благодаря за вниманието.

Водеща: Безспорно за всички много интересен е опитът на Германия, където от една страна обединението даде възможност за бързо създаване на законови предпоставки за достъп до архивите, а от друга страна решителните действия на демократичните сили в бившата ГДР не допуснаха унищожаването на тези архиви. Давам думата сега на г-н Алтендорф, който е Директор към Федералният пълномощник за документите на ЩАЗИ.

Г-н Алтендорф: Благодаря ви много. Бих искал да благодаря първо на нашите домакини за тази покана. Искам да ви кажа господа, че ние с голямо удоволствие приехме тази покана. С огромно удоволствие искам да ви изпратя поздравленията на г-жа Биртлер, за съжаление, тя се разболя вчера и това провали нашия план да дойдем заедно тук.
Аз съм в такава ситуация тази сутрин, така че аз ще мога да дам една информация за намеренията на Закона за архивите на ЩАЗИ, който имаме от 91-ва г., както каза г-н Пакеров в началото на нашето заседание. Когато влезна в сила Закона за архивите на ЩАЗИ, през декември 1991-ва г., това беше една политически неразорана целина, защото нямаше нищо на което да можем да се опрем. Нямаше никакви структури, никакви модели или опит, на които да се опрем. Имаше само огромни количества досиета, организирани в достъпни системи съхранявани на множество места. Голяма част от тях не бяха сортирани, а някои от тях даже бяха хвърлени в хиляди чували. Трябваше да се направят огромни усилия. Това беше най-важното намерение на този закон, а именно първо, да даде на всеки засегнат, отделен гражданин възможността да изясни какво влияние е имала ЩАЗИ върху неговия или нейния живот. На второ място, да подкрепи историческото, политическото и съдебното преоценяване на дейностите на службите. На трето място да се изследват хората в парламента, обществените органи, църковните власти и важни организации за възможни бивши дейности на ЩАЗИ и накрая да се защитят отделните лица, да не бъде нарушено тяхното право на лична свобода в резултат от използването на архивите на ЩАЗИ. Тези намерения на закона са най-важните отговорности на ведомството на Федералния пълномощник.
Разрешете ми да ви дам информация за нашата работа, как тя е организирана и какъв опит имаме през последните 10 г.
Първо - личен достъп до архивите. Както вече беше споменато, хората имат право да поискат достъп до архивите, ако са били разследвани и манипулирани или преследвани. Хората също така имат право на информация за самоличността на преследвалите ги. Това право беше един от противоречивите аргументи в дебата, защото хората се опасяваха за социалния мир. Днес можем да кажем, че това не е така. Бивши служители на ЩАЗИ, както официални, така и неофициални могат да имат достъп до своите досиета, но по един ограничен начин. Те нямат достъп до сведенията, които са давали за хората. Разбира се, служителите на нашия орган трябва да проверяват всяко дело, преди да бъде пуснат за четене, поради законният интерес на трети лица, който би могъл да бъде засегнат.
Приблизително два милиона молби бяха подадени през последните 10 г. Разбира се не всяка молба доведе до намирането на някакъв архив. Това беше или защото такова досие не съществува или защото такова още не е било намерено. Очаква се исканията да продължат. Досега получаваме по 10 000 молби на месец. В повече от поливаната от тях хората се обръщат към нас за първи път.
Един друг аспект са молбите подадени от обществени или частни лица. Според договорът за обединението на Германия, бивши служители на ЩАЗИ и сътрудници на ЩАЗИ, би трябвало да бъдат премахнати от постове, които предполагат голямо доверие към тях. Причината за това условие е да се предотврати такива лица да придобият ново влияние, а също и за да се създаде по-голямо доверие към новите държавни власти. На последно място, съществува опасност от изнудване, когато хора с високо положение крият компрометиращ елемент от своя живот.
Може би е интересно, че Федералният пълномощник не взема лични решения по тези въпроси. Тя само дава информация за разкритията на разследванията, без да дава оценка. Тези разследвания са част от центъра на тежестта на нашата работа и продължават да бъдат във фокуса на нашите дейности. Разбира се, сега вече броят на подадените молби намалява. В някои случаи архивите на ЩАЗИ бяха използвани и за наказателни производства. Парламентарните комисии също така имат право да използват архивите на ЩАЗИ. на последно място, но не и по значение, онези, които подават молба за реабилитация или за компенсация също така можеха да получат факти от архивите на ЩАЗИ.
Общо взето 3 000 000 молби за разследване или за някакви други цели са подадени до този момент. Това означава, че Федералният пълномощник е получила общо около 5 000 000 молби за десет години.
Сега няколко думи за самите архиви. Понякога ние наричаме нашия архивен отдел сърцето на нашия орган. Той отговаря за запазването, подготовката и администрирането на досиетата. След като е получена молба от някой от отделите под мое ръководство всичките разследвания започват от архивите. Един специален проблем е изготвянето на тези доклади, защото има много нетипични архивни материали. Използваме съвременна информационна технология, досега бяхме в състояние да подготвим едва 70% от 180 километра архиви. Останалите 30% са частично неизползваеми. Най-големият проблем са хилядите чували с документация, които са били изхвърлени в последните седмици на ЩАЗИ. Трябва да спомена, че освен досиетата ние обработваме и фотографии, магнетофонни ленти и видеозаписи.
С няколко думи за съдебната борба за тези архиви, както ние я наричаме. Сега ще кажа няколко думи за това и следобед по този въпрос. Обаче бих желал да кажа няколко думи по този въпрос и сега. Съществува един съдебен конфликт между бившия Канцлер Кол и Борда на федералния пълномощник. Доктор Кол съди Федералния пълномощник, за да може да гарантира, че архиви, които се отнасят за него, като канцлер и партиен лидер няма да бъдат давани на журналисти без неговото съгласие. Най-висшият съд за публичната администрация взе решение в полза на д-р Кол през март тази година. Ние имаме специални правила за предоставяне на архиви на исторически лица, на официални политически лидери или държавни служители на журналисти или изследователи, обаче това не е само една правна, юридическа борба, тя е и политическа борба. Ще има изисквания да се вземат политически решения. има вече разговори между политическите партии да се намери някакъв изход от тази дилема и на 25.04.2002, т.е. онзи ден Бундестагът организира една дискусия на този въпрос и ние смятаме,че в бъдеще ще има възможност и да се промени тази ситуация, защото това много усложнява нашата работа.
Дами и господа, ние знаем, че ако хората се опитат да забравят времето на диктатурата, просто само ще се препънат в бъдещето. Те няма да са сигурни от къде са дошли и къде отиват. Да се живее с историята и да се опита да се преоцени миналото е средство за премахване на границите по пътя към една обединена демократична Европа. Благодаря Ви за вниманието.

Водеща: Предлагам да направим малка почивка за кафе за петнадесет минути, след което ще чуем г-н Резанович и опита на Чешката Република, а след това ще имаме дискусия. Отново искам да помоля тези, които желаят да вземат участие в дискусията да се запишат за участие в дискусията в Секретариата. Благодаря ви.

Кафе-пауза

Продължение на първото заседание

Водещ: Подновяваме нашата работа, Тошо Пейков, депутат от управляващата коалиция "Национално движение Симеон Втори", пожела да вземе думата веднага след почивката. Г-н Пейков заяви вече своето намерение да работи по нов Закон за достъп до архивите на Държавна сигурност, така че ще е интересно това, което ще чуем. Така че, г-н Пейков имате думата.

Тошо Пейков: Благодаря Ви. Уважаеми гости, уважаеми участници в международната кръгла маса, срамувам се от белите коси на хората, които седяха тука до мене и от белите коси и потрошените кости на хората, които са били жертва на Държавна сигурност и на предишния режим. Но се срамувам от закъснелия антикомунизъм и антикадесизъм на някои участници в днешната кръгла маса. Какво имам предвид.
През 1992 г като народен представител от 36-то Народно събрание, внесох два лустрационни закона, които бяха подготвени от Съюза на юристите демократи и които се съизмерваха тогава със законите в страните, които отидоха доста напред, от страните от Централна и Източна Европа. За съжаление само 24 представители от тогавашното мнозинство, което управлява България до 2001 г., подкрепиха тези мои лустрационни закони и те отидоха в историята. Четири години беше на власт точно това мнозинство, което тогава не подкрепи моите закони. През 93-та година бях изключен от това мнозинство заради яростен антикомунизъм и антикадесизъм и заради опитите ми да спра разграбването на българската държава.
Но без антикомунисти и затворници на предишния режим, дойде през 97-ма г. мнозинството на ОДС и на Съюза на демократичните сили и естествено не извади архива на Държавна сигурност от МВР и от другите служби и не го предостави на Държавния архив, за което имаше разпоредба в приетия през 97-ма г. закон за отваряне на архивите на Държавна сигурност от същото това мнозинство. Това беше и задължение и право на това мнозинство, което днес организира тази тъжна конференция. Същото това мнозинство не вкара в действие решението на 36-то Народно събрание, гласувано и от мене, че сведенията но Държавна сигурност не представляват държавна тайна. Освен това с офицери от службите, предишното мнозинство прие унизителния за жертвите на режима Закон за архивите на Държавна сигурност от 97-ма г., като отхвърли доста радикалните за тогава текстове, предложени от Методи Андреев и от колегата му Влашки. Това са исторически моменти, които аз искам просто да припомня на тази аудитория, която доста скърби за сега отхвърления Закон за архивите на Държавна сигурност. За да укрепи временно партийната си власт, по силата на член 12 от Закона от 97-ма г., бяха превербувани сътрудници от Държавна сигурност, главни редактори, социолози, кредитни милионери и обикновени доносници, които хвалеха режима на ОДС и СДС цели четири години, като запазиха обаче тайните на миналото. Чак в края на своя мандат през 2001 г., 38-то Народно събрание прие нов закон, но както казват днес членовете на Комисията Андреев, това е станало след съгласуване на текстовете по препоръка на Министър-председателя с офицерите от Държавна сигурност, началници на служби. И за това този закон не свърши кой знае каква работа. Назначеният от Съюза на демократичните сили шеф на Външно разузнаване, охраняваше според политически затворници, които стоят тука около мене, по-ревностно тайните на Държавна сигурност от генералите от държавна сигурност. Срамувам се, че агентите на Държавна сигурност са имали винаги мнозинство в Парламентите на България след 90-та година. Тяхната секретна парламентарна група винаги е била най-голямата във всички Народни събрания от тогава досега. Жертвите на комунистическия режим бяха изтласквани именно от тези мнозинства и те никога не участваха реално в управлението. За това няма и интерес в България от разкриване на истината у нито едно пост-комунистическо правителство. За парламентарните избори през 2001 г., по настояване на Движение за национално възраждане "Оборище", на което имам честта да бъда Главен секретар и което е в основата на днешната управляваща коалиция, ние отстранихме от кандидат-депутатските листи на Национално движение Симеон Втори 17 агенти на Държавна сигурност, осем явни и девет със засекретени досиета, по списък на Комисията Андреев. Повече от 50 кандидати за министри, за заместник министри и директори на агенции бяха отстранени след извършена от Комисията проверка. Днешната политическа обстановка и посещението но българският премиер в Белия дом, прозападната ориентация на днешното управление на България, днешното правителство и днешното мнозинство можеше и да ги няма вече ако не бяха отстранени от мнозинството споделените от мене агенти. Превербуваните обаче, продължават да са в нашите редици, продължават пъкленото си дело. Тях не ги контролира нето СДС, нито НДСВ. Те са истинската заплаха за нашата прозападна ориентация.
За съжаление българският преход няма нищо общо нито с чешкия, нито с полския, нито с ГДР-ския, на които аз съм изследовател в няколко изследвания, дебели две изследвания. Между другото те са в задължителния минимум за подготовка на докторанти и аспиранти в Института по социология при БАН, но нищо не се казва в България за тях естествено. Политическите партии в България и българският политически преход се издържаха от фирмите на научно-техническото разузнаване и от Държавна сигурност.
И естествено е нежеланието на тези политически партии, на техните лидери, когато дойдат на власт да открият истината за миналото, истината за Държавна сигурност. Затова България няма нещо общо, драги гости с Резолюция № 1096 на ПАСЕ. Срамувам се от това и мисля, че един истински закон, едно истинско прилагане на Резолюция 1096 може да има, когато истинските страдалци на предишния режим, хората с потрошени кости и с бели коси имат влияние и могат да повлияят да бъде приет такъв един закон.
Благодаря ви за вниманието.

Водеща: Благодаря на г-н Пейков. Нека разберем всички това негово изказване и като една ангажираност да работи за законодателно решаване на този въпрос в сегашното Народно събрание, където той е един доста деен и активен участник. Връщаме се към регламента на нашата кръгла маса. Давам думата на г-н Александър Резанович, който да ни представи вижданията по въпроса в Република Сръбска.

Александър Резанович: Благодаря ви, ще се опитам да кажа няколко думи за правните аспекти на точка девета на Резолюцията на Съвета на Европа и положението в Югославия и двете републики. По-добре е да се каже все още съществуващи републики - Сърбия и Черна гора. Макар ситуацията да е на федерално ниво - на ниво Югославия. Не съществува никакъв закон за откриването на тайни архиви, но на равнище на републиките, двете републики Сърбия и Черна гора приеха укази. Сърбия направи това през май миналата година, т.е. май 2001 г., а Черна гора през септември миналата година. Заглавието на този указ е еднакво за двете страни и те имат същите разпоредби в тях. Той се нарича Указ за достъп до някои лични архиви в съответно Република Сърбия или Република Черна гора. Основният елемент на всеки от тези Укази е, че личните архиви, всъщност не са открити, вратата, която е била заключена десетки години е само частично отворена. Например, член първи от Указа в Сърбия дава право на достъп до своите лични архиви, които са свързани с проблеми на вътрешните врагове, например вътрешен екстремизъм. Това означава по-специално, че всички останали лични архиви, които са били класифицирани по друг начин, а се предполага, че има няколко групи, може би 10 или 20 групи от подобни архиви, все още остават затворени за гражданите, за които се отнасят.
Аналогично не се споменава как се отварят тайните досиета на други тайни служби и главно онези, които са организирани в бивша Югославия например. Разузнавателните и контраразузнавателните служби в Югославската армия, както и информационните и документационни служби на Министерството на Външните работи на Югославия. По този начин гражданите са лишени от правото си на свободна информация и днес.
Третото възражение, също много важно, е, че обикновената стандартна практика, според която гражданите имат право на достъп до архивите си е само под надзор на лице от службите. Никой от гражданите не може да изнесе досието си извън сградата на съответните служби или да прави по някакъв начин фотокопия или ксероксно копие на материалите в него. Служителите също така предупреждават лицата, че нямат право да говорят за съдържанието на тези документи на когото и да било друг, защото това ще се смята за нарушение на закона за квалифицираната информация и подлежи на наказателно преследване.
Следващото възражение се отнася за органа. Той се приема от процедурата, която наблюдава. В тази връзка, този важен въпрос би могъл да бъде регламентиран значително по-ефективно от акт на Парламента на Сърбия, а не от това решение на Сръбското правителство.
Честно казано в този член, тази разпоредба, която казва, че по-нататъшното боравене и унищожаване на документите ще бъде обект на друг закон, макар че това не може да бъде считано за валидна причина за приемането на друг закон, но все пак тази разпоредба е несъмнено една морална първа стъпка на сръбското правителство да реши този въпрос като се придържа стриктно към правната рамка. Следователно този Указ представлява едно временно и частично решение и като такова, ще бъде прилагано до тогава, докато закон не реши този въпрос по един по-всеобхватен начин за един по-дългосрочен период.
Макар Резолюцията да не упоменава крайният срок за приемането на такъв закон, бе подчертано, че правителството в Сърбия, около една година след издаването на Указа, все още не е предприело адекватни стъпки. Поради това, Центърът от който аз идвам, а това е Центърът за антивоенни действия, изготви един проектозакон и благодарение на г-н Пакеров, който подготви един чудесен сравнителен анализ на други закони просто само ще ви кажа само няколко основни неща за този проектозакон, който изготви нашия Център.
Първо, основният елемент на този проектозакон, че всички тайни архиви за гражданите би трябвало да бъдат открити, независимо от факта, че в това са били ангажирани службите за сигурност, независимо от това дали съществува закон, независимо от това дали са заангажирани държавни интереси или интереси на службите за сигурност.
Първо, основното на този проектозакон е, че трябва да се отворят всички досиета на гражданите, независимо дали са замесени службите за сигурност и дали все още съществуват и действат или не, дали са държавни, военни, частично и т.н. служби за сигурност. Това е особено важно, тъй като архиви се пазят не само от отделите на тайната полиция или както ние ги наричаме службите на ДС в Министерството на вътрешните работи, но също така в Република Черна Гора, в югославската армия и на ниво Федерално министерство на външните работи. на министерствата на военните на двете републики. Има различни правни моменти. Съществува разумно съмнение, че и други служби за сигурност са действали активно в различни партии, организации и други подобни всяка.
Второ, всички тайни досиета, които са били пазени след май 44-та г., когато първата тайна полиция е била създадена до прилагането на проектозакона, всички тайни служби би трябвало да бъдат отворени.
Следващото е, че всички досиета на граждани, граждански групи и организации, с изключение на онези, при които не може да има разкриване, поради заплаха за Националната сигурност, за да предотврати непосредствена заплаха за държавната сигурност и разследване и наказателни процеси. Само в тези случаи, службите за сигурност трябва да запазят тези документи, но не повече от две години. Това означава, че има някои тайни архиви, които би трябвало да продължат да бъдат поверителни. Те са тези водени за граждани, граждански групи и организации с ясното намерение или най-малкото подозрение за заплаха за горните граждански ценности и ред. При това службите би трябвало да казват причините, поради които не се предоставят тези документи, като указват за колко време имат намерение да правят това.
Следващата точка е, че всички досиета и информацията за граждани, организации или евентуално за някои събития, които се намират като независима документация на службите за сигурност, както и информация в някое друго досие, също така би трябвало да бъдат отваряни. В резултат на този всеобхватен подход би трябвало да се достигне до идеалната ситуация, при която никаква документация, с изключение на онези, които са обект на решението на комисията за която говорех, не би трябвало да останат не разкрити.
Следващата точка е, че всичките досиета и информация, които са предоставяни или се предоставят от службите за сигурност, както и досиета и информация, която притежават техните правоприемници следва да бъдат отваряни. Тези служби трябва да имат задължение, без никаква възможност и възможни санкции във връзка с изпълнение на задълженията си, да съобщават за съществуването на архиви и информация, които са им известни, независимо от това, къде се намират тези източници на информация.
Следващото нещо е, че правното значение на някои основни изрази следва да бъде пояснено, по-специално значението на термини като "досиета", "разкриване", "граждани". Няма да говоря повече по този въпрос.
Следващата точка е, че е много важно да се дефинира значенето на всички други специални термини, които се използват в закона. Един гражданин, за когото е водено досие, не трябва да нарушава правните интереси на трето лице, за което е открил данни или информация, в своето досие, докато е упражнявал своите собствени права.
Следваща точка е, гражданин, за когото има досие, има право да получи информация за имената на служителите и информаторите, които са получавали информация за него или нея, ако естеството на тази информация може да навреди на неговите интереси. Говорейки по този въпрос, бих искал да подчертая, че това е най-важният въпрос и най-важният проблем и може би е твърде идеалистично да се мисли, че ще се разкрие цялата информаторска мрежа в сферата на сигурността. Тъй като е важно този закон да бъде приет във всички бивши социалистически страни, логично е следователно да се очаква това да стане и в моята страна. Но политиката на наказателното преследване на информаторите, защото са били информатори на службите за сигурност, се сметна за несправедливо, тъй като самия акт на сътрудничество с тези служби никога не е бил инкриминиран. Става въпрос само за едно морално престъпление, което не води до наказателни санкции. Обаче ако един информатор е направил криминално нарушение чрез информацията, която е предоставил, тогава той би могъл да бъде подложен на наказателно преследване. По тази причина може да се очаква, че тази политика ще се наложи и в Югославия. Може да се очаква също така, че службите за сигурност ще направят усилия да не издадат своите сътрудници. Югославското наказателно право ще има допълнителни трудности, тъй като не се очакват наказателни обвинения срещу хора, които нарушават ценности като чест, достойнство или семейство с разкриването на такава информация.
Следващата точка е свързана с медиите и до каква степен те могат да използват досиетата. Правото за използването на досиетата, би трябвало да включва клаузата да не се навреди на лицето, за когото са водени такива досиета. Това трябва да е насочено към коригиране несправедливостта, причинена на тези хора и обявяване отговорността на онези, които са причинили несправедливост на граждани, за които са водени досиета, чрез своята работа или сътрудничество със службите за сигурност.
След това лустрацията за някои държави служби би трябвало да бъде правно регламентирана, като една от мерките за отговорност. Потвърждава се, че някои лица, са били ангажирани в службите за сигурност, или като сътрудници, или като информатори и те са били ангажирани по някакъв начин за предоставяне информация застрашаваща гарантираните права и свободи на гражданите. Те би трябвало да бъдат държани отговорни за техните действия.
Следващата точка е, че е много важно да се създаде чрез правна процедура една специална Национална комисия, като една независима и специализирана републиканска или федерална институция, която да поеме всичките тези данни от съответните служби за сигурност. Тази комисия, ние може да наричаме както искаме, трябва да борави с досиетата и да упражнява надзор върху тяхното обработване по съвсем практичен начин. По този начин всички граждани да имат достъп досиетата си за период не по-кратък от пет години, но не по-дълъг от десет години.
Последното нещо, което искам да кажа за тази Комисия или Агенция е, че ще предаде досиетата на архивите, за да може те да бъдат съхранявани и използвани в съответствие със законодателството за архивните материали.
Също така бих искал да кажа накрая моето лично мнение, че това беше ситуацията в миналото, но когато говорим за бъдещето не смятам, че един конкретен акт определящ естеството на боравенето с досиетата не е задължителен. Достатъчно е, да се приеме закон за определени служби за сигурност на югославско републиканско равнище, който ще дефинира не само обхвата на тяхната оторизация, начин на работа и други въпроси, но и начина за воденето на досиетата. А воденето на тези архиви е само една от дейностите в тези служби, които би трябвало да бъдат организирани в съответствие с останалите дейности и отговорности и правомощия.
Благодаря ви.

Водеща: Преминаваме към опита на Чешката република, които ще ни бъде представен от господата Ириней Кратохвил, Директор и Павел Брет, Заместник директор на Института за документиране и проучване на престъпленията на комунизма.

Кратохвил: Благодаря, Благодаря за дадената дума.
Уважаеми колеги, радваме се, че имаме възможността да участваме в тази конференция. Благодаря за поканата на нашите български приятели.
Струва ми се, че в началото би трябвало да кажа няколко думи за института, който ние с доктор Брет представляваме. Това е Институт за документиране и изследване на престъпленията на комунизма. Този Институт беше създаден чак на 01.01.1993 г. Това означава около пет години след Революцията през 89-та година. С основание можем да си зададем въпроса дали е имало достатъчно политическа воля да се пристъпи към разследването и преследването на извършителите на престъпления, извършени по време на комунизма. Фактът, че Института възникна всъщност след пет години след Революцията беше един нещастен факт. И ние непрекъснато се сблъскваме с това, че трябва да вземем предвид възрастта на извършителите и възрастта на пострадалите хора. Изпадаме в липса на време, сблъскваме се и трудности от страна на хората, които разследват извършването на престъпленията.
Институтът за документиране и разследване е част от Полицията на Чешката република. Действа върху територията на цялата страна и след реформата на Наказателния кодекс, която беше извършена в началото на тази година, е включен към Дирекцията на полицията. Дейността на Института е включена в Закона за дейността на полицията на Чешката република. Институтът се занимава по-скоро с разследването на престъпните деяния, извършени през периода 25.02.1948 -29.11.1989 г. Ще се опитам да бъда кратък, без да усложнявам нещата. Това беше период, през който не беше възможно да се осъдят извършителите на престъпления. Освен това, самото име подсказва, че Институтът е ангажиран също с документиране - дейност по-обхватна от проучването, особено за периода след 25.02 1945 г до 29.11.1989 г.
Освен това, Институтът извършва още една дейност, която е свързана с разследването на документите, създадени от Държавна сигурност. Архивите, които се съхраняват в Министерство на вътрешните работи с цел за се извършват проверки по безопасността по отношение на физически лица и да се спазва закона за тайната на определени факти. Във връзка с това ще си позволя един малък апостроф, във връзка с това, че днес или по-скоро снощи научих, че приемането на нова правна норма до известна степен би усложнило работата на нашите български приятели. Доколкото моят опит показва, този закон в Чешката република беше приет едновременно с приемането на Чехословакия в Организацията за сътрудничество в Европа и това беше всъщност едно от условията за приемането на страната. Този закон по същество се обръща към защитата на информацията, която е защитена с оглед интересите на държавата. Най-общо можем да разделим информацията на три вида. За нашите практически работи има информация открита и достъпна, информация, отнасяща се до отделни лица и която се защитава от Закона за защита на личните данни и информация, защитена от интересите на Чешката република или на друга държава. Именно тази информация е защитена от този наш закон.
Признавам, трудно бих могъл да си представя, че Закон за защита на класифицираната информация ще защитава интересите на Чешкия република, но ще защитава и агентите на Държавна сигурност или техните сътрудници. Освен другото, този закон по същество направи по-строги условията за работа в държавната администрация, с оглед на лустрационния закон, това споменаха и други участници в дискусията. Такъв закон има и в Чешката република. Времетраенето на валидността му беше продължена..
Засекретените факти са разделени на четири степени. От строго секретни, всяка степен на защита е степенувана и е свързана с провеждането на мерките за надеждността на работещите с тях лица. Естествено, лустрационното удостоверение не е категорично посочено между условието дали да бъдат приети, назначени на работа хора на високи функции. Не би трябвало обаче лице, което трябва да има достъп до тайни информации, до защитени информации, които трябва да бъдат съхранени в интерес на Чешката република, не би трябвало такова лице да е било агент на Държавна сигурност. Естествено, това лице се преценява от по-широк оглед, става въпрос и за сегашните контакти на такова лице, връзките на такова лице с някои кръгове, можем да ги наречем мафиотски и т.н. Но, отклоних се малко, безспорно е, че нашият Институт в работата си би трябвало да сътрудничи с архивите. Ние самите не работим с архивите. Ние не ги обработваме, ние имаме само достъп до тях. С тях работи архивът на Министерство на вътрешните работи и на Института за чуждестранни връзки и информации. Този Институт не обработва материалите на разведката. Естествено, ние работим и с архивите на Военното министерство. Съществува определена разлика. В рамките на наказателното преследване ние не сме и по никакъв начин не можем да бъдем ограничени в достъпа си до тези архиви.
За обяснение бих искал да добавя, че именно Закона за защита на класифицираната информация даде възможност на 01.04.1989 г. да бъдат разкрити документите, съхраняващи се в архива на Министерство на вътрешните работи. Беше разкрит също и архивът на Централния комитет на Чехословашката комунистическа партия. Един изключително интересен архив, но за съжаление и до ден днешен не се използва достатъчно.
За документационната работа въпросът е доста по-сложен, защото дадени информации, особено информации от архива на разведката имат степен на засекретяване, съвсем секретен. Там също се съдържат информации, които нямат строго секретен характер, които не пречат на достъпа до тези информации и те не бива и не може, и за тях не е необходимо непременно конкретно индивидуално разрешение на ръководствата. Те са свободно разкрити за обществеността. Става въпрос на първо място за имената на хората в чужбина, които са работили за тайните служби, било едностранно или като двойни агенти. Има и една промяна в закона, приета в Чешката република върху тези факти, за които имаме сигнали от информационните служби. Понастоящем Института за документация и разследване наказателно е преследвал 380 души, от тази бройка, за около 59 души беше предложено да бъде повдигнато наказателно преследване от съответните съдилищата и от тази бройка бяха реализирани 75 обвинения от страна на прокурора. Съдебните процедури засега са разгледали дела срещу 35 от тези обвиняеми. Някъде 17, 18 души бяха осъдени. В случай, че лицата са изправени пред съда, но не са били осъдени, причините бяха установени от съда или поради давност на извършеното престъпление оттегляне на обвинението, защото фактите не са били доказани, а също така и в няколко случаи наказателното преследване беше преустановено, поради смъртта на извършителя. Имаше също и Закон за амнистия, което е една от пречките за наказателното преследване срещу извършителите на престъпления по времето на комунистическия режим.
Трябва да си дадем сметка, че след 48-а до 98-а година имаше над 20 000 амнистии на Президента на Републиката, които не могат да бъдат отмахнати с лека ръка. Възниква проблем, за който се говори от самото начало, от 90-та г., това е проблемът за приемствеността и континюитета на правната система, дали да бъдат прехвърлени или не на правната система тези дела. Чешката република държи на континюитета и следователно трябва този факт законово да бъде отразен върху фактите, които ние разследваме.
Съществува и въпрос за тази част от обществеността, която проявява интерес към тази проблематика, защото би било демагогия да се твърди, че обществеността с възхищение и с радост следи тази проблематика и проявява повишен интерес към нея.
Съществува също така и въпросът дали има смисъл да се разглеждат тези каузи, ако по същество търсим истината, а след като я намерим, тази истина всъщност никога няма да бъде пълна и ще се отнася само до една частица от престъпленията, които са били извършени. Считам, че на този въпрос има един категоричен отговор. Не само че има смисъл, а това е наше задължение, не бива едно безправие да заменяме с друго безправие.
Не бива да допускаме от нашата история, от нашата съвест, било целенасочено, или просто поради човешко нехайство да не се занимаваме с тази проблематика. Съществува и един неизплатим дълг по отношение престъпленията на комунистическия режим. И ако ние разглеждаме миналото от юридическа гледна точка, трябва да го разглеждаме и от моралната гледна точка на обществото. Документационна дейност на нашия институт се състои в събирането на материали и документи, които документират престъпността на комунистическия режим и достъпността на тези документи до обществеността. Досега сме издали около 20 публикации, разпределени в различни тематични групи. Това са сборници от документи, които се отнасят до дейността на Държавна сигурност. Има монотематично насочени публикации, така наречените "тетрадки". И третата група от нашите публикации са свидетелствата на засегнати лица. Ние искаме, бихме искали да преодолеем една фалшива представа, която на мен и на някои колеги е създала трудности или гнети. Престъпленията, извършени от нашето минало се свеждат до престъпленията на Държавна сигурност. Това е една фалшива представа и според мен твърде опасна представа. Тъй като, ако застъпваме становището, че престъпленията са извършвани само от Държавна сигурност, това ще бъде едно становище, което явно ще задоволява комунистите, които ще кажат: "ами да, виждате ли системата не беше чак толкова лоша, комунизмът не беше чак толкова лоша система, сама по себе си, но едно звено се откъснало и извършвало престъпления.И ние се дистанцираме от тези престъпления."
Това би било лоша представа. Комунизмът е една система, цялостна система. 50% от извършителите на престъпленията са лица, които не са членове на Държавна сигурност. Това са прокурори, съдии, чиновници в държавната администрация, граничари, това не бива да се забравя, министри, т.е. всички лица или по-точно, във всеки държавен орган ще се намерят хора, които са участвали в беззаконията и ако говорим само за членовете на Държавна сигурност, работниците от Държавна сигурност би било твърде невярно твърдение. Естествено Държавна сигурност беше най-важната опора на комунистическата власт и действаше като психологически инструмент за поддържане на атмосферата на страх. Като си дадем обаче сметка, че редица беззакония и безправия бяха допуснати от Народните съвети и от чиновниците, не можем да затворим очи пред тези факти и не бива поне тях да не ги поставим на законово, съдебно-правно равнище.
И сега ще си позволя да предоставя думата на господин колегата Брет.
Благодаря.

Водеща: Извинете, един апел искам да отправя само, предвид напредналото време нека, молбата ми е, да се ограничим, само върху правните аспекти на проблема, а историческата част да бъде дискутирана в следобедното заседание.

Брет: Добър ден дами и господа. Още веднъж разрешете ми моля, в началото да обобщя основни факти, свързани с комунистическия режим в Чехословакия за периода от 48-а до 89-а година. По политически причини бяха арестувани и държани в затвора 250 - 480 хиляди хора. По политически причини бяха екзекутирани 248 души, от които 247 мъже и една жена, от тях 12 бивши комунисти. В затворите са умрели 4800 души, затворени незаконно. Все още не е позната точната цифра. При опита за преминаване на Чехословашката държавна граница са загинали 327 души, от които 91 са застреляни, 90 са загинали в загражденията, 9 при експлозии на мини. Реабилитирани са, на основание на закона 207 368 души, а от 1948 до 1987 г са емигрирали от Чехословакия 170 386 граждани. Това са основни факти, обобщих ги, за да ви запозная с тях, защото те създадоха основната юридическа рамка, за да може през 90-та г. да бъде приет закон, който би трябвало да даде възможност за преодоляване неправдите, причинени на хората. От 1990 г. Чешката република прие около 28 норми, закони и други. Те могат да се разпределят на пет категории:
Първата категория, група документи са за характеризиране на периода на комунистическия режим. Такъв закон беше Законът за незаконността на комунистическия режим. След това Конституционният закон за възстановяване на имуществото на гражданите, след това беше доразкрит и архивът, документите на Държавна сигурност.
След това, втора група, реституционни и реабилитационни закони. За да се преодолеят резултатите от неправдите, причинени от комунистическия режим по отношение на отделни хора, под формата на съдебна и извън съдебна реабилитация, на полето на съдебната реабилитация, в областта на трудово-правните, законодателните и другите норми .
Друга група норми бяха нормите, които бяха ориентирани към възбуждане на отговорност от тези, които са причинили незаконни действия по отношение конкретни лица. Такава норма е на първо място Законът за незаконността на комунистическия режим, който обяви за изгубване на давност и на новелизиране на закона, като в това бяха включени редица престъпления. Като се определи законова норма, 10 години давност за тези престъпления.
Друга група норми, които бяха приети, бяха нормите, които бяха насочени към разкриването на материалите, създадени от репресивните съставки. За това вече говори г-н Директорът, т.е. споменатият Закон за разкриване на досиетата, създадени в резултат от дейността на бившата Държавна сигурност.
И не на последно място, последната група норми бяха нормите, които включваха условията за работата в държавната администрация. Норма, която определя основните предпоставки за заемане на функции в държавната администрация, включително полицията.
Казано накратко, това са основните норми, чието организиране и провеждане в Чешката република е сравнително сложна дейност, среща съпротива, не само в Чешката република, а и извън страната. Чешката република беше критикувана и нападана от представители на Европейския съюз, например за приемането на нормата, която се нарича Лустрационен закон. Освен това, проблематично е прилагането на закона за липсата на срок за опрощаване на греховете. Упреквани сме, че преследваме лица по неприемлив и недопустим начин. Друг факт е проблематиката за реабилитацията и реституцията, на първо място по причина, че редица така наречени архивни материали не са запазени, бяха унищожени преди 98-а година, дори са "изгубени", през 90-та година и много хора не могат нито да бъдат реабилитирани, нито да бъдат компенсирани. Споменавам тези норми, тъй като тези норми имат законен вид. Става въпрос за документите, които се съхраняват в различните архиви на Чешката република. В тези институции работят квалифицирани архивари и тяхна задача е да прегледат, да направят достъпни за известни институции тези материали, като се започне от юридическите институции и се стигне до общите граждански институции и същевременно по този път се констатира какви норми са ръководели бившата Държавна сигурност при създаване на тези досиета. Понастоящем се разкрива какви са тези норми, какви са резултатите от тях за комунистическия режим. Ние сме готови в рамките на квалифицираната професионална дискусия да ви отговорим на всички въпроси, които обобщихме в рамките за проблематиката на Чешката република.
И засега ви благодаря за вниманието.

Водеща: Г-жа Шустрова, ще допълните ли нещо накратко.

Г-жа Шустрова: Аз не съм държавна чиновничка, така че, няма да ви докладвам за дейността на моята институция, но бих искала да кажа няколко мисли върху правната проблематика, свързана с отношението и достъпа на обществеността до нейното минало. Само, за да бъде ясно, искам да кажа, че не съм и главен редактор, а съм само коментатор във вестника.
Ние можем да забележим, че правната рамка, която се съдържа в Резолюция 1096, в много страни или казано по-точно, във всяка от страните, за която се отнася, се тълкува по различен начин. Причината е, че отношението към миналото, погледът към миналото, освен аспектите, които ще разглеждаме на нашата кръгла маса, т.е. освен правните аспекти, историческите аспекти и медийните аспекти, има още един аспект. Той е политическият аспект. Ние сме свидетели на факта, че в момента, когато България приема Закон за класифицираната информация, нарушава, т.е. отменя и малката възможност за лустрация, която е извършвана от Комисията на г-н Андреев. Естествено, въпрос на юридическо тълкувание е какво е възможно и какво не се разрешава. Не бива да се включи в проблема разкриването на документите, архивът на Държавна сигурност. Напълно ясно е, че Чешката република, Германия или дори Полша не виждат никакво противоречие в защитата на определени информации, важни за безопасността на държавата и във възможността за достъп до архивите на своите граждани.
Това добре виждаме в Резолюция 1096. Но тази Резолюция е приета през 1996 г., а от тогава вече, поне в Средна Европа по същество, беше приключена или протече успешно основната, най-важната дискусия отнасяща се до лустрацията, достъпа до досиетата. С това искам да кажа, че правният подход на Парламентарната асамблея на Европа изхожда от дадена база, от някаква проява на политическа воля. Това е нещо, което не бива да забравяме. С удоволствие си представяме, че законът може да уреди всичко, законът би трябвало да стои над политиката и не би трябвало да бъде повлиян от политиката. И все пак истината е такава, фактите са такива, че законът е обикновена норма, която обобщи историческите факти, която включи тези факти в норма. Ще кажа във всяка от страните, и по-точно в Чешката република законът дава възможност на гражданите да имат достъп до архивите на Централният комитет на Чехословашката комунистическа партия. Достъпът е важен за обикновения гражданин до изследователя, който се интересува. Достъпът е възможен, едва след като протекоха дълги борби с архиварите. Човек трябва да приеме и до ден днешен техните симпатии, трябва да ги убеди, че няма лоши помисли. Това е само един пример.
Чешката република за редица страни, на Балкана да кажа, беше образец със своя Закон за лустрацията. Понастоящем, тя може да бъде образец за достъпа, става въпрос за закона за откриване на фактите. Тези закони имат сериозни недостатъци, например Закона за засекретената информация на няколко пъти беше коригиран, тъй като просто не можеше да се работи с него, така както беше необходимо и искам да кажа още нещо. Хората трябва да се срещат, когато тълкуват и консултират подхода на основание на Резолюция 1096. Така че политическата воля, политическото мнозинство да не преминава границите, които да кажем моята страна или Полша преодоляха, за да може тези страни да избегнат грешките, които ние допуснахме.
Благодаря ви.

Водеща: Благодаря. Сега давам думата на г-н Михай Георге, Вицепрезидент на Националният съвет за изучаване на архивите на Секуритате.

Михай Георге: Ще ви представя накратко няколко аспекти, свързани с прилагането на нашия закон, т.е. на Законът за достъп до собствено досие и за разкриване на Секуритате като политическа полиция. Този закон беше приет от Румънският парламент през декември 1999 г. От самото начало искам да уточня, че този закон няма наказателен характер, нито ограничаващ. Евентуалните санкции са от морално естество.
Накратко, нашата институция е ръководена от колегия, съставена от 11 членове, избрани от Румънският парламент, на двете камари на Румънският парламент, като всички членове имат статут на държавен секретар. Колегията е избрана за шестгодишен период, с възможност за удължаването на мандата. Колегията ръководи Националният съвет за проучване на архивите на Секуритате. Съставена е от публични служители, представлявайки техническия апарат на съвета., организиран по направления, служби и бюра. В Съвета работят около 180 души, като средната възраст на служителите е 26 години. Те имат около 40 на сто по-големи заплати отколкото други държавни чиновници в Румъния.
Целта на нашия закон може да се сведе до достъпа до собствено досие и разкриването на Секуритате като политическа полиция, разбира се, с спазването на частния живот, личния живот и защитата на третите лица. Дейността за разкриване се състои в разкриване на доносниците и на сътрудниците, но и на офицерите, които са провеждали дейностите на политическата полиция. Това предполага три вида проверки, а именно, служебна проверка на високопоставени лица и висши служители. Вторият вид проверка се състои в проверката по искане на гражданите и на неправителствените организации за различни държавни и частни длъжности. А третият вид проверка предполага достъпът до собствено досие.
Нашата институция осъществи проверки за Парламента, който функционира в периода 1996-2000 г, както и за сегашния Парламент, което предполага около 10 000 проверки. В резултат на тези проверки обнародвахме в Държавния вестник списъци със сътрудници от Парламента като сред тях беше самия бивш Председател, значи Председателя на бившия Сенат, Горната камара.
През тези две години работа, хиляди румънски или бивши румънски граждани подадоха молба за достъп до собствено досие. Молбите се разрешават за около 3-4 месеца, благодарение на високата степен на информатизиране на институцията. Тъй като в България Законът за класифицираната информация създаде проблеми на тази комисия, искам да уточня, че в Румъния появата на този закон ще доведе само до изменението на няколко члена от нашия закон. Както и да е, този Закон за класифицираната информация, не смята за класифицирана информация, информациите, свързани с дейността на политическата полиция. Само при информациите, свързани с държавната сигурност, достъпът на членовете на колегията ще се извърши, съгласно разпоредбите на този Закон за класифицираната информация.
Искам да отбележа, че първата международна конференция на подобни институции бе организирана през 2001 г. в Румъния в Черноморския курорт "Нептун" на тема "Тоталитаризъм и съпротива и репресия през комунистическия период", с германско и българско участие. Също така, заедно с института "Гьоте" от Букурещ организирахме конференция на тема " Поемането на миналото", с много голям отзив в румънското общество. Впрочем тази година през месец февруари между нашата институция и Музея на Холокоста, Вашингтон, се подписа протокол за сътрудничество за 10-годишен срок. Музеят на Холокоста, който е американска федерална агенция, призна нашата институция като достоверен партньор по отношение на обмена на информации, свързана с Холокоста.
Също така и ръководството на този музей ще предостави, започвайки от тази година, стипендия за служителите на нашата институция.
Нашият съвет, заедно с румънската диаспора, представена чрез Световния съюз на свободните румънци със седалище в Париж, миналата година инициира редица конференции, като тези в Париж, Амстердам, Франкфурт, Мюнхен и Копенхаген. Румънските общности проявиха интерес, постоянен интерес, във връзка с достъпа до собствено досие, съставено от бившата Секуритате.
Накрая искам да отбележа, че въпреки, че през 2000-та година при нас стана смяна на властта, нашата институция, благодарение на равно отстояние и обективност, не пострада. Нещо повече, румънският Президент нареди на Шефа на президентската администрация, който същевременно е и съветник по въпросите на националната сигурност, да ни подкрепи и да ни помогне в разрешаването на проблемите, свързани с нашите отношения с тайните служби.
Благодаря ви.

Водеща: Благодаря. Поради напредналото време, предлагам да организираме нашата работа, така, следобедното заседание да започне с г-н Гьорго Чех, от службата на Историческия архив на Унгария, който да сподели опита на Унгария и да направи преход към втората тема. Като последно да чуем сега изказването на г-н Александър Кашъмов, който да сподели с нас своето виждане за правните аспекти на Резолюция 1096, във връзка с общия проблем за достъп до информация. Ще помоля господата Георги Константинов, Димитър Димитров и Тодор Янакиев, които са заявили желание да отправят въпроси към делегатите, да отправят тези въпроси писмено, за да можем след същото заседание да чуем и съответните отговори. Също така, за следващото, следобедно заседание остава и изказването на г-н Иван Станчев, така че г-н Кашъмов имате думата.

Александър Кашъмов: Благодаря ви. Казвам се Александър Кашъмов и работя за неправителствена организация, която се казва "Програма за достъп до информация" и която се стреми да подпомага гражданите в тяхното търсене на достъп до информация, която се съхранява от държавата. Много от въпросите, които бих могъл да засегна, вече се изясниха. Аз няма да се спирам подробно на тях.
На първо място, считам, че проблемът достъп до документите на бившите специални служби е част от общия проблем, достъп до информация, съхранявана от държавата и той трябва да се разглежда в тази светлина. В момента, в света има една тенденция, една вълна на приемане на законодателство за достъпа до информация, съхранявана от държавите. В 30 държави са приети закони за достъп до информация, съхранявана от държавата. В повече от 40 държави има проектозакони, които предстоят да бъдат приети.
Същевременно, има вече и международни стандарти, защото Съветът на Европа прие две резолюции. Едната е Резолюция 19 от 1981 година още, а другата е Резолюция 2, прощавайте Препоръки са. Препоръка 2 от тази година, относно достъпа до информация, съхранявана от държавите.
Както преди малко правилно се отбеляза, правото има зад себе си ценности, правото не е просто някаква съвкупност от сухи норми, които са безцелни. Въпросът е, какви са ценностите, които седят зад тази вълна от законодателство, относно достъпа до информация, което е много важно, защото то дава право на всеки гражданин и на всеки човек изобщо, да получава документация, пряк достъп до документацията, произведена от държавата. Тази тенденция, тази традиция, която беше загърбена в последно време, наричана култура на секретността, се основаваше на един възглед за човека, като едно същество, враждуващо с другите човеци, възглед на обществото и на общността като общност, враждуваща с другите общности и на държавата като общност, враждуваща с другите държави. Това, което в момента е универсална ценност и тя е приета навсякъде по света, е ценността на така наречените Западни демокрации, основаваща се на достойнството и свободата на човека, на възгледа, че хората са в отношение на взаимно доверие помежду си, а общностите и държавите са в отношение на взаимно доверие помежду си. Необходим елемент от това доверие е правото на всеки гражданин да знае как го управляват.
Второто, вторият важен въпрос, освен въпросът за достъп до информация, е развиването на темата за достъп до информация до темата достъп до архивите. Достъпът до архивите е един допълнителен аспект на достъпа до информация, който има зад себе си, не само ценността държавата да се отчита пред своите граждани за това, което е извършила за тяхна полза, но има зад себе си и още една ценност, както вече се спомена тука, няколко души споменаха, това е необходимостта всеки човек да знае историята на своята общност и своята лична история. И да я знае възможно най- пълно и най-цялостно, с възможно най-малки ограничения.
Трето, третата тема, аз смятам, че тези теми са една в друга като концентрични кръгове. Най-широкият кръг е достъпа до информация, следващият кръг, който е вътре, е достъпа до архивите и следващият кръг е достъпът до тази част от архивите на едно общество, която е свързана с документите на бившите тайни служби. Тук има и още една необходимост да се знае тази информация, освен предходните две, които също ги има. Освен необходимостта, държавата да се отчете за извършеното и необходимостта да научим историята си, има и още нещо, и това е необходимостта от справедливост, защото жертвите, разбира се, имат право да научат най-малкото имената и детайлите, свързани с техните мъчители. Всичко това, като цяло, тук аз искам да цитирам, освен Резолюция 1096, която се отнася до именно тази част документи на бившите служби, искам да спомена и още една препоръка на Съвета на Европа, която прогласява принципа на право на всеки гражданин на достъп до архивите. Тя е от 2000-та година, № 13.
Всичките тези неща формират един несъмнен международен стандарт, едно съгласие на отделните общества и на човешката общност като цяло, за това какви ценности те трябва да следват. Какво е положението в България в това отношение. Общият въпрос за достъпа до информация, съхранявана от държавата, започна да се решава сравнително късно, но това законодателство върви напред. През 2000-та година беше приет Закон за достъпа до обществена информация, който вече се прилага и има доста голяма практика по прилагането му, включително и съдебна практика. На следващо място бяха приети законите, регламентиращи ограниченията, Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, чиято цел е да дадат ясни очертания на ограниченията на правото на достъп до информация. Тъй като това право на достъп до информация е принципът, а ограничението на правото е изключението от този принцип. В тази линия на разсъждения в България, за съжаление, не беше приет до този момент закон, които да прогласява правото на всеки на достъп до архивите. Това е един въпрос, който още седи на дневен ред в нашето общество, но въпреки това, вместо да се решава той, виждаме че се правят други работи.
И следващата част от законодателството, вече касаеща достъпа до документите на тайните служби, това е тази част, която свързваме със Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Той беше приет през 1997 г., през 2001 г. беше променен и допълнен в съответствие с едно решение на Конституционния съд на България, като бяха създадени две комисии и независима процедура по разглеждане на документацията. Аз няма да се спирам на тези всички подробности, тук има доста хора, които са навътре в практиката, г-н Андреев е тук и други членове на Комисията, на една от двете комисии. Тези две комисии действително, с тяхното съществуване беше създаден известен режим на достъпа до тази документация, включително, възможността всеки един гражданин да получи достъп до документите, до информацията, която е събирана за него.
Това, което е на дневен ред в Българското общество беше развиване на това законодателство напред, развиване на законодателството в насока, приемане на общо право на всеки гражданин да получи достъп до всяка информация, която се съхранява в архивите. Това, което виждаме е една крачка назад, съвсем очевидно, и аз силно се надявам, че този проблем ще се преодолее, защото просто не е късно той да се преодолее. Това е един въпрос, без решаването на който, нашето общество изобщо не може да стане част от семейството на другите демократизиращи се общества.
Благодаря ви.

Водеща: Благодаря на всички за участието в това първо заседание. Второто заседание ще започне в 14 часа и 30 минути. Апелирам към вашата точност, а сега желая на всички приятна почивка и приятен обяд.

Второ заседание:
Необходимостта от прилагането на Резолюция 1096 на ПАСЕ - историческа обосновка
Водещ: Веселин Методиев

Водещ: Уважаеми, госпожи и господа, искам в началото да ви се представя, тъй като аз ще водя следобедното заседание, аз се казвам Веселин Методиев. Имам честа да представлявам фондацията "Отворено Общество" в София на тази конференция и би трябвало да кажа, че темата, която обсъждаме ми е твърде близка, тъй като съм бил народен представител и член на правителство. Принадлежа към политическата сила, която днес е в опозиция. Както беше казано сутринта, въпроса обаче е много по-голям, това е въпрос на една обществена воля. Следобедното ни заседание е посветено на историческата обосновка и разглеждането на тази тема през призмата на историческото знание.
Аз ще помоля всеки, който иска да участва в дискусията, извън вече записаните участници, да използва процедурата от сутринта, тоест да се запише в дъното на залата.
В началото искам да дам думата на представителя от Унгария, това е господин Гьорго Чех от Унгария.

Гьорго Чех: Дами и господа, първо искам да благодаря за поканата и да поздравя нашия председател. Второ, бих искал да се представя. Казвам се Гьорго Чех и съм началник на отдел в Службата по история в Будапеща. Нека да кажа няколко думи за лустрацията и институционалните обстоятелства на лустрацията в Унгария. Първо, трябва да погледнем малко назад. В края на 1980-те години, когато падна комунистическия режим, органите на тайните служби бяха част от министерството на вътрешните работи. Трето управление на министерството на вътрешните работи, което се занимаваше с разузнаване, контраразузнаване, контраразузнаване на така наречените вътрешни реакционерски дейности и военно контраразузнаване и т.н.
През 1990 г. Отделът за контраразузнаване на вътрешни реакционерски дейности, наричан за краткост вътрешна тайна полиция, бе разформирован, а по-късно бяха създадени нови тайни служби за разузнаване и контраразузнаване. Вътрешната тайна полиция нямаше наследник. В миналото интегрираните архиви на комунистическите тайни служби бяха разделени и тези нови служби съхраняват всички документи, документи и досиета, които са свързани с тяхната работа.
Както спомена г-н Пакеров, през 1994 г. В Унгария бе приет закон за лустрацията. Трябва да го прочета, тъй като не си спомням точно названието на този закон. Дори и на унгарски е трудно. Закон 23 от 1994 г. За проверка на заемащите важни длъжности, заемащите длъжности на обществено доверие и обществени лидери - водачи на общественото мнение и на службата по история.
Основните цели на този закон са следните:
Първо, проверка на заемащи длъжности на обществено доверие, ако са били тайни служители, тайни агенти или сътрудници на бившата комунистическа вътрешна тайна полиция.
Второ, да гарантира правата на трети лица да проверяват архиви водени от бившите тайни служби.
Трето, да гарантира свободата на научното изследване в съответствие с унгарския закон за архивите.
В съответствие с този закон тогава бяха създадени две нови институции. Първо, бяха създадени специални съдийски комисии за проверката на заемащите някои важни постове, между тях членове на парламента, Президента, членове на правителството, членове на Конституционния съд, Председателя и заместник председателя на Върховния съд, Главния прокурор, Председателя на Националната банка на Унгария и т.н.
Ако дадена съдийска комисия открие, че някой действително е сътрудничел на вътрешната тайна полиция, той/тя трябва да подаде оставка, в противен случай този факт ще бъде публикуван в Държавния бюлетин и Унгарската информационна агенция. Това е единствената санкция срещу тях в Унгария, нищо повече.
Втората институция беше Службата по история. Това е институтът, за който работя от 1998 г. Тази служба в действителност представлява специализиран държавен архив, който поддържа и работи с пет от архивите на бившата вътрешна тайна полиция. Този закон, както споменах, беше променен и допълнен миналата година. Това кръгът на длъжностите, които се проверяват, бе разширен. Съдийските комисии трябва да проверяват лица, които имат пряко и непряко влияние върху оформянето на общественото мнение, например генералния директор на Унгарската информационна агенция, главните редактори на електронни компании и Унгарската телевизия, Унгарското радио и т.н.
Второ, Службата по история стана специализиран държавен архив, който съхранява архиви както на бившите така и на настоящите тайни служби.
Сега бих искал да подчертая три правни аспекта на нашата работа. Първо, бих искал да кажа за правния статут на нашия институт. Както споменах, Службата по история, специализирания държавен архив, е подчинена само на унгарския Парламент. Ние трябва да се отчитаме пред Парламента всяка година. Председателя и заместник-председателя на Службата по история се назначават за седем години от Президента на Републиката и те са на практика независими от действащото правителство. Можем да кажем, че е почти невъзможно те да бъдат заменени от изпълнителната власт.
Трето, бих искал да спомена, че Службата по история е независима бюджетна институция, която представлява отделно перо в структурата на държавния бюджет. Така че ние сме и финансово независими. Много трудно е да ни бъде отнета финансовата подкрепа. Така че върху нас няма политическо влияние, нито пък натиск. Смятам, че тези условия са от съществено значение за нашата безпристрастна работа и смятам, че ще е полезно да бъдат създадени такива независими структури в Централна Европа.
Вторият правен аспект, който искам да спомена, е във връзка с правото на трети лица да проверяват своите досиета. Разбира се една от най-важните цели на нашата работа, да осигурим правото на въпросните лица на достъп до техните досиета, водени за тях от бившите тайни служби. От друга страна, в съответствие със закона за защита на личните данни ние трябва да защитаваме личния живот на други частни лица и да закриваме, разбира се, данните върху копията. Както всички знаете, преди 1990 г. Тайните служби са подслушвали частни жилища, телефони, телефонни линии или частни разговори и архивите на политическата полиция са много чувствителни. Съгласно унгарския закон за защита на личните данни и закона за Службата по история, личните данни на засегнатите лица са строго защитени и следва да се закриват върху фотокопията.
В Унгария засегнатите лица нямат право да знаят имената на техните агенти, въпреки че повечето от тях могат да ги открият от обстоятелствата. Координирането на тези аспекти, имам предвид свободата на информацията срещу защитата на личните данни, е един от най-вълнуващите и най-трудни аспекти на нашата работа.
Третият аспект и във връзка с научните изследвания. Това е актуална тема, тъй като научните изследвания са един от най-ефективните начини за разрушаване наследството на комунистическите тоталитарни режими. Според нашия закон почти всички лични данни могат да бъдат изследвани от научни изследователи, ако те имат препоръчително писмо от научен изследователски институт. Имам предвид архиви, университети, академични институции и т.н.
От друга страна, най-чувствителните лични данни, например информация отнасяща се за сексуални навици, етнически статус, следва да са защитени и закрити и в случаите с научните изследователи.
От друга страна тази информация може също да бъде изследвана, ако трябва да се разкрият исторически събития. Така че моите колеги имат правото да решат дали специална лична информация е необходима за разбирането на текущи събития или не. Научните изследователи могат да проверяват също имената на тайните агенти, сътрудници и тайни служители на бившата тайна полиция, но това е една много интересна ситуация, защото те нямат правото да публикуват тези имена. Те са много гневни за този закон и ние имахме много проблеми с него и много пъти вестникари и историци публикуваха имена, но нищо не се случи, така че ние очакваме съдийски решения, но досега нищо не се е случило.
Както споменах нашата Служба или нашият архив е специализиран държавен архив и също така споменах, че пет от бившите разузнавателни служби и контраразузнавателни служби и службите за военно разузнаване се съхраняват от правоприемници на тези бивши институции и бивши служби. От миналата година Службата по история стана специализиран архив, който съхранява документите на всички тайни служби, така че съгласно този закон ние ще получим документи, досиета от правоприемниците на бившите разузнавателни и контраразузнавателни служби. Така че този Институт ще бъде такъв специален архив, който ще съхранява и обработва всички досиета и документи на настоящите и бивши тайни служби.
Благодаря Ви.

Водещ: Благодаря Ви и аз! Сега ще помоля към нашата работа да се присъединят нашите гости от Словакия. Първо ще помоля господин Мариян Гула - Директор на Службата за документиране на престъпленията на комунизма и след него ще помоля да вземе участие господин Петер Динуш, който е заместник директор на Службата. Заповядайте!

Мариян Гула: Най-напред бих искал да поздравя всички тук събрани от името на Министъра на правосъдието господин Ян Чернохорски. На второ място бих искал да благодаря за поканата да участвуваме в тази конференция. В своето изказване в началото ще спра вниманието ви малко ретроспективно, тоест как възникваха нещата в Словакия, как възникваха институциите и ще ви запозная отчасти с юридическия фон - главно начина, по който стават достъпни информациите, свързани с бившата Държавна Сигурност. На първо място трябва са спомена факта, че Резолюция 1096 на Съвета на Европа много точно характеризира това, което в Словакия или в бившата Чехословакия всички хора чувствуваха веднага след ноември 89-та година. Точно поради това възникна и в някои райони продължава да действува голямата потребност от внедряването в практика на тази резолюция. Още през 89-та година хората на своите спонтанни изяви на площадите в бившата Чехословакия и с генерални стачки наложиха оттеглянето на социалистическата номенклатура от ръководството на държавата и наложиха да влезе в диалог с легално вече съществуващата опозиция. Още тогава стана ясно, че уреждането на взаимоотношенията и разкриването на същността на комунистическото наследство и преодоляването му няма да бъде въпрос само за едно поколение. Стереотипите и навиците, които останаха в хората бяха много силни, особено в комунистическото общество, в което са подтискани всички творчески импулси, като всичко ново изглежда подозрително. Хората, мислещи по различен начин, бяха принудени да мълчат, бяха подложени на заплахи от винаги безупречно функциониращата политическа полиция.
От началото на 90-та година старите институции постепенно бяха ликвидирани и беше започнато създаването на нови институции. Започна се с Държавна Сигурност, Държавна Сигурност беше ликвидирана и беше създадена нова информационна служба. В институциите, които се заемаха с аналогична дейност, идваха съвсем нови служители. След първата еуфория обаче настъпи сивото ежедневие и заедно с това сиво ежедневие в новите институции постепенно започнаха да се завръщат старите навици. Започна да се въвежда така наречената "дебела черта", хората от комунистическите структури започнаха да издигат лозунги от типа на "да забравим всичко, каквото беше направено, да започнем от самото начало", "да тръгнем заедно да изграждаме демократическа държава, но хората, които ще управляват тази държава трябва да бъдат същите, които имат опит в управлението на държавата", целият процес трябва да бъде ръководен от бивши функционери и заедно с тях в новите институции навлязоха старите привички. В областта на законодателството, за което също бих искал да спомена, бяха приети реституционни, реабилитационни закони, лустрационни закони. Те имаха своите недостатъци, но функционираха. Във връзка със създаването на институциите, чиито задачи бяха създаването на условия за преодоляване на комунистическото минало, необходимо е да кажем, че след разделението на Чехословакия през 93-та година, този процес беше прекратен. Не беше създадена никаква институция, държавна институция, на която да бъде възложено да развива дейност в тази насока. Наистина възникнаха нови, възобновени институции, но както вече казах в ръководството им попадаха лица, които имаха дълбоко вкоренени в себе си старите навици.
Междувременно голяма част от тях преминаха през различни форми на обучение и стажове в страните с развита демокрация, но промяната на манталитета, за която става дума в точка 6 на споменатата резолюция беше твърде на ниско равнище. Тя беше сведена почти до нула при преобладаващото мнозинство на тези хора. Целта им беше да си запазят мястото, а само като страничен продукт беше създаването на демократична институция. Освен това, приоритет на тези нововъзникващи организации не беше и не би могло да бъде работата, насочена към миналото, а работата, насочена към бъдещето. В Словакия като законодателно интермецо през 96-та година, непосредствено преди приключване на действието на Лустрационния закон, Парламентът прие един декларативен или предимно декларативен Закон за моралните резултати от комунистическата система. Възможностите, които този закон създаваше в наказателно-правния аспект не бяха реализирани в практиката, тъй като не съществуваше институция, която се занимаваше с комунистическото минало.
След изборите през 98-ма година в Словакия настъпиха две промени, които повлияха и върху проблематиката за справянето с комунистическото минало. На първо място, във външнополитическата сфера се промени ориентацията - приоритет стана влизането в НАТО и европейските структури, стигна се дотам да се говори за ценностите в тези групировки. Втора причина беше създаването на Отдел за документация на престъпленията по време на комунизма, съществуващ при Министерството на правосъдието. Съчетанието между престъпление и комунизъм в Словакия постепенно престава да съществува като табу и назоваването му като престъпление е прието. Отделението почна да работи с гражданите, започна да приема оплаквания и информация от гражданите, както и да събира документи за преследването на гражданите по време на комунистическата държава. Отделението започна работата с архивните материали като последователно спазва валидния Закон за архивното дело и подкрепя стремежа Словакия да се приближи до останалите пост-социалистически страни от Средна Европа по тази проблематика. Бих искал също така да спомена какво е състоянието в Словакия с материалите, останали от бившите органи на сигурността, и по-точно материалите, документите, за които се споменава в точка 9 на цитираната по-горе резолюция. В Словакия по същество става въпрос за това, че архивните материали след бившата Държавна Сигурност попаднаха в информационните фондове на Словашките информационни служби, Словашките тайни служби. Не само, че не ги управлява специализирана институция, както е например в Германия, Полша и Унгария, нито те се съхраняват в архива на правоприемниците, както е например в Чешката Република, но те бяха по същество реактивирани в информационните фондове на тайните служби. По този начин те фактически останаха блокирани за прилагането на колективни и в съществена част и на индивидуалните права на гражданите, така както се споменава в доклада на ЮНЕСКО, по-точно в Международния съвет за архивите, документи, подготвени от международна група, ръководена от господин Квинт. Бих искал да обърна внимание, че тази работа, която беше свършена от международната комисия, под заглавие "Архиви на службите за безопасност на бившите комунистически режими" и беше публикуван в сборник "Архивни дела" на ЮНЕСКО много точно информира какви права би трябвало да се осигуряват и гарантират от държавата за гражданите в държавите, където е съществувал тоталитарен режим - не само комунистически, но и друг тип режим. В Словакия според Наказателния закон няма достъп до тези документи. Посоченият доклад към точка 9 на резолюцията на Съвета на Европа препоръчва да се разкрият архивите на бившите служби за безопасност или тайните служби за преследваните граждани и за по-нататъшни проучвания и проучвателни дейности с тези документи. По отношение на задължителните условия, които трябва да бъдат спазвани, в този доклад се препоръчва създаването на институция, която да управлява и да обработва документите от бившите тайни служби. Докладът много точно и ясно аргументира създаването на такива звена и тяхната работа. В заключение бих искал да спомена за последната дейност, която развива Отделението за документиране на престъпленията на комунизма, по време на своето двугодишно съществуване. В областта на законодателството беше подготвен един проектозакон за достъп до материалите в бившите досиета, водени от Държавна Сигурност. Понастоящем това е в процес на законодателно уреждане, този закон предлага да бъде възприето становище кои материали трябва да бъдат достъпни, материали, останали от бившите служби за сигурност.
Ще спомена принципите - би трябвало да бъдат отворени за достъп материалите на бившата Държавна Сигурност, както и материалите, които бяха събирани за гражданите под засекретена форма, както например от затворническите служби, както и информационните служби на граничните пунктове, те би трябвало да бъдат открити за достъп. Това се отнася и до материалите, разработени в Словашките служби за безопасност и Граничните служби. Според това би трябвало да бъдат достъпни за преследваните хора тези материали, които бяха разработвани от съответни звена или на проверяваните хора от Службите за безопасност. Естествено трябва да се спази принципът за засекретяване на личните данни по отношение на трети лица.
Друга законодателна инициатива е закон, който се разглежда понастоящем в Словашкия Парламент - казвам, че засега това е само едно предложение, но не е във формата, така както беше подготвено от нашето отделение. В този закон се предлага следното - да се създаде институт, така наречен Институт за паметта на народа като публично правна институция, която ще има задачата да направи достъпни за гражданите тези материали, които са останали от бившите служби за сигурност, служби, които са действали на територията на Словакия от 1939 до 1989 година. Тук става въпрос за нацистки, комунистически престъпления и престъпления срещу личността. Посочено е кои документи би трябвало да бъдат достъпни, така както вече беше споменато за законодателното предложение, тоест изходни материали за Държавна Сигурност, материали от информационните служби, от граничните пунктове за затворническите служби, военното контраразузнаване и цивилното разузнаване, урежда се въпросът за кого да бъдат достъпни тези документи, отново се обявяват две категории граждани, тоест такива, които са били преследвани лица, тоест такива граждани, за които Държавна Сигурност е създала и водила досиета - на тези граждани трябва да бъде дадена възможност за достъп до техните лични досиета, както и досиетата на агентите, които са правили донесения срещу тях и досиетата на служителите на Държавна Сигурност, които са обработвали тази информация.
Други лица, на които трябва да бъде даден достъп до материалите на Държавната Сигурност, са всички граждани, които искат да им бъде даден достъп до така наречените досиета-обекти. Този закон по-нататък уточнява принципите за защитата на личните данни на трети лица и предаването на материалите на физически и юридически лица във връзка с тези досиета. Тази институция, този институт по-нататък би трябвало на основание на закона да бъде длъжен да ръководи информационните системи и чрез тези информационни звена да публикува списъци на документите на бившите служители и доносници на Държавна Сигурност, които имат досиета. Законът засега е предложен на Парламента в този му вид и в средата на месец май ще бъде внесен на второ четене. Надяваме се, че ще успеем да приемем в Словашкия Парламент този закон и ви благодаря за вниманието.
Тъй като моят колега ще участвува в дискусията едва в утрешния панел бих искал да използувам съвсем накратко възможността да спомена сътрудничеството с чешката страна. Както знаете Словакия и днешната Чешка Република до 93-та година съществуваха като една федеративна република и след нейното разделение на Словашка и на Чешка темпото на уреждане на тези неща в Словакия и в Чехия вървеше по различен начин и ние напоследък започнахме да работим с Института за документиране и разследване на комунистическите престъпления. В това отношение имаме много добро успешно сътрудничество и от тази трибуна бих искал да спомена само, че единствено чрез сътрудничество е възможно да се напредва в разобличаването на Службите за безопасност и на целия комунистически режим. Не искам да кажа, че би било напълно невъзможно, много време би изискало и би било много трудно, почти невъзможно ако работим сами. Нашият пример препоръчва в тази област и по тази проблематика сътрудничеството да се въведе като практика.

Водещ: Сигурно би било много добре да умеем да си сътрудничим различните държави от Източна Европа по тази тема. И така, ще помоля господин професор Онишору, президент на Националния съвет за изучаване на архивите на Секуритате. След него ще помоля нашия гостенин от Германия господин Алтендорф. Той заяви желание за изказване в следобедния панел. Заповядайте, господин Онишору!

Георгe Онишору: Благодаря ви много! Ще се опитам да бъда много кратък. Бих искал да кажа няколко думи не като президент на Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате, а като историк. Имах възможност през последните две години като председател на Румънската комисия да прегледам доста голям брой документи, да прочета много доклади, които напълно разкриват картината на престъпленията на комунистическия режим от комунистическата епоха. През същия този период започнах да си мисля, че е по-важно за нашите съответни народи - Румъния, но и за останалите народи, всичките принадлежащи на бившия комунистически блок да обмислим начините, по които за действали механизмите на терор и сплашване, да обмислим как точно ни е въздействала политиката на сплашване и това ми се струва по-важно, отколкото да разкриваме имената на хората. Не трябва да превръщаме нашето законодателство в гонитба на отделни хора. Все повече се убеждавам, че за младото поколение е по-добре да знае какви са били принципите на колаборация, отколкото да знае имената. Разбира се, прекрасно е да се знае кой е бил виновен, кой е ръководил политическата полиция, кой е ръководил Щази, кой е ръководил унгарските, българските, Секуритате, кои са били хората, които са били начело на тези тайни полицейски структури и е хубаво да се знае, че тези хора днес не бива да бъдат допущани до ръководни постове. И въпреки това смятам, че за младото поколение е много по-важно да разбере как са действали и по какви принципи и механизми на терор и сплашване са действали Щази, Секуритате, българските тайни служби и така нататък, защото не бива нашата дейност да се изроди в действия срещу хората, които са близо до нас. В Румъния, например, имаме случаи, при които жената е била доносник, съпругата е била доносник. Представяте си ужаса на едно такова разкритие - спиш до една жена, в едно легло 24 години и изведнъж след 24 години научаваш, че жената до теб в леглото е донасяла за абсолютно всяко твое действие. Можете да си представите какъв резултат психически и какво психологическо въздействие има това. Затова една от задачите на нашите комисии е да извади на бял свят и да публикува томовете от извършената изследователска работа, да покаже какви са резултатите от нея. Подобен пример ни даде германския институт, затова ми се струва, че това трябва да бъде нашата задача, това е здравословното действие не само за нас, но и за всички, защото от една страна на нас ни се дава възможността да проучим документи и е важно да ги публикуваме, но също така смятам, че е много важно те да бъдат публикувани на език, например на английски, тъй като в момента английския език е на главната политическа сила или пък на немски, който е езикът на европейската цивилизация и публикувайки ги на един то тези два езика всички ще знаят как досега са работели нашите съответни политически сили. Подобна информация идва от Полша, някои от колегите ми от Румъния ми казаха, че информация за Румъния се е съдържала в архивите на Щази, така че смятам, че трябва заедно да изградим и съчиним историята на нашето истинско минало - много е важно ако искаме да изградим бъдещето, много е важно, защото без миналото бъдеще не се гради. Бих искал да кажа, че паметта също е форма на справедливост.
Благодаря ви!

Водещ: Сега ще помоля господин Алтендорф.

Алтендорф: Благодаря ви! Аз бих искал да използувам възможността още веднъж от една страна бих искал да подчертая, че съм съгласен с това, което казахте по отношение на сътрудничеството и това, което подчерта колегата от Словакия. Мисля, че трябва да използуваме нашата конференция, за да поговорим за конкретни стъпки и да се разберем за конкретни стъпки на нашето сътрудничество. Сътрудничеството между тайните служби е със сигурност един опит, който всяка страна вече е направила, и част от обработката на историята е свързана с дискусията по тези взаимовръзки. Бих искал на тази първа сесия да насоча вниманието към още една точка, която до голяма степен определя в момента дискусията в Германия. Става дума за един правен въпрос, за един законодателен въпрос, законов въпрос, който е много силно свързан с историческата обработка и в този смисъл има връзка с нашата втора сесия. Ние имахме в Германия един съдебен процес, споменах го преди малко с бившия бундесканцлер доктор Хелмут Кол и там ставаше дума за следния проблем. Съгласно нашия Закон за досиетата на Щази е възможно или ние поне така мислехме преди 10 години, определени информации за исторически лица, за лица, заемали определени административни длъжности или функционери да бъдат откривани за медиите или за науката, ако те служат за осветляване на историята на Щази. В тези случаи поне нашето разбиране бе такова, че не беше необходимо да взимаме съгласието на тези хора, на тези лица. Федералният административен съд установи, това е най-висшият съд по тези въпроси, че законът в тази точка трябва да бъде тълкуван по друг начин - в тези случаи, включително при исторически лица или лица, заемали административни длъжности и функционери, ние се нуждаем от тяхното съгласие. Това не е проблем за много исторически лица, защото много от тях са съгласни или дават съгласието си да се погледнат досиетата им, но що се отнася до функционери от бившето ГДР, особено функционери от бившата комунистическа партия или кметове, или други хора, заемащи административни длъжности, които не са били сътрудници на Щази и не са били облагодетелствувани от Щази, сега трябва дадат своето съгласие. Ние можем да предполагаме, че в много от случаите няма да получим тяхното съгласие. Но много е важно за обработката на миналото и на диктатурата връзките между Щази, държавния апарат и партията да бъдат осветлени. Само това тризвучие ще направи възможно прозрението за съществуващата диктатура. Не бива да се концентрираме единствено върху Щази. Така че тази съдебна присъда в момента, така, оказа въздействие върху това, че историческите изследвания в момента не могат да продължат по този начин, по който досега работеха. В момента има политически дебат в Германия, в Бундестага - аз преди малко споменах - дали от тази гледна точка Законът за досиетата на Щази не би следвало да бъде променен. Имаше едно голямо прослушване с много експерти, всички тези експерти като цяло подчертаха, че би било възможно отново да се възстанови този достъп до досиетата, винаги при запазване на личните права на тези личности и това е особено важно. Ние не даваме информации и не бихме искали да правим това и за в бъдеще, информации, които засягат личната сфера, интимната сфера, болести, изобщо частната сфера на личността - става дума за информации, които са свързани с политическата дейност на дадено лице. И ние много се надяваме, а също така представителите на медиите, представителите на историческата наука се надяват Бундестагът през тези следващи седмици да предприеме и да повлияе, да доведе до една промяна в закона, това няма да е много лесно, тъй като в Германия предстоят избори и Хелмут Кол все още е член на Федералния парламент. В този смисъл Християндемократическият съюз е скован по тези въпроси, е блокиран по тези въпроси и затова съществува опасността широкият консенсус, който имахме по този въпрос в Парламента, да не се осъществи. Парламентарните групи на правителствените партии - социалдемократите и зелените вече се изказаха за промяна на закона и ние ще видим дали ще се стигне до разбирателство и с опозицията.
Тъй като ние дискутираме тук актуални процеси, а България е страна, в която има изключително сериозни процеси в тази посока мисля, че е важно да дам информация за тези промени в нашата работа. Благодаря ви много!

Водещ: Преди да дам думата на г-н Веселин Ангелов искам да взема отношение по репликата на господин Алтендорф. Ние направихме една много кратка консултация тук с господин Методи Андреев и с господин Михаил Беров и веднага искам да Ви кажа, тъй като ние в България в момента имаме институционален проблем. Аз се надявам, че той скоро ще бъде решен. Може би след 6 месеца, след една година, или след две години, защото скоро за България означава такъв период от време. Но веднага искам да призова Фондация "Център за плурализъм - България" и членовете на комисията "Андреев" да дадат отговор на този втори апел за сътрудничество. И това сътрудничество да бъде реализирано дори в рамките на неправителствения сектор в България, от страна на българското общество до момента, докато този институционален вакуум бъде запълнен, т.е. аз предлагам и съм готов със скромните усилия на институцията, която аз представлявам да я запозная с един такъв проект, с една такава идея в случай, че представителите на институциите от различните държави са съгласни да подкрепят такова сътрудничество и по този начин актуалното, за което говорим да го направим още по-актуално, т.е. да го направим една близка перспектива за съвместна работа. Хубаво е хора, които вече са подготвени, които са навлезли в една материя да продължат тази своя дейност. Сега имам възможността да дам думата на следващия оратор, който е член на нашата комисия, която е в този динамичен процес. Това е г-н Веселин Ангелов. Заповядайте.

Веселин Ангелов: Благодаря Ви. Уважаеми гости, уважаеми дами и господа, аз имах намерение да прочета едно малко по-обстойно научно съобщение за престъпленията на комунизма. Имам предвид българския комунизъм срещу български народ през периода 1944 - 1989 г. Реших да се откажа и да направя кратко, може да ви прозвучи и като емоционално изказване, защото всички, които присъстваме тук отлично знаем какви престъпления са извършени от комунистическите режими в бившите източни държави. Те си приличат. Приличат си и средствата, и методите и резултатите като се започне от арестите до извършените убийства и престоя на противниците на тогавашните режими в комунистическите лагери. Аз бих започнал от призива на г-н Асен Агов, който призова всички хора с будна съвест в България да не спират да действат, за да излиза наяве истината за комунистическото минало в България и лично аз като професионален историк ще продължавам да го правя. Убеден съм, че г-н Агов ни призова за това, защото, както всички нас е наясно, че не можем да прескочим миналото, за да отидем в бъдещето. Защото и той споделя мисълта на полския Президент, че трябва да се мисли за утрешния ден, който ясно е казал, че лично опитът му е подсказал, че не може да избягаме от миналото и че рано или късно то ще ни догони. И тук е мястото ми да споделя, че лично аз се надявам, че и българският Президент, който е професионален историк, твърдя - доказан историк, също е наясно, че не можем да избягаме от миналото и че рано или късно то ще ни догони и трябва да се върнем да го изясним. И в тази връзка той има редкия шанс да поправи една груба грешка и една несправедливост.
Както и уважаваният от мен депутат г-н Тошо Пейков и аз се срамувам, че България е единствената държава от бившия Източен блок, която за съжаление нищо не прави, вече нищо не прави, за да бъдат изпълнени препоръките на Резолюция 1096. Те са известни. Защото дълг на всички ни е да бъдат разследвани и не само разследвани, но наказани престъпленията извършени през периода на комунизма. Както знаем става въпрос за разкриване на историческата истина.
За съжаление в България се отлага това разкриване на историческата истина и според мен и по мое дълбоко убеждение отлага се, защото силите на злото в България победиха и то не за друго, а за да могат да отложат времето, през което извършителите на тези престъпления вече не могат да получат заслуженото, макар и морално наказание. Всички вие сте убедени, че трябва да се работи сериозно за разкриване на престъпленията на комунистическите режими в тези държави не случайно във вашите изказвания много често се говореше за престъпления на комунизма. Във вашите държави работят много успешно такива институти, а техните наименования са точно институти за разкриване на престъпленията на комунизма. Както и при вас, така и у нас петдесет процента от извършителите на престъпления не са от средите на Държавна сигурност, а преди всичко съдии, прокурори, следователи, граничари, военни и цивилни лица и особено цивилни лица членове на висшето и окръжните комунистически комитети и от народните съвети. За мен това са поръчителите на извършените престъпления и аз се надявам, че когато дойде времето дейността, която някои се опитват да спрат в България, да бъде продължена, те също ще влезнат в полезрението на разследване на тази престъпна дейност и ще получат заслуженото, макар и морално наказание. Вярно е това, което беше споменато, че всеки човек трябва да знае историята на своята общност, на своя народ и най-вече своята лична история.
Вярно е това, че е нужна справедливост и че жертвите имат право да научат кой, защо, кога е събирал нерагламентирана информация за тях. За голямо съжаление аз искам да споделя с вас болката си, че лично нашият премиер, една от жертвите на комунистическия режим, за жалост не иска да знае истината за своя род, за своето семейство, истината за своята лична история. За жалост аз мисля, че той не иска да знае кои секретни сътрудници на Държавна сигурност по един доста вулгарен начин изнесоха костите на неговия баща през 1946 г. По втори още по-вулгарен начин ги изнесоха от друго място и до ден днешен не се знае къде се намират тези кости. За голямо съжаление той е виновникът да бъде разтворен чадър над бившата Държавна сигурност. За голямо съжаление в неговия управляващ екип има виновници според мен за извършени престъпления.
Аз искам да споделя накрая и една огромна разлика между вашите, вашата дейност, вашите постижения и нашите. За разлика от вас у нас се прави всичко възможно да бъде покрита историческата истина за тоталитарното минало. Във вашите държави и аз ви поздравявам за това се прави всичко възможно, дава се мило и драго, огромни средства, за да излезе наяве тази истина, тъй като вашите видни политически фигури, вашите президенти, министър председатели, шефове на вашите парламенти отлично знаят, че давайки тези огромни средства те инвестират в бъдещето. Аз се надявам, че рано или късно ние ще ви догоним.
Колкото и да се опитват някои да отложат тази наша дейност, ние ще работим, за да разкрием престъпленията на комунизма в България, защото не е вярно това, което битува като информация на Запад и във вашите държави, че българският народ не е оказвал съпротива на комунистическия режим. Тъкмо обратното, бих могъл да споделя пред вас много примери на такава, включително и въоръжена съпротива. Над десет хиляди са убитите български граждани и пръст за това има бившата Държавна сигурност, над която се разтваря политически чадър. Над шестстотин хиляди души са репресираните български граждани, над сто и двадесет са онези, за които в архивите на Държавна сигурност има дела и досиета. Двадесет хиляди български граждани през 1949 - 1956 г. са престояли в лагерите и това са по данни от архива на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Двадесет и шест хиляди български граждани са преминали през лагерите през периода 1956 - 1962 г. и може би някои от вас са чували, че убитите лагерници са служели за храна на прасета. Много български граждани са репресирани през 70-те и 80-те години само затова, че не са искали да сменят своето име или че им е било забранявано да изповядват своята религия. Вярвам, че рано или късно жертвите в България ще получат достъп до своите досиета и че рано или късно в България отговорните политически мъже ще проумеят, че наистина трябва да се разтвори страницата от миналото, да се затвори, за да може успешно България да крачи в своето бъдеще.
И най-накрая позволете ми с няколко изречения да ви представя този бюлетин, който членовете на българската комисия с големи усилия успяха да подготвят и да представим както на вас, така и на широката българска общественост. Три са нещата, които лично на мен направиха голямо впечатление. Първо, един и същи е поръчителят на задачите на бившата Държавна сигурност в България. Това е Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Един и същ винаги от 1949 г. до 1989 г. е врагът на България, а по-скоро врагът на Българската комунистическа партия. Това е външният враг в лицето на така наречените американски, английски и не знам какви си империалисти. Това е също външният враг в лицето на българската, наричана тогава вражеска, емиграция, от чиито среди по това време е и днешният български премиер и това е най-вече вътрешният така наречен класов враг.
Ние искрено се надяваме, че прочитайки го българските граждани най-после ще разберат една неопровержима историческа истина - на кого е служила и са служили българските тайни служби. Те преди всичко са били гарант за диктатурата на една партия - на Българската комунистическа партия. Благодаря ви.

Водещ: Благодаря на г-н Ангелов. Имам една молба към всички вас да дам думата на г-н Иван Станчев, който има ангажимент след половин час свързан с едно мероприятие на Съюза на демократичните сили посветено на тази тема, само че на площад "Александър Невски". И той искаше да сподели в рамките на дискусията някои свои мисли. Сега ще го помоля накратко да вземе отношение. Заповядайте, г-н Станчeв.

Иван Станчев: Благодаря Ви и се извинявам, ако съм взел думата малко по-рано от някои обявени господа. Първо, благодаря на организаторите за тази прекрасна дискусия. Позволявам си да кажа, че това е може би най-качествената дискусия на тази тема, на която присъствам, а присъствам доста отдавна на международни форуми - около десетина години, дванайсет.
Системата в Източния блок беше една - дирижирана от Съветския съюз. И това, което го слушам за последен път ме убеждава, че проблемите в нашите, в кавички бих го казал, бих го написал (речта няма кавички) "бивши братски социалистически страни" си приличат. Но някога режимите в Чехословакия, Полша, бившето ГДР, Унгария бяха много по-меки, отколкото в България и Румъния. И днес протичането на процеса "разсекретяване и разкриване престъпленията на бившите комунистически режими" в нашите страни запазва същата дистанция. Във вашите страни този процес е напреднал много, докато в нашата страна този процес дори е спрян. Надявам се, че управляващото мнозинство не е било наясно с проблемите, които следват след прекъсване на достъпа до досиетата. За нас това означава спиране на разследването на престъпленията на бившия комунистически режим и на последиците от това. Това е наше човешко, гражданско и политическо право. В тези процеси, както в България така и във вашите страни, носителите на политическия и морален капитал са така наречените репресирани лица. Мисля, че във всяко право има текст, който казва "затаяване на истината или укриване на истината". Това спиране на достъпа до досиетата на бившата Държавна сигурност означава точно това и аз се надявам, че ще се намери разум и това ще бъде преодоляно и то в близко бъдеще, до няколко месеца се надявам. Всички употребяваме по инерция "Държавна сигурност". Да, само че това не беше държавна сигурност, това беше една партийна сигурност, която изпълняваше решенията и повелята на партията, която управляваше. И още нещо по-лошо, тези наши служби бяха под попечителството на съответните съветски съветници.
В България много жестоко протича установяването на комунистическия режим. Около тридесет хиляди са безследно изчезналите, т.е. хора убити без съд и присъда. Общата маса на репресираните лица е около двеста хиляди, може би до триста хиляди души. Много е трудно да установим този процес, тази бройка. Днес какво е моментното състояние в България. Всички хора свързани с върховете на бившата комунистическа партия и бившата Държавна сигурност са в добро, в много добро, бих казал в превъзходно икономическо и финансово състояние. Всички жертви на тяхното управление, на тяхната диктатура са в окаяно положение. Семействата на бившите репресирани в момента изнемогват. Имаме случаи, при които двамата възрастни, с две малки пенсии - 60 и да кажем 70, 130 лева издържат и младото семейство. Волю - неволю това е геноцид срещу собствения народ. Много горчиви неща бих казал. И нещо повече - медийното затъмнение срещу нас е пълно. Цензурата на нашите публични изяви е абсолютна. Ние никъде не може да участваме. Нещо, което е парадоксално, България е парламентарна република. Втори Парламент, бих казал дори трети, Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г., това е най-голямата организация на репресирани в България, няма представител в Народното събрание. На 16-ти съм раздал над двадесет и следващия ден на 17-ти - тридесет-тридесет и пет послания на нашата организация за отмяна на досиетата. Нито една медия, това е раздадено само на журналисти, не отбеляза с два реда това събитие. Ние не можем да браним нашите права. Искаме да влезем в Европа, географски сме в Европа, но как ще стане, когато бариерата на старите служби издига непреодолима за нас стена. Чух някои неща и в почивката и може би в почивката понякога се разменят много качествени реплики и мисли. Може би с общи усилия, ако представяме нещата общо на нашия бивш социалистически блок пред обединена Европа, по-бързо и по-лесно ще бъдем разбрани и ще решим нашите проблеми. Понеже времето е напреднало и сме поуморени, позволете ми за две-три минути да ви кажа част от съдържанието на нашето послание:
"До Президента на България, Председателя на Народното събрание и Министър председателя." Днес е вече 27-ми - единадесет дена чакам от Президентството потвърждение дали са получили нашето писмо или не са го получили. Лично аз с още двама господа съм го дал. Това го казвам така само за информация.
Какво ние искаме. Ние обявяваме, че не търсим мъст, не искаме отмъщение. Ние искаме само едно - истината за репресиите, които са проведени и това, което многократно се каза - как е станало и чрез кого е станало. Не може да се хвърлят на обществото само долнопробните доносници. Ние искаме офицерите, които са вършили тази дейност, ние искаме техните началници, които са замисляли тази дейност. Цялата верига щатни и нещатни служители на МВР, които са участвали в политическите процеси. Разкриването на репресиите с какво нарушава сигурността на Република България? - С нищо. Напротив, ако този процес се разкрие, ще настъпи едно облекчение и успокоение в обществото. Не може старите служби да движат отново реактивираните лица. Това са хората, които ние ги наричаме, преподписали (в документа на Комисията са наречени "реактивирани"), т.е. хора, които са били доносници и провокатори в нашите среди, получават защита да не бъдат разкрити и отново вършат същата разложителна дейност в нашите среди. Това какво е, ако не прикриване и активиране на старото престъпление. Много трудно сме разбрани, бих казал изобщо не сме разбрани и е хубаво, така се поставят нещата, че нашите послания никога не стигат до нашия народ. Говори се в България за национално помирение. Извинете, как може да има помирение след като тази язва, тази гангрена на по-могъщи от нацистките престъпления, това са комунистическите престъпления, до този момент не са разкрити. Може ли инквизиторите, бих казал убийците на родителите днес да ходят ненаказани и да се подиграват на поколението на ликвидираните хора. Макар малко, но има и такива случаи. А другото, което се прави, се прави тихо и мълчаливо. Някогашната тотална политическа репресия срещу нашите среди, днеска е заменена с тотална икономическа репресия. Безработицата в нашите среди е страхотна.
Ще си позволя да ви кажа част от нещата, които искаме. Ние поставяме въпроса, че първо, трябва да се разсекретят националните ръководства на политическите партии, защото политическите партии изтъкват кандидатите за народни представители, за министри и другите управленски тела в страната. Да бъдат разсекретени звената, нещо, което до този момент тука не го чух, за използване на психиатрията за политически цели. Хората, които са участвали, методите, средствата, медикаментите, които са използвани. Това е един зловещ метод, който цели деформация на личността и контрол на поведението. За този процес се говореше само в Съветския съюз и ако някои се върнат назад - 1977 г. в Португалия. Да бъдат разсекретени досиетата и на централните ръководни органи на различните вероизповедания и други духовни общности. Може ли офицери върху пагоните на Държавна сигурност да са и днес с расото на свещеник, на божи служител. Обществото да го знае, това да е публична тайна и това да не бъде разсекретено и да не бъдат взети съответните мерки.
В отделен раздел да бъдат включени лицата, които са били принудени да подпишат под насилие, но нямат извършена дейност или имат симулирана дейност. Това са хора бити по следствени отделения, по карцерите на затворите, на лагерите. Тоя човек не е издържал побоя и е бил принуден да се спаси, подписал е. Това нещо го яде, той се чувства в момента застрашен, че това нещо може бъде оповестено и той не участва пълноценно в политическия живот. Такива хора за нас са невинни и те са мъченици.
Как протече в България до този момент разкриването на досиетата? 1990 г. във Великото народно събрание се извадиха точно тези хора от лагери и затвори, върху които беше упражнено насилие, за да подпишат. В 1994 г. Народното събрание взе решение, че документите на Държавна сигурност не представляват държавна тайна и се засекретяват. Това решение седи само в писмена форма. То няма до този момент никакво реално покритие. Дори, тогава бях народен представител, с неколцина народни представители, които бяхме засегнати, направихме неимоверни усилия да стигнем до следствените дела на някои процеси. И много трудно стана това. Към всички категории лица, отново повтарям, да бъдат приравнени и преподписалите, т.е. реставриралите или с други думи лицата от нашите среди, които някога тровеха и унищожаваха нашия живот и на които днес отново е дадено политическо покритие, покритие на службите и те отново вършат същата дейност, която я вършеха досега.
Във всички наши страни става въпрос за национално помирение. В България този въпрос седи и от време на време се поставя. По груби сметки проблемът с досиетата засяга съдбата на повече от осемстотин хиляди български граждани, засяга тяхната чест и достойнство, техните човешки, политически и граждански права. Как може да настъпи в нашата страна национално помирение след като, отново повтарям, тази язва, тази гангрена в нашето общество, тези престъпления стоят неразкрити. Ако новата БСП не участва в разкриването на този процес, тя се оказва съпричастна на престъпленията на бившата комунистическа партия. Ако това мнозинство в Народното събрание не участва категорично, рационално и радикално в разкриването на целия този процес това означава, че тя потъпква, скрива тази истина и я унищожава. Благодаря ви за вниманието.

Водещ: Много благодаря на г-н Станчев. Тъй като по нашата програма сега има една кафе-пауза, искам отново да напомня, че който иска да се запише за дискусията, която ще започне след петнадесет минути, трябва да направи това на информационния деск в дъното на залата. И тъй, моля ви, сега e и пет минути, в и двадесет минути да бъдем в залата.

Кафе-пауза

Продължение на второто заседание

Водещ: Преди да говорят нашите гости от Полша, тъй като аз съм си записал г-н Лешек Постолович, че е следващият оратор, ще дам думата на г-н Велислав Величков, народен представител, бивш.

Велислав Величков: Благодаря Ви, г-н Методиев. Най-напред искам да се представя. Казвам се Велислав Величков, народен представител от предишното XXXVIII Народно събрание, което прие закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Един от съавторите съм на законопроекта тогава преди окончателното му приемане в пленарна зала. Искам да започна най-напред с една изключителна благодарност към организаторите на тази дискусия днес и с мнението, че може би тя трябваше да се проведе още преди година-две, тъй като събирането на едно място на хората, които на практика осъществиха разкриването на тайните на бившите комунистически, тоталитарни тайни служби в Югоизточна Европа и прилагането на техния ценен опит в България би било незаменимо, ако се беше случило преди година-две.
За съжаление, нашата дискусия днес се провежда след, по моему, приемането на един срамен текст от страна на настоящето Народно събрание - XXXIX-тото, а именно текстът, с който с едно изречение в Преходни и заключителни разпоредби на един закон по съвършено друга материя, бе отменен на практика един дванадесетгодишен дебат в българското общество и един закон, който за първи път уреждаше реда и начина за достъп до документите на бившите комунистически тайни служби в България от страна на засегнатите лица, както и оповестяването на принадлежност към бившата Държавна сигурност на кандидатите за публични длъжности в Република България. На практика с една дванадесет минутна процедура в Народното събрание и с едно натискане лековато на копчето от представителите на настоящето мнозинство, бе направен опит да се заличат петдесет години от българската история, което според мен е недопустимо.
И аз си мисля, че този, по моему, срамен акт ще тежи на съвестта на тези народни представители, които изпълниха една чужда поръчка свързана с хора от бившите тайни служби и тези, които гласуваха в Народното събрание за отмяната на закона за досиетата, както е популярен в българското общество. Искам само да направя една аналогия, тъй като тя би била изключително вярна. В последните дванадесет години на преход Българската социалистическа партия, като пряк наследник на Българската комунистическа партия, въпреки че имаше парламентарно мнозинство през седем-осем от тези дванадесет години и имаше дори абсолютно парламентарно мнозинство, не направи опит да затвори и засекрети архивите на Държавна сигурност. По ирония на съдбата това стори една новоучредена партия, чийто лидер е точно бившият цар на България, прогонен от същите тези комунисти, което за мен лично е необяснимо.
Искам да се спра на един аспект, свързан с отмяната на този закон, във връзка с прякото противоречие, в което тази отмяна влиза с българската Конституция. Съгласно член 41, алинея 1 на Конституцията българските граждани имат конституционно право да получават информация и това право може да бъде ограничено само в изрично посочените в Конституцията случаи, какъвто случай не е този с архивите на бившата Държавна сигурност. Съгласно член 32, алинея 2 никой български гражданин не може да бъде следен, филмиран, записван и т.н. без негово знание. С отмяната на закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност настоящето мнозинство, което претендира да е демократично, да установява почтеност във всичко, се опита да отнеме конституционно признати права на българските граждани. Освен това, искам да ви цитирам точния текст на решение на Конституционния съд № 14, съгласно което публичното огласяване на лица, които са работили в специалните органи за сигурност - Държавна Сигурност и Разузнавателно управление на генералния щаб на тоталитарната държава, е израз на правото на гражданите и обществото да получат информация. Това право на гражданите да получат информация е закрепено в член 41, алинея 1 от Конституцията не може да влиза в конфликт с конституционните му ограничения, изрично записани в изречение 2. В конкретния случай Законът за достъп до документите на бившата Държавна Сигурност, съобразен с горепосоченото решение урежда както условията и реда за разкриване на информациите, създава и гаранции за защита на правата, предвидени в член 41, алинея 1 на Конституцията. С този закон за досиетата, който 38-то Народно Събрание прие, за пръв път бе даден действен механизъм за реда и условията за достъп документите на бившите тайни служби. Аз съвсем отговорно твърдя, макар и като народен представител от предишното парламентарно мнозинство, че законът, който бе приет през 97-ма година, не урежда цялостно реда и условията за достъп до документите на бившата Държавна Сигурност и не решава въпроса така, както направи успешно опит да го реши законът, приет в края на 2000-та година. За съжаление вместо това законодателство да бъде развивано, без обществен дебат и в разрез с преобладаващата част от обществените настроения, този закон бе отменен.
Искам да цитирам тук, днес темата - Резолюция 1096 за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Аз обаче искам да цитирам точка 3, а не точка 9 от тази резолюция, тъй като за съжаление с този акт на отмяна на Закона за досиетата в голяма степен България се приближи към ситуацията, описана в точка 3 на резолюцията на Съвета на Европа, а именно - опасностите от провал на процеса на преход са многобройни, в най-добрия случай олигархията ще царува вместо демокрацията, корупцията - вместо върховенството на закона и организираната престъпност - вместо правата на човека. В най-лошия случай резултатът може да бъде "нежна реставрация" на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне на младата демокрация. Аз твърдя съвсем отговорно, че с акта на пълната отмяна на Закона за документите на бившата Държавна Сигурност и след изявленията на председателя на Комисията по обществен ред и сигурност в настоящия парламент господин Владимир Дончев, физическия вносител на предложението за промяна, за отмяна на закона, а именно, че оттук нататък повече няма да се проверяват кандидатите за публични длъжности в Република България за принадлежност към бившите тайни служби, настоящото парламентарно мнозинство осъществи текста на точка 3, а именно "нежна реставрация" на тоталитарния режим. Аз не знам ако опита за реабилитация на бившите тайни служби и пълното прикриване на техните агенти, опитът за заличаване на 50-годишно минало на Българската Държава, не е нежна реставрация на тоталитарния режим, тогава кое може да се нарече такава реставрация. Иска ми се да вярвам, че сред настоящото парламентарно мнозинство ще се намерят народни представители с истинска отговорност пред своя народ, надявам се, че и присъствието на господин Тошо Пейков днес тук може би е едно доказателство за това, и те ще направят всичко възможно, за да възстановим отново възможността на българските граждани за достъп до документите на бившите тайни служби, които режисираха техните съдби в продължение на 45 години. Благодаря ви!

Водещ: Благодаря!

Участник: Господин Методиев, само една реплика може ли да кажа? Аз предлагам да не казваме бившата Държавна Сигурност, тъй като тя си е секретна и оперативна отново, а просто не е точен термина.

Водещ: Искате просто терминологично яснота да внесете.

Участник: Терминологично да внеса яснота, че това е настоящата държавна сигурност.

Водещ: Благодаря, благодаря Ви много! Сега искам да дам думата на господин Лешек Постолович от Дирекцията на архивите към Института за национална памет от Полша.

Лешек Постолович: Задачата по предоставяне и осигуряване достъп до архивните материали на лица, които са пострадали., това е задача, която изпълнява моят Институт за национална памет. Това се реализира от звена в структурата на този институт, по конкретно от Бюрото по архивиране на тази документация. Има десет клона на това бюро в цялата страна. Според закона, всяко пострадало лице, след като подаде молба в Института за национална памет, моят институт трябва да го информира дали притежава някакви материали, които засягат това лице. За да можем да реализираме тази задача, трябваше да организирам структури, да ангажирам хора, да ремонтирам или да изградя нови архивни помещения, да приема архивните материали от много институции в Полша, да ги обработя и да осигуря достъп до тях. Понастоящем реализирайки и изпълнявайки молбите, подадени от пострадалите лица и след като организирах архивите в цялата страна, тази задача се изпълнява от 430 архивисти - 150 работят в централата, 290 - в тези клонове из цялата страна. Според Закона за Института за национална памет, тези органи, които разполагаха досега с тези архивни материали в продължение на 60 дни бяха длъжни да подготвят тези материали и да ни ги предадат в института.Обаче практически това се оказа невъзможно. Това задължение да се предадат архивните материали беше задължение на Министъра на вътрешните работи и администрацията, Министъра на националната отбрана и шефа на Службата за охрана на държавата, Министърът на правосъдието отговаряше за това също, председателят на военните и гражданските съдилища, на главния прокурор, който ръководи работата на всички прокурори, а също така това е задължение беше и на директорите на Държавния архив. Така че ние трябваше да приемем архив с дължина около 100 километра. От септември 2001 година засега сме приели 35 километра. Приемането на молби на пострадали започнахме февруари 2001 година. Това започнахме да го правим, въпреки че когато този процес започна, ние не разполагахме с никаква документация, която да предоставим на тези заинтересовани лица. Голям интерес се прояви към възможността да се подават такива молби. Понастоящем молби са подали 20 000 души, а 11 000 са подали в архивите молба да им бъде осигурен достъп до техните досиета. Според закона за института всеки има право да направи запитване дали е пострадал, дали е бил такова лице, от което са се интересували спецслужбите и са събирали за него информация по таен начин, които лица обаче след това не са станали функционери, служители или таен сътрудник и служител на спецслужбите. Законът за института въведе значително ограничения в достъпа до тези материали на пострадалите лица.
Преди всичко едно пострадало лице, след като се запознае с материалите, които го засягат, получава препис като са заличени данни, засягащи други лица и едва след като получи това копие, пострадалото лице можа да поиска да се запознае с имената на сътрудниците, които досега са били засекретени - тайните агенти или да научи какви са били псевдонимите на тези тайни агенти. Когато са използувани псевдоними, криптоними, разкриването на персоналните данни се извършва при условие, че те могат да бъдат еднозначно определени за кого става дума въз основа на документите на спецслужбата. Но в този момент възниква такъв проблем, че голяма част от картотеката и от картотеките са били унищожени от спецслужбите през 1989 и 90-та. В някои отдели и управления на департамента или в окръжните органи на Държавна Сигурност са унищожени от 50 до 80 процента от цялата документация. Част от тази документация, която ние приехме трябва да я обработим отново, а в някои отдели тази документация бе приета в чували, тоест трябва всичко да прегледаме, да го обработим и едва тогава да осигурим достъп до тази документация.
Измежду лицата, които са подали молба за достъп, съществува убеждението, че всеки има много дебело досие в нашите архиви, което засяга неговата личност и много от тези хора остават разочаровани, когато ги информираме, че за тях нямаме никакви материали. Затова - много жалби до нашия председател, заплашват ни със съд и ни подозират, че ние крием данни и документация на бившата Държавна Сигурност. Много от тези хора, които са подали молба като пострадали, много от тях са били тайни сътрудници на спецслужбите, тогава те получават едно удостоверение, с което са информирани, че съгласно Закона за Института за национална памет, те не са пострадали лица. Също такова удостоверение получават и тези, за които нямаме материали в нашите архиви.
И така накратко, как реагират тези хора, които след като са се запознали с така нареченото си лично досие, а сега техният брой е доста малък - 260 души от септември месец насам, но голям процент от тези хора - това са водещи дейци на полската опозиция, познати на цялото полско общество хора. Въпреки, че много от тези, които не искаха да бъде създаден Институт за национална памет и да бъде осигурен достъп до досиетата, защото смятат, че този процес може да предизвика и прояви на линч, някои хора да получат нервно разстройство, да почнат да се самоубиват, повечето от хората смятат, че това е един положителен процес и го поддържат. С материалите, които засягат тях, се запозна и бившият ни Министър на външните работи, Владислав Бартушевски. Той каза - много добре стана, че аз можах да видя това, което за мен е събирала спецслужбата - Държавна Сигурност и се запознах с лицата, които са изпращали доноси за мен. В последно време достъп до досието на своя баща получи много известния полски писател Павел Йешеница, а това досие, с него се запозна неговата дъщеря Ева и се оказа, че лице, което е давало доноси срещу баща й е била неговата съпруга, а тя е била таен сътрудник и също се е казвала Ева. Анализът на запазените архивни материали ни дава възможност да установим, че именно такава задача са възложили спецслужбите и агентката Ева имала задача да сключи брак с Павел Йешеница, за да може текущо Държавна Сигурност да знае какво върши той и политическите власти също да получават информация за поведението на този писател, който открито и публично критикувал комунистическия режим.
Друг опозиционер, който се е запознал със своето досие, бивш сенатор, Анджей Остой-Ошяни, в едно интервю в пресата каза, че едва благодарение на документите, които получи от Института за национална памет можа да разбере, че главният доносител срещу него е бил негов дългогодишен верен приятел, един от малцината, на които той вярвал. И сенаторът каза - цитирам неговите думи: "Такива като него могат да бъдат наказани само морално като публично се съобщят техните имена - кой е бил и да се разкрие името му не само затова, защото аз изпитвам омерзение и срам от това лице, но такава омраза и омерзение изпитвам към цялата система, която толкова години ни тормозеше." Благодаря!

Водещ: Благодаря много! А сега ще помоля госпожа Петрушка Шустрова да вземе отношение по темата за историческите последици, както тя го е заявила.

Петрушка Шустрова: Бих искала да обърна внимание във връзка с това за някои дейности свързани с реализацията на Резолюция 1096 и нейното осъществяване в нашето общество. Историческите зависимости са всъщност, може би са по-задълбочени, отколкото изглежда на пръв поглед. Аз искам да обърна внимание на няколко примери. Бързото приемане на немския закон за Гауковия институт ние можем лесно да обясним с немската коректност и дисциплина. По същия начин на немския характер може да, с това можем да обясним, че демонстрантите през ноември и декември 1989 г. предотвратиха унищожаването на документите на Щази. Обаче, ако хвърлим поглед върху примера в Чехия и ако знаем, че списъкът на бившите сътрудници на Държавна сигурност беше в Чехословакия за първи път публикуван от независим вестник, без да се посочва официалния източник, можем да си спомним образа на Швейк, т.е. традиционното нежелание на чехите да се подчиняват на официалните авторитети. Независимо от това дали става въпрос за официалния авторитет на институциите, които са притежавали съответния списък или авторитета на правителството, което несъмнено изхожда от бившите дисиденти, но което правителство имаше отрицателно отношение към публикуването на списъка на бившите сътрудници. Този списък беше публикуван от г-н Цибулка и той преживя много конфликти. По същия начин можем с голямата полска точност при създаването на Института на националната памет, който се занимава както с престъпленията на нацизма също както и на комунизма, да обясним този факт с големия полски интерес към историята. Бихме могли още дълго да продължим в този дух, но нека да говоря по-конкретно, а не да разсъждавам за националните характери. Ще спомена, че на територията на бившия Съветски съюз от кръгла маса като тукашната, няма никакъв смисъл, тъй като ако става въпрос за пост-Съветските републики - по време на почивката стана дума, че това прави една голяма черна дупка. И въпреки това ние знаем, че отхвърлянето на комунистическите правителства в нашите страни протекоха в течение на няколко седмици. С днешното състояние на обществата в нашите страни, вижда се, че това състояние не е еднакво и не е било еднакво и през 1989 г. можем днес да направим извода, че причините за падението на комунистическия режим не са само в отделните национални общности. Навярно всички знаем, че това срутване често пъти се обяснява с някакво международно сдружение или действие на тайните служби в резултат, на което би трябвало да се стигне до това, че комунистите ще се откажат от политическата власт, за да придобият икономическа власт. Тази теория за тайните договорености дълбоко отравя нашите общества и им нанася вреди. Същевременно е явно, че е възможно и да се възвърнат нещата, т.е. необходимо е историците да имат достъп до документите, особено в някои части от нашите региони. Ние сме свидетели на факта колко благодарно и колко благоприятно е, когато не само държавните органи, но и историците се посветят да изследване на миналото. Като пример ще посоча голямата дискусия протекла миналата година в Полша във връзка с погрома в Ядвадна, станал по време на войната. Във връзка с това без достъп до източниците нямаше смисъл да се говори. Тъй като съм убедена, че политическите представители може би не търсят във всички случаи стопроцентово симпатиите на своите избиратели, но несъмнено имат интерес от техните гласове, струва ми се, че колкото е по-голям интересът на гражданите от самото общество, колкото е по-голям интересът към разкриване на миналото, толкова по-голяма е надеждата, че политическите сили ще се съобразяват с това. И струва ми се, точно това е истината, която е необходима на част от страните в нашата общност. Благодаря ви.

Водещ: И аз Ви благодаря. Разбрах, че директорът към Федералния пълномощник на Федералната република г-н Алтендорф има реплика. Да, разбира се. Има лек проблем с превода - технически и аз ще използвам тези няколко минути само, не повече от две-три, за да не давам думата на някой друг за кратко време. Само да кажа, реплика и аз да направя на г-жа Шустрова. Този проблем с интереса на обществото, темата, с която ние днеска се занимаваме, е явно проблем на всички общества в Източна Европа и явно нашето желание за справедливост се среща и с една инертност у хората. Може би, защото ежедневието си казва тежката дума. Може би по някакви други причини. Може би поради неумението да направим темата толкова интересна и значима. Но как да направиш интересна и значима една тема, която е морална и не искаш да я превръщаш в нещо булевардно, а както казват опитни журналисти - новина не е, че влакът е спрял навреме, новина е, че влакът е закъснял. Когато търсиш добрата новина и когато искаш да разбереш нещо за доброто няма кой да те чуе в медийното пространство. В крайна сметка нашият стремеж е стремеж към добро. Ние нямаме стремеж към зло. Използвах тази малка пауза, за да се намеся в дискусията. Сега се надявам, че вече с превода сме наред. Заповядайте, г-н Алтендорф.

Алтендорф: Аз бих искал да направя един коментар по това, което колегата Шустрова каза във връзка с историческите измерения на нашата работа и да подчертая един аспект, който не винаги се оценява в достатъчна степен. С право, когато се говори за обработването дейността на Държавната сигурност се счита, че тя е донесла предимно негативни неща за хората. Но има едно друго измерение, което се намира в досиетата. В досиетата на Щази има много примери за това как всъщност гражданите са отказвали да работят за Щази и граждани, които не са били готови, не са били съгласни да станат шпиони, хора, които отчасти са били членове на Социалистическата партия или са били на определени позиции в държавния апарат и въпреки това не са били съгласни да шпионират останалите граждани и свои приятели, дори в случаите когато са знаели, че този откъс ще има негативни последици за самите тях. Тези примери са не по-малко важни за историческото разглеждане на диктатурата защото, в крайна сметка, народът не е бил само народ от шпиони. И аз мисля, че в работата си трябва да имаме предвид този аспект защото той е част от историята, а част от историята е и Швейк, така да се каже. Така, че този аспект на работата трябва да се подчертае защото тук не става дума само за разобличаването на извършителите, но и за повишаването, за подчертаването на куража и на смелостта на някои хора. И аз мисля, че този аспект е особено важен за младите хора. Смятам, че част от нашата работа би била да насочваме към този аспект при работата ни с обществеността. Според мен това е един важен аспект, който, ние като цяло, като организации в тази дейност, ако го подчертаем, можем само да спечелим. Благодаря ви.

Водещ: Благодаря Ви, ще го кажа на български. Дано преводачите да успеят да ми помогнат, тоест думата жертви да заменим с думата герои защото ние говорим непрекъснато за жертви, а това са хора, които са герои.
Сега има няколко имена пред мен от сутрешната дискусия, които се бяха записали. По реда, по който са записани тук, ще им давам възможността да споделят своето мнение. Има и един записан въпрос, на който, разбира се, ще се опитам да отговоря. Господин Константинов. Съжалявам, господин Янакиев.

Янакиев: Да, аз съм. Не става дума за въпрос. Просто исках да взема отношение по един проблем. Тук съм в ролята, искам да го подчертая, на независим изследовател и журналист, занимаващ се с проблемите, свързани с бившата Държавна сигурност. Утре ще искам да взема малко по-пространно отношение по този въпрос.
Тук искам да поставя акцента върху един, може би, правно-исторически аспект на тази проблематика. Един проблем, който съм сигурен, че го има в повечето бивши социалистически страни, а именно унищожаване на немалка част от архивите на бившата Държавна сигурност.
Тук, през 1990 г., започна масова чистка и то селекционирана чистка, прочистване на определени дела, на политическа основа. Доказателство за това е, че за картотеката на секретните сътрудници на Държавна сигурност - картотека № 4, има инструкции да се създадат условия за бързото й унищожаване, като преди това тя бъде микрофилмирана. Тоест още оттук се заложи един много сериозен проблем на разкриването, в по-пълен обем, на картината за секретните сътрудници на Държавна сигурност през годините и съотнесено в проекция в наши дни. В последните дни все повече бивши офицери от Държавна сигурност и хора, свързани с такива среди потвърждават, че е налице пазар на досиета, че досиета са изнасяни по нелегален начин, че са в частни ръце.
След като беше гласуван законът през 1997 г., два месеца по-късно, Конституционния съд излезе с едно решение, което значително затрудни изнасянето на тази цялостна картина. Това решението на Конституционния съд гласи, че едно лице не може да бъде класифицирано като нещатен сътрудник на Държавна сигурност или секретен сътрудник само въз основа на картона му, с който той е регистриран като такъв. Оттук вече възникнаха и проблемите при прилагането на закона. Тоест комисиите, които прилагаха този закон изнасяха една малка част от лицата, за които имаше данни за сътрудничество с Държавна сигурност, именно опирайки се или по-точно не успявайки да преминат оградата на това конституционно решение на Конституционния съд. Тук искам да кажа, че това решение на Конституционния съд от 1997 г. бе взето при явен конфликт на интереси, тъй като самите конституционни съдии не бяха проверени предварително за връзки с бившата Държавна сигурност. Нещо повече. В пресата за някои от тях се появи информация, че са били свързани с бившата Държавна сигурност. Това създава още по-голямо объркване в обществото и, в известен смисъл, разбираемо недоверие към опитите на комисиите, прилагащи закона. Разбираемо недоверие, че последните действително изнасят цялата истина.
В този смисъл, аз мисля и искам тук да кажа, че около шестдесет процента от посочените в докладите на т. нар. Комисия Андреев лица, за които има данни, че са свързани с бившата Държавна сигурност, остават в анонимност именно поради тази причина - като картотекирани или като лица, за които няма достатъчно доказателства по закона от 2001 г., че са били сътрудници на Държавна сигурност. Да, обаче тук остава един изключително голям и сериозен проблем, който нашето общество трябва да намери начин да реши. А това е зависимостта на тези лица, които остават в анонимност, тоест зависимостта от това, че определени среди, групи, групировки, икономически интереси евентуално притежават информация за тях.
Моята теза е, че запазването на анонимността на тези хора и тази зависимост са най-прекия източник на корупция и най-сигурния начин за съществуването на паралелна власт и за застрашаването на националната сигурност и обществения интерес. В този смисъл, въпреки че по закон самата комисия не може да обяви тези имена, би трябвало самата изпълнителна власт, която държи тези архиви и картотеки, да предприеме, под силния натиск на гражданското общество, цялостно разсекретяване на тези картотеки, за да бъдат освободени тези хора от тази зависимост и в същевременно обществото да получи защита на своите интереси и на националната си сигурност.
В този смисъл ще ми бъде интересно, съвсем накратко, дали има подобни проблеми в другите бивши социалистически страни защото по този начин, с разкриването на тези картони - нищо не пречи на Министър Петканов да го направи защото все още е Закона за защита на класифицираната информация не е влязъл de jure в сила - обществото ще получи защита на своите конституционно гарантирани права, като национална сигурност, обществен ред, народно здраве и морал, а също и достъп до информация, разбира се.
Вече завършвайки, с оглед на безобразията, които стават последните дни, а именно опитът да бъде замразен всякакъв достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и да се спре проверката на публични длъжности и изявени общественици в българския живот за евентуална връзка и зависимост от бившата Държавна сигурност, искам да кажа, че трябва - може би и господин Методиев говореше в тази насока - да се провокира един по-силен импулс в будната част на българското общество да отстоява своите граждански права чрез неправителствени организации, чрез граждански комитети, чрез клубове, защо не, носещи името резолюция 1096, за притискане на властите, независимо леви, центристки или десни, за тотално разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, за оповестяването имената на всички щатни и нещатни сътрудници на бившите служби, като за това, разбира се, преди това има мотивирани доклади от сегашните служби и те запазят, тези които в момента представляват още тяхна територия, но мотивирани. В този смисъл е необходимо да има силен натиск от гражданския сектор, а същевременно и комисии, които да прилагат един регламентиран достъп до тази материя. Естествено, че това е абсолютно необходимо. Тоест картотеката трябва да е публична, а комисиите, да кажем, ще издирват данни за покриването на един човек, който има картон, евентуално влизането в съдържанието за секретен сътрудник според изискванията на съвременното законодателство. Също така ще осигуряват достъп до засегнатите лица, ще изследват документалното наследство на Държавна сигурност и т.н. в тази посока.
Това исках да кажа засега. Благодаря Ви.

Водещ: Благодаря на господин Янакиев. Искам да помоля, той беше така любезен да се побере в пет минути, следващите госпожи и господа, които искат да вземат думата. Следващият записан е господин Христо Цветков.

Христо Цветков: Благодаря. Аз искам да започна с малка забележка или по-точно съжаление, че тук, на нашата конференция, не участват представителите на Прибалтика. Те са, може би, най-интересните представители, които излизат от Бившия Съветски съюз. Не участва и представител на Словения. За мен Словения е много интересна страна от бивша Югославия, която въпреки, че е запазила своя първи секретар на Съюза на словенските комунисти като президент, осъществява изключителни реформи и запазва стандарта на живот на своите граждани. Тъй като опитът, който може да се натрупа в един такъв разговор, според мен би трябвало да се използва в извличане на поуки как да се действа така, че да се дава импулс за подобряването на качеството на живот на всички.
И по-нататък да продължа с нещата касаещи нашата пряка дейност тук. Искам най-напред да благодаря на представителите на Румъния и с един въпрос към тях. Какво прави в момента господин Северин? Той беше докладчикът по резолюция 1096 на Съвета на Европа и успя до голяма степен с активната си позиция да промени насоката, в която беше стартирана подготовката на тази резолюция. Доколкото знам, подготовката на тази резолюция на ПАСЕ беше стартирана именно в противовес на лустрационните закони, които се приеха от някои бивши социалистически страни. Знам активната позиция в тази посока на бивши комунистически функционери, превърнали се бързо в европейски социалисти, но благодарение и на усилията на господин Северин и на усилията на демократично мислещите хора, особено в ПАСЕ, резолюцията не се превърна в осъдителна към действията на страните, които приеха лустрационни закони, а се превърна в много точна преценка и препоръка какво трябва да се направи, за да се предотвратят проблемите, които съществуват от тоталитарното минало и наследство.
В този аспект искам да направя една кратка ретроспекция на това, което е станало тук, у нас. През 1994 г. Народното събрание прие решение, което никой министър не се постара да изпълни и да разсекрети с административен акт всичко, което не съставлява държавна тайна по смисъл на действащото законодателство. За мен това е непростим пропуск на миналото мнозинство.
Второто нещо, което искам да кажа е в съответствие с една препоръка в т.7 от резолюцията. Между другото, аз много горещо аплодирам обръщането на внимание от страна на господин Величков на т.3 защото това е важен момент. Именно относно изпълнението на препоръките на резолюция 1096 и най-вече по отношение на т.3, още през септември месец 1996 г., имаше остър актуален въпрос към тогавашния Министър-председател, Жан Виденов. Последният, независимо, че беше представител на посткомунистическото мнозинство, обеща в парламента, че неговото правителство ще изпълнява препоръките на резолюция 1096. Естествено това беше просто демагогия в много отношения. Но това не даде възможност на някои среди, които тогава бяха доста войнствено настроени да стартират процедура по отмяна на решението от 1994 г. и то остана в сила и само беше необходимо при влизането на служебното правителство на Стефан Софиянски, съответните длъжностни лица във ведомствата с една административна заповед да разсекретят всичко и въпросът в България отдавна щеше да бъде решен. Мога да си позволя категорично да обвиня за несправянето си с тези свои задължения служебния министър на вътрешните работи от правителството на Стефан Софиянски и тогавашния шеф на Националната разузнавателно служба защото в тях беше ножа и сиренето и просто трябваше веднъж завинаги да отрежат тази язва.
Относно т. 7 от резолюцията, господин Методи Андреев, който е председател на комисията, внесе през 1997 г., когато се изменяше Наказателния кодекс, едно предложение. Тогава се променяше много малко глава четиринадесет от Наказателния кодекс касаеща престъпленията против мира и човечеството. Въпреки, че България е ратифицирала Конвенцията на ООН за геноцида много отдавна, още по комунистическо време, тя не е приложила напълно в практиката си по Наказателния кодекс всички текстове и изисквания на тази конвенция. Методи Андреев предложи това да стане и в съответствие с т.7 от резолюцията всички престъпления, които са вършени срещу правата на човека от длъжностни лица, независимо дали тогава са били криминализирани по тогавашния Наказателен кодекс, да бъдат криминализирани и за тях да се търси отговорност. За мое голямо съжаление тогавашното мнозинство не разбра предложението и то не беше подкрепено. Малко по-късно, дни по-късно, Методи Андреев заедно с Младен Влашки бяха принудени от своите колеги да изтеглят от зала, по време на гледането на второ четене на тогавашния закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, своите предложения и да си замълчат в името на запазването на стабилността на управлението.
За мен това са непростими пропуски, които дълго време ще ни тежат и ще ни създават проблеми. Засега е това. Благодаря.

Водещ: Благодаря на господин Цветков. Следващият записан е въпросът, за който Ви споменах. Госпожа Златина Карлова дали е в залата? Тя си е отишла. Нейният въпрос - не е ли закъсняло обсъждането. Аз щях да й отговоря защо не е закъсняло. Господин Иван Стойчевски, който иска да вземе отношение по въпроса за Пражката пролет. Тук ли е господин Стойчевски? Господин Колев

Колев: Става дума за нещо, което е от особено важно значение предвид рецидива, който се получи в България с възстановяването на практика на Държавна сигурност както и с неосъждането на комунизма. Тъй като сме се събрали тук от почти всички потърпевши от комунизма държави, имам едно предложение. Да подготвим утре един текст, едно писмо-препоръка до ПАСЕ, с която да поискаме да приравни комунизма към неговия по-малък брат - националсоциализма и по този начин, с всичките последващи законодателни механизми, този въпрос да се изчисти за по-дълго време. Благодаря.

Водещ: Аз веднага искам да отговоря на господин Николай Колев. Ние сме поканили тук, като наши гости, хора, които са в рамките на съответната държавна администрация. Хора, които имат ангажименти към своите правителства, към своите министри, към своите парламенти и ще бъде, според мен, много трудно да ги помолим в лично качество, като граждани, да участват в създаването на такъв документ.

Колев: Става дума за просто писмо.

Водещ: Съгласен съм, но нека аз поема този удар върху себе си защото съм сто процента сигурен - сега в момента като говоря и ги виждам - че ние ще ги поставим в изключително деликатна ситуация, ако искаме от тях подписите им. Говоря пак за тези хора, които са ангажирани в държавната администрация на своята страна и да сезират европейски институции в качеството си на висши и държавни служители е твърде неприемливо, най-меко казано. Затова моля ...

Колев: Те имат закони, в които осъждат комунизма. Аз не искам нищо повече от това. Аз искам да спазят техните собствени закони.

Водещ: Съгласен съм. Аз нямам нищо против да помолите някой от преводачите и да разговаряте с някои от нашите гости след приключването и ще видите, че това което Ви казвам, не си го измислям. Аз съм човек с богата институционна култура, извинявам се за тази нескромна дума, и познавам тези взаимоотношения, включително и в рамките на Европа, а не само тук, в България. Следващият е господин Атанас Киряков, кинодокументалист. Всъщност Стойчевски. Тук ли сте, извинявайте много. Съжалявам много. Заповядайте господин Стойчевски.

Стойчевски: Извинявам се, ще бъда кратък. Представлявам фондация Национален дълг и поставям въпроса за фондовете на Държавна сигурност, т. нар. Пражка пролет. Знаете, че през 1968 г. по решение на Политбюро, идеологическият отдел, беше формиран този фонд. Студенти в Чехия, работещи в Чехия, български интелектуалци, български граждани, несъгласни с окупацията на Чехословакия и по-конкретно с участието на нашите войски в потъпкването на свободата на един братски народ бяха включени в различна степен в тези фондове. Тези фондове, за съжаление, са извън сферата на внимание на разните съюзи на защита на репресираните и поради тази причина тези фондове са активни. Страданието прави хората великодушни. Ние не искаме глави, ние искаме само тези фондове да се замразят и хората, които са осакатени по силата на нечии доноси и проверки и т.н. да престанат да бъдат репресирани. Това, мисля, е хуманно, човешко изискване. И българското правителство, което поднесе, на ниво президент, извинение на президента на Словакия и на президента на Република Чехия за участието на нашите войски в окупацията, би трябвало да намери сили и да каже "Стига, стига репресии на тези хора".
Втория въпрос, свързан с това е, че темата репресии се разследва, вече дванадесет години, само в морален, а не и в икономически аспект. Трябва да намерим решение, икономическо решение, да се помирим. Репресирани и доносници, репресатори и т.н. трябва да живеят в една държава в мир. Не са се отказали още някои репресатори, доносници и т.н. да се саморазправят с жертвите или, както Вие казвате, герои. Трябва да се намерят икономически форми тези хора да бъдат измъкнати от състоянието на безработица и мизерия. И в тази насока да се формират производствени звена само от хора, които са репресирани по една тема, по една насока. Мисля, че на всяка цена да знаеш кой те е клеветил, кой е доносничил срещу теб е неправилно. Знам кой е доносничил срещу мен, но какво от това. Да го хвана за гушата ли? Напротив, трябва да живеем за в бъдеще заедно. Нашето виждане е да се създават производствени звена от репресирани по дадена тема. С държавно участие. По времето на Вашето правителство, господин Методиев, ставаше масова приватизация. Можеше да се направи така, че Съюзът на репресираните да вземе обекти, в които да настани на работа своите хора и те да работят в съответствие със своето виждане, с държавно участие, държавна помощ и т.н. Ние пропуснахме тази възможност. Тези хора са в мизерия, безработни и т.н. докато ние умуваме какво да правим, да ровим ли в досиетата или да не ровим. Ровенето в досиетата накървява обстановката. Разберете това, който е страдал от репресиите е великодушен. Не искам да виждам доносника, че е доносник. Защото ме боли, че ми е бил колега, приятел, а ме е предал. Разбирате ли това? Ето така погледнете на въпроса. Благодаря Ви.

Водещ: Благодаря Ви. Тъй като се обърнахте към мен, като човек, който е бил в правителството на Обединените демократични сили, аз ще си позволя само един отговор да ви дам. Разбира се, аз не съм имал компетентност и отговорност в областта на икономическата политика. Моят ресор беше друг. Но ще Ви отговоря съвсем кратко с един исторически пример, тъй като аз съм историк. Познавам една много дълга дискусия в българското Народно събрание в края на XIX век, която е продължила над десет години и която е свързана с заплащането на трудното битие на българските поборници, които са се борили за националната ни свобода. Искам да Ви кажа, че когато съм чел тези документи са били минали осемдесет и пет години от тези събития. И ми е било мъчно за тези хора тогава и ми е било мъчно за този дебат в българското Народно събрание тогава. Говоря за 1887 г., 1895 г., за време преди сто и тридесет години. Смятам, господин Стойчевски, като ангажирам само себе си естествено, че ако такъв дебат бъде произведен в българското общество, тези нещастни хора ще бъдат още един път, може би още по-тежко и драматично, наранени, ако сега българското общество започне такъв дебат, какъвто Вие предлагате. Извинявайте не искам да влизаме в дискусии, просто отпратихте въпроса към мен, а аз съм длъжен да нося тази вина и отговорност, че съм бил във властта. Така че, заповядайте господин Киряков.

Киряков: Въпросът с досиетата стои и пред Европа. Чух преди малко, че ако във френските архиви можеше по-дълбоко да се влезе, нямаше да има случая Льо Пен. Мисля, че единствените пречки по отваряне на досиетата на тайните служби от Източна Европа са от комунистически характер. Метастазите на комунистическата система са във всички области днес - политическа, икономическа и съдебна. Дори няма да се учудя ако някое малко метастазче е между нас. Целта на тези пречки за отваряне на досиетата е само една - да се запазят всички предимства и изгоди от достъп до информация и от нейното изтъргуване от тайните служби и техните вдъхновители, които съществуват и действат навсякъде в нашите държави и днес. На никой друг, само на тях. Разбира се, всички спирачки се оправдават с благовидни поводи.
С новия закон за класифицираната информация се слага ключ на тези досиета. Отново, както преди години, грифът "строго секретно за служебно ползване" ще стане част от нашия бит. Преди това беше в името на светлото бъдеще и за да не се тревожат хората, а сега изведнъж разбираме, че това е в името на НАТО. Непрекъснато ни се повтаря, че този закон е съгласуван с НАТО и че там са казали колко е чудесен той. Снощи Министърът на Вътрешните работи в интервю по телевизията заяви отново това, че на два пъти този закон е съгласуван и от НАТО са казали чудесно. Значи, ако оттук нататък, българите нямат право да влязат в досиетата и да виждат каква е истината, аз ще знам, че моят Министър на Вътрешните работи, като гражданин на тази държава, е един бивш прокурор, който е създавал показни процеси по възродителния процес и той сега ме учи на морал. Значи или трябва да има достъп и ако това е лъжа, той да има право да очисти петното от гърба си или просто той не трябва да бъде министър, ако това е вярно. От Съвета на Европа пледират за отваряне на досиетата. Нашите управници днес твърдят, че НАТО е съгласен с новия закон. Затова аз предлагам ако хората тук от различни държави са убедени в необходимостта от отваряне на тези досиета, в това да не се слага ключ, да направим едно запитване. Който иска, който може. Не всички. Някой може да смята, че това не е негова работа или да смята, че е ангажиран с правителство и т.н. Едно запитване до Централната квартира, Щаба на НАТО дали наистина този закон е съгласуван и дали НАТО наистина е за затваряне на досиетата. Или пък, ако има нещо друго, някаква нова Ялта или Техеран, просто да разсъждаваме на тази тема. Благодаря за вниманието.

Водещ: Аз искам веднага да Ви отговоря, господин Киряков, и да разсея малко някои Ваши притеснения. Законът за класифицираната информация в България беше изработен в период от време когато нашата коалиция беше на власт. В този период този законопроект получаваше експертиза от НАТО за своята точност и акуратност.
Вероятно правителството на господин Симеон Сакскобургготски също е искало такава експертиза или е водило такъв разговор, може би въпросният министър, който Вие споменахте, но в текстът, който е внесен в българското Народно събрание няма параграф, който отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Този параграф се появява по време на процедурата между първо и второ четене и е предложение на двама днешни народни представители и това са господин Владимир Дончев, който прави едно предложение и господин Тодор Бояджиев, който прави същото предложение. Комисията в Народното събрание, по време на второто четене, гласува този текст и го приема.
Няма процедура в българското Народно събрание, в която между първо и второ четене външен експерт да прави експертиза. Това бих казал, че е в нарушение на разумната логика. Така, че да се твърди, че НАТО иска да премахнем Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е смехотворно. Освен това, чухме колегите тук, чухме как в техните страни са приети закони за класифицирана информация и как тези закони за класифицирана информация, това ни се говори цяла сутрин, фактически са ускорили разсекретяването на документите преди падането на Берлинската стена. Още по-малко някой в тези страни, говоря специално за Чехия и Румъния, да помисли, чрез закон за класифицирана информация да закрива документите на бившите си тайни служби.
Моля Ви, нека да приключваме. Да не се връщаме към нещо, за което се говори цял ден. Мисля, че нещата са ясни.
Благодаря на всички, които говориха. Пожелавам успех на утрешния панел, който е свързан с публицистиката и с темата за документите на бившите тайни служби.
В седем часа, в ресторант Форум, всички участници в конференцията са поканени на коктейл. Ресторант Форум се намира на гърба на главния вход на Националния дворец на култура. Като се излезе от централния вход, в ляво, на двадесет метра са стълбищата, които извеждат към въпросния ресторант Форум, където, в 19 часа, сте добре дошли на коктейл. Благодаря Ви още веднъж, че бяхте търпеливи.

Трето заседание:
Обществото и Резолюция 1096 на ПАСЕ - журналистически разследвания, публицистика, обществени реакции.
Водещ: Татяна Ваксберг

Водеща: Радвам се, че днес мога да открия третото заседание на нашата кръгла маса, което е посветено на проблемите на обществото, на начина, по който обществото посреща отварянето на документите, свързани с неговото минало.
Аз съм Татяна Ваксберг, журналистка съм от радио Свободна Европа. Прекарала съм пет години в изследване на архивите, включително на архивите на комунистическите тайни служби. Изследване, свързано с насилствената асимилация, последвана от депортирането на част от турското малцинство в България. Запазвам си правото впоследствие да се върна към тази тема в нашата днешна дискусия.
Сега обаче се радвам да открия първото заседание с първия представител от България. Това е моят колега от вестник Дневник, Христо Христов, който дълго време работеше в архива на Държавна сигурност в София, за да разбере каква е съдбата на досието на убития, през 1978 г. в Лондон, български писател Георги Марков. Христо Христов от вестник Дневник.

Христо Христов: Благодаря. Добро утро, уважаеми гости и участници в дискусията. Ще ангажирам вниманието Ви с едно престъпление, което вече двадесет и четири години след извършването му, продължава да предизвиква интереса не само на обществото в България, но и в целия свят. Става въпрос за едно убийство, което остана в историята на студената война като най-мистериозното, а именно убийството на българския писател Георги Марков, в Лондон през 1978 г., за което предполагам повечето от Вас си спомнят.
Докладът, който ще изнеса, съм озаглавил "Убийството на писателя Георги Марков като държавна тайна" и това не е никак случайно, с оглед на тенденциите, характерни за България през последните месеци. Когато бях поканен да участвам в тази кръгла маса не се поколебах нито за миг да избера за отправна точка покушението срещу писателя защото то, до голяма степен, се явява емблематичен пример на жертвите на комунистическия режим в България, както и на отношението на различните държавни власти в страната, от промените през ноември 1989 г. до днес.
Не на последно място случаят Марков отлично илюстрира какво се крие всъщност в архива на бившата Държавна сигурност и защо определени политически сили употребиха толкова енергия през последните дванадесет години, за да се направи всичко възможно този архив да не получи обществен достъп и нашето общество да не може да научи цялата истина за четиридесет и петгодишното управление на бившата комунистическата партия.
Ще си позволя с няколко изречение все пак да припомня кой е Георги Марков. Той е един от най-талантливите български писатели, който напуска България през лятото на 1969 г., след като някои от произведенията му са свалени от сцена. Принуден е да остане на Запад, след като режимът в София му отказва да удължи срока на легалното му пребиваване, за което е осъден на шест години затвор като изменник на родината. Писателят е един от малцината български интелектуалци, които критикуват комунистическата власт в България и лично управлението на Тодор Живков едновременно по три радиостанции - това са БиБиСи, Дойче Веле и Радио Свободна Европа. По това време тези радиостанции са определяни от комунистическата власт като центрове за идеологическа пропаганда и диверсия на империализма и на страните членки на НАТО.
На седми септември 1978 г., на моста Ватерлоо, той е прободен от неизвестен мъж в дясното бедро и умира от отравяне на кръвта четири дни по-късно. Оттогава до днес България носи печалната слава на историята за българския чадър. По обясними причини до оттеглянето на Живков от власт, в България в продължение на дванадесет години не е публикуван нито ред за мистериозната смърт, която на Запад е определена като дело на българските тайни служби от времето на комунизма.
С настъпването на промените в България, решаването на случая Марков беше издигнато на най-високо държавно ниво, след като правителството на Великобритания поиска официално от България да разследва това убийство. Прокуратурата образува следствено дело, с което се ангажира първият демократично избран президент на България - доктор Желю Желев. За разлика от другите държави от бившия социалистически лагер, за които чухме какви институции са приели за разследване на престъпленията на комунизма в техните страни, в България не бяха създадени, през деветдесетте години, подобни институции. Единствената институция, която трябваше да доказва и преследва тези престъпления, беше прокуратурата.
Следствието за убийството на Георги Марков обаче се оказа блокирано, след като бе установено, че досиетата на писателя, възлизащи на цели шестнадесет тома и водени в три различни управления на Държавна сигурност, са унищожени в пълна секретност още в началото на 1990 г. Съдът доказа, че това всъщност са единствените досиета от унищожените близо сто и тридесет хиляди архивни дела, които не са преминали през нито една от съставените тогава комисии, тъй като магистратите предполагаха, че в тях се е съдържал планът за убийството на писателя. За това престъпление през 1992 г. беше осъден на десет месеца затвор последният началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, което представлява Външното разузнаване, генерал Владимир Тодоров. Другият обвиняем за унищожаването на досиетата на писателя - заместник-министъра на Вътрешните работи, генерал Стоян Савов, се самоуби в навечерието на съдебния процес.
За съжаление, както и всички останали престъпления на комунизма в България, като убийствата в лагерите през петдесетте и шестдесетте години, като насилственото преименуване на българските турци и други престъпления в България, по времето на комунистическия режим, така и случаят Марков се оказа по-скоро политически коз в ръцете на политиците срещу техните опоненти от бившата власт. Новите демократи много бързо изоставиха тези престъпления, като изцяло прехвърлиха отговорността за разкриването им на съдебната власт, нещо което се оказа твърде непосилна задача. Разследването на убийството на писателя на практика приключи през 1999 г., когато беше пенсиониран единственият следовател, който работеше по него.
Изброих всичко това, за да добиете представа в каква обстановка един журналист в България може да проведе разследване, което да му даде възможност да допълни истината, която така или иначе не бе казана от политиците.
През изминалите дванадесет години, за разлика от политическите настроения, интересът на обществото да научи истината за покушението върху Георги Марков не е секвал за миг. Красноречив факт са стотиците материали, които излязоха и продължават да излизат, не само в медиите в България, но и в чужбина. Тъй като имах възможност да работя и с други архиви, дипломатическия архив, съдебния архив, ще Ви посоча от дипломатическия архив само една цифра, която трябва да приемем като достоверна, тъй като тя е от доклад на Българското посолство през 1979 г., няколко месеца след убийството на Георги Марков, до ЦК на БКП, за това какво се случва на Острова. И забележете, само за първите три месеца след убийството на Марков, във британския печат са отпечатани петстотин и петдесет материала. Няма друг такъв случай, в който Великобритания да е предизвиквала и да имала интерес към България.
Липсата на политическа воля да разследва случая докрай, през изминалите години и особено през последните няколко години, вдъхна смелост на някои служители от бившата Държавна сигурност, които започнаха да подхранват голяма част от българските медии с тезата, че всъщност Георги Марков е бил агент на Държавна сигурност. Нещо повече. В медиите бяха лансирани и тези, че писателят е починал от естествена смърт или че всъщност е бил убит от англичаните, тъй като е бил техен агент. Целта на всички тези манипулации е била винаги една единствена - обществото да бъде манипулирано и да бъде убита паметта на писателя. В тази обстановка реших да предприема едно изследване на архива на бившата Държавна сигурност и възможност за това ми даде приетият през 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Преди да се запозная с архива като цяло, отправната точка, която потърсих, беше едно следствие и една разработка, също известна на Запад, и свързана с убийството на един друг български емигрант, четири години преди Марков. Това е Борис Арсов, който е отвлечен от Държавна сигурност от Дания през 1974 г. Това запазено дело в архива на Държавна сигурност съдържаше и план за убийството на емигранта, изготвен от Държавна сигурност. Именно този план даваше основание на магистратите да считат, че Държавна сигурност е използвала мокрите поръчки като метод за отстраняването на най-активните български емигранти.
В хода на работата си поисках и получих достъп до архива на бившето Шесто управление на Държавна сигурност, известно в България като политическата полиция. С две думи то е разработвало цялата интелигенция, писатели, журналисти, всички творчески организации на интелигенцията по времето на бившия комунистически режим. Проучвайки го, именно там, най-неочаквано попаднах на куп неизвестни дотогава секретни материали, които се отнасяха пряко до писателя Георги Марков. Те се оказаха особено ценни защото дотогава битуваше мнението, че всичко за писателя в архивите е унищожено и в медиите действително не беше публикуван нито един материал на бившата Държавна сигурност, свързан с Марков. Материалите бяха част от т. нар. служебен архив на тайната полиция. Това не бяха досиета на конкретни хора, а обобщени доклади, информации и анализи в периода 1970 г. - 1978 г., точно времето, по което Марков е емигрант зад граница. В тях именно той беше определен като изменник на родината и един от тримата най-важни за Държавна сигурност емигранти. Държавна сигурност, в своите анализи, го определяше като потенциален идеолог, който чрез изявите си по чуждите радиостанции, оказва директно влияние върху българската интелигенция и по този начин застрашава режима на бившата комунистическа партия. Тези секретни документи показваха още по най-категоричен начин, че писателят не е бил агент на ДС, нещо което много бивши служители се опитваха да внушават през тези години, а е разработван като обект. Находката съдържаше дори документи, в които Държавна сигурност собственоръчно беше написала, че Марков е бил убит, нещо което дотогава категорично отказваше да признае. Секретните материали разобличиха в лъжесвидетелство и повечето от служители на Държавна сигурност, които бяха разпитвани в процеса по унищожаването на неговите досиета. Но прокуратурата не намери за необходимо да им потърси съдебна отговорност. Оказа се, че откритите в архива на Държавна сигурност материали не са били известни на магистратите, които работиха по убийството на Георги Марков, нито на тези, които участваха в съдебния процес срещу генералите, които унищожиха неговите досиета.
След тези разкрития, които бяха публикувани в пресата, президентът Петър Стоянов удостои посмъртно писателя Георги Марков с най-високото държавно отличие. Отзвукът в чужбина обаче беше следният. Британският евродепутат, лорд Никълъс Бетъл, прочете безпрецедентна декларация в Европейския парламент, в която обяви, че няма да гласува България да бъде приета в Европейския съюз, по простата причина, че тя все още не е казала истината за убийството на писателя. И действително, за пълната реабилитация на писателя трябваше да се направи още една важна крачка. Трябваше да се разсекрети още един архив. Ще поясня, че в настоящия архив на МВР днес са събрани всички архивни материали на всички бивши управления на Държавна сигурност с изключение на едно, това на разузнаването. Неговият архив е на съхранение в Националната разузнавателна служба, въпреки, че и според сега действащият закон за досиетата, на практика достъпът до този архива на журналисти, следователи и историци е отрязан. А в този архив всъщност се крие разковничето за убийството на Георги Марков. Там и досега се пазят доказателства, които най-подробно описват действията на разузнаването при Живков срещу Марков през последната година от живота му. Ако през 1990 г. неговите досиета са били заличени, за да се скрие и плана на неговото убийство, то досиетата на агенти, които са работили за неговото неутрализиране, все още са запазени. Запазена е и кореспонденцията на Държавна сигурност с КГБ, който през 1978 г. е командировал свои специалисти по използването и боравенето с отрови, за обучение на български агенти в използването им.
През 1999 г. поисках от тогавашния президент Петър Стоянов да получа достъп до всички тези документи, но молбата ми получи мълчалив отказ. Предполагам, че вероятно съображенията за това мълчание, е да не се компрометира такава служба каквато е разузнаването. Но не мога да подмина факта, че става въпрос за разузнаването при режима на Живков, а не за действия на разузнавателната служба днес. Още повече, не бива да се забравя, че тази репресивна политика спрямо българските граждани зад граница до 1989 г. е продиктувана от решения, които са взимани от най-висшия политически орган по времето на комунизма, от ЦК на БКП.
Безрезултатен се оказа и опитът ми, след като през 2001 г. бе променен Закона за досиетата, да получа достъп до тези материали и чрез Комисията, председателствана от Методи Андреев. Въпреки че в закона съществува изрична разпоредба, че се разсекретяват и досиета на лица, които са участвали в насилие срещу личността, тези материали не бяха предоставени на Комисията с мотива, че може да ги изисква единствено засегнато лице.
Ако през 1991 г. бившият президент доктор Желю Желев определи убийството на Георги Марков политическо и като тест за българската демокрация, днес можем да кажем само, че този тест не е издържан и че всъщност убийството на Георги Марков се превръща в държавна тайна. Защо мисля така? Защото с новоприетия Закон за защита на класифицираната информация, с който вчера Вие успяхте да се запознаете, освен, че се отменя приложението на Закона за досиетата, под един знаменател на секретността, управляващите поставиха и архива на бившата Държавна сигурност и документацията на съвременните служби за сигурност. По този начин те засекретиха такива престъпления от епохата на комунизма като убийството на Георги Марков. То е само един малък пример за документите, които се съдържат в архива на Държавна сигурност. Нещо повече. С отмяната на Закона за досиетата се нарушиха и правата на т. нар. засегнати лица, на жертвите на комунизма, които имат достъп до досиетата си, като на практика с новия Закон за защита на класифицираната информация, се затруднява изключително много достъпа до разработките, които те биха поискали. Това на практика означава, че в България престават да действа и малкото направено по изпълнение на резолюция 1096 на ПАСЕ.
С Закона за защита на класифицираната информация изключително силно се засягат правата не само на жертвите на комунизма, но и тези на историците, изследователите и журналистите. Това е така защото законът не създава публичен регистър, от който гражданите да се ориентират какви документи съдържа архива на Държавна сигурност, кои са засекретени, кога изтича техния срок на разследване и дали той е продължен, каквато възможност законът предвижда. Бих си позволил да прогнозирам, че по този начин се създава огромна изкуствена пречка за по-нататъшни проучвания на този архив. За съжаление, не трябва да се пропуска и факта, че всичко това можеше и да не бъде така, ако бившите управляващи бяха извадили архива на бившата Държавна сигурност от приложението още през 1997 г. В закона за досиетата имаше изричен текст, който гласеше, че в срок от една година архивът на Държавна сигурност трябва да бъде прехвърлен в държавния архив.
За щастие, аз знам част от съдържанието на тези досиета, които се оказаха недостъпни за обществото и които още се пазят под ключ в разузнаването. Вчера мой колега ме запита дали съм готов да публикувам разследването си, след като новият закон предвижда за изнасяне на подобни сведения затвор. Моят въпрос обаче е - може ли една държава, която не е отговорила на въпросите на миналото да отговаря на въпросите на бъдещето. Докато отменяха закона за досиетата управляващите се опитваха да ни убедят, без особени аргументи, че трябва да престанем да се взираме в миналото и да гледаме към бъдещето. Но аз се питам как ще бъдат убедени западните демокрации, че България се е променила и е достойна да бъде приета в НАТО и в Европейския съюз, когато още премълчава такива истини, като убийството на Георги Марков. Благодаря Ви за вниманието.

Водещ: Много благодаря на моя колега. Аз го слушах с известно отегчение, тъй като преживях абсолютно същите етапи, които е преживял и той. Като казвам отегчение, употребявам тази дума, разбира се, с горчива ирония. Но мога веднага да повторя тези три основни елемента, за които говореше моят колега. Тези три основни елемента, които сякаш ни обезсърчават всеки път когато започнем да правим изследвания, разследвания или каквато и да било друга работа, свързана с миналото.
Първият проблем, който засегна моят колега, е свързан с прокуратурата, с нейното нехайство да реагира на нередности, описани в Наказателния кодекс. Аз се сблъсках също с този проблем докато работех върху насилствената асимилация и депортиране на българските турци през 1984 г. - 1989 г. В този случай всъщност става дума за две престъпления. Едното е насилственото преименуване на българските турци, а другото е насилственото им експулсиране в съседна Турция. За второто престъпление прокуратурата никога не заведе дело, макар че именно за престъплението депортиране, сама призна, че е разполагала, в продължение на всичките тези дванадесет години свобода, с повече от пет изрични документа, подписани от съответните извършители и подпечатани от съответната служба, която те са представлявали. Документи, които свидетелстват за плана и за изпълнението на този план от страна на Държавна сигурност по прогонването на триста хиляди души в Турция. Това е най-голямото преселение на хора в Европа след края на Втората световна война.
Вторият проблем, за който говореше моят колега и с който аз също се сблъсках е проблемът с различните части на Държавна сигурност. Когато, в началото на 1990 г., беше анулирана, беше разпусната политическата полиция, която в България носи номер шест, Шесто управление на Държавна сигурност, тогава сякаш стана ясно и ние подминахме, като казвам ние имам предвид обществото, с мълчаливо съгласие тази готовност на Министерството на Вътрешните работи да обяви за престъпно само едно звено в цялата система на бившата Държавна сигурност.
Вие чухте от моя колега, който работеше дълги години върху проблема, свързан с убийството и събирането на информация за Георги Марков. Другите два скандални случая, от най-известните, в които българските тайни служби са замесени, са експулсирането на българските турци и атентата срещу Папата. Това са три събития определено засягащи външнополитическата сфера на дейността на Държавна сигурност, тоест директно обхващащи в себе си дейността на българското разузнаване.
Ние никога не разбрахме нито каква е структурата на това разузнаване, нито какъв е бил щата, нито каква е била методологията му. Разузнаването, както каза и моят колега преди малко, остана най-потулваният елемент от структурата на бившата Държавна сигурност. Последната се оказа склонна, след промените, да се раздели с политическата полиция в лицето на едно управление и винаги да твърди, че разузнаването и контраразузнаването са изпълнявали благородните функции по защита на националните интереси.
И разбира се третият проблем, с който всички ние се сблъскваме в България, вярвам и Вие във вашите страни, това е нехайството на обществото пред тези колосални проблеми и неговото по-скоро нежелание да се сблъсква с тези мрачни страни на миналото.
Аз Ви предлагам да продължим нашата дискусия сега с доклада на господин Динуш от Словакия, като продължим след това с госпожа Петрушка Шустрова от Чехия, с госпожа Соня Комб от Франция. След това да започне петнадесет минутната ни кафе-пауза и след това да продължим с изказвания на госпожа Дометайт, господин Фьорстер и всички други, които са се записали за изказвания. Давам сега думата

Участник: Госпожо Ваксберг, момент. Аз съм записан от вчера.

Водеща: Да, да разбира се, но това ще продължи след кафе-паузата.

Участник: И съм втори в листата на записаните.

Водеща: Да, но това е листа на изказванията. Сега продължаваме с докладите. Затова давам думата сега на нашия гост от Словакия, господин Петер Динуш, заместник-директор на Службата за документиране на престъпленията на комунизма в Словакия.

Петер Динуш: Благодаря за дадената ми дума. Уважаеми дами и господа, в своя доклад ще говоря за реакцията на словашкото общество по отношение на някои принципи на декомунизацията, съдържащи се в резолюция 1096. Резолюция 1096 на ПАСЕ не беше преведена на словашки език от английски. Това беше направено едва по наше искане, във връзка с участието ни в тази международна дискусия. По тази причина резолюцията не е широко популярна в Словакия. За нейното съществуване знаеха предимно хората работещи в държавната администрация, хората, които работят конкретно в европейската интеграция.
И все пак, съдържанието на резолюцията може да се открие като официално потвърждение за законо-основателността на стъпките на трансформация, така както бяха поставени като цел и осъществявани от реформаторите политици от демократическите партии, след демонтажа на бившия комунистически режим в бившата Чехословакия след 1989 г. Съдържанието на резолюцията се възприема от обществеността, не под формата на публикации и съобщения в медиите, а поради това, че хората си дават сметка за основателността на промените и изпълнението на програмата за трансформация, върху която се облягаше реорганизацията на старата правна и институционална система. Гражданското общество възприемаше тези крачки като необходима съставна част от декомунизацията, като съпроводително явление по пътя на промяната на комунистическия режим. Успоредно с този процес протичаха съдебните и извънсъдебните реабилитации, реституцията, лустрацията и наказателното преследване за извършени престъпления по време на комунистическия режим. Реабилитациите бяха и продължават да бъдат възприемани като форма на поправка на нанесените неправди. Основателността и неизбежността на реабилитацията беше възприемана от повечето граждани. В необходимостта й бяха убедени хората още по време на самия комунистически режим, когато върховните органи на комунистическата партия инициираха т. нар. проверки за незаконно поведение. След това следваше наказателно преследване, както и издаване на наказателни присъди на някои членове от Държавна сигурност. С това бяха свързани и реабилитациите на някои членове на комунистическата партия, а след 1968 г. и на някои други граждани.
Не е напълно еднозначно и категорично мнението на обществеността по отношение на реституцията на имуществата, тъй като възникна нарушение на взаимоотношенията между новите собственици или ползватели, които влязоха в конфликт с първоначалните собственици. В Словакия колективното нарушение на взаимоотношенията се прояви най-много в споровете между Православната и Гръко-католическата църква, когато възникна спор за православните църкви, които първоначално принадлежаха на гръко-католическата църква и след 1950 г. бяха незаконно взети, отчуждени от държавата. Окончателното решение на въпроса стана едва след няколко години, нещо което приеха и двете църкви. Резултатите обаче от влошените отношения и до ден днешен продължават.
По подобен начин, не е еднозначно положителното отношение на гражданите към приемането на т. нар. лустрационен закон след 1991 г., който закон целеше да забрани заемането на високи държавни и административни постове от бивши комунистически висши представители. Бившите членове на комунистическата партия имаха по-скоро отрицателно отношение. Част от законовите клаузи, по инициатива на бившите комунисти, бяха променени от Конституционния съд. Във връзка с реализацията на лустрацията, все повече в обществото в Словакия, започна да се подчертава непречистването на обществения живот от хора, които не заслужават доверие и приемането на т. нар. дебела черта върху комунистическото минало и приключване на т. нар. гонение на вещици. На преден план излязоха два критерия за преценка на хората, които заемат държавни функции - професионализъм и национална принадлежност. В резултат лустрационният закон, след създаването на самостоятелна словашка република през 1993 г., престана да бъде прилаган, докато накрая функционирането му беше окончателно прекратено.
Настъпи промяна в мнението на обществеността, представено и от журналистите в печата, като все повече се налагаше мнението, че не е необходимо да се тегли дебелата черта върху миналото, но за съжаление митът за професионализма продължава да бъде в сила.
Словашкото общество не изпълнява добре предначертанията си в други два аспекта от миналото на социализма. На първо място, наказателното преследване за извършени престъпления и на второ място - достъп до документите на тайната полиция. Преди създаването на институция, занимаваща се с престъпленията на комунистическата система, нещо за което се научи от медиите на съседните страни, словашкото общество беше до голяма степен равнодушно.
На първо място това е свързано с липсата на политическа воля да се пристъпи към прилагането на тези средства и давността на политическите действия, която давност е приключила до 1996 г., когато в Словакия беше приет законът за незаконността на комунистическата система. Пропагандирането чрез медиите на престъпната дейност, свързана с документацията на тайната полиция, водена от господин Гула, макар че те не са орган, свързан с активното наказателно преследване и инициативата на някои журналисти и политици, предимно от десните партии, доведе до издирване и разследване на престъпната дейност, извършена по време на комунистическия режим. Подчерта се необходимостта от наказателно преследване и осъждане на извършителите на тези престъпления. През 2001 г. се стигна до първото осъждане, до първата присъда, макар и условна. Показател за промяната на отношението на обществеността е също и приемането на законови разпоредби, чиито смисъл е даването на достъп до документите на държавна сигурност и другите репресивни съставки от комунистическия режим, както и повторното приемане на Закон за лустрацията. Благодаря Ви за вниманието.

Водещa: Сега давам думата на госпожа Петрушка Шустрова от "Лидове новини" от Чехия.

Петрушка Шустрова: Благодаря Ви. Трябва да кажа, че когато слушам за съдбата на Георги Марков и за съдбата на българските турци, дълбоко се вълнувам и споделям огорчението на хората, които са се опитали да се доберат до същността на причините, довели извършителите до тези престъпления. Ясно се вижда колко лесно човек може да се поддаде на интересите, да прояви интерес към действията на тайните служби. Сам по себе си този интерес е привлекателен и ми се струва, че голяма част от нас, които стоим тук, би могла само да повтори проблемите за разузнаването и тайните служби. Тези проблеми, които образуваха държава в държавата. Знаем къде са материалите на източноевропейското разузнаване. Но бих искала малко да изместя нашия аспект встрани, тъй като, макар че тайните служби са извършили страхотни престъпления и много сериозно са се намесили в живота на нашето общество, макар че би било много интересно да се опише тяхното сътрудничество и тяхната подчиненост на КГБ и несъмнено това би ни казало много неща за съдбите на нашите страни, все пак смятам за най-голямо престъпление на комунизма това, че унищожи имуществените и междучовешки отношения, че отвърна инициативата на хората и че под натиск, често принуждаваше, хората да разчитат предимно на държавата и държавните институции. Струва ми се обаче, че когато си уреждаме взаимоотношенията с миналото, играе и трябва да играе невероятно голяма роля и инициативата произтичаща отдолу. Не само да се разчита на законодателната функция на държавата. Още вчера споменах, че колкото повече натискът идва отдолу, толкова по-голяма е вероятността да успеем, поне частично, да въведем промените.
И във връзка с това бих искала да посоча музея на жертвите на комунизма и съпротивата срещу него в Сегед в Румъния. Този музей беше изграден от една малка гражданска организация, основана от Ана Баляна, дисидентка от седемдесетте и осемдесетте години. Това е един много представителен музей. Най-представителният документ за миналото, който лично аз съм видяла. Знам, че преди няколко седмици, наистина преди седмици, подобен музей беше открит и в Унгария, но румънският музей вече десет години редовно, ежегодно, урежда международни симпозиуми, където се срещат историци и хора, които помнят. За тези десет години бяха проведени срещи на хора, които са свидетели на онова минало и тези срещи заслужават нашето уважение. В музея са събрани много писмени, фото и други документи. Говоря за това защото когато го посетих имах чувството, че там където усилието идващо отгоре безнадеждно изостава, там където е невъзможно по политически път да се въведат определени промени, промените идват от някакво друго място. По мое мнение тази заслужаваща уважение функция на малката група, малката организация и разказите на хората, които помнят, тези материали ще бъдат за бъдещите историци и за бъдещите писатели поне толкова важни, колкото и достъпа до документите. И струва ми се, че не би трябвало да си самовнушаваме, че за днешните, двадесетгодишните, за хората, които сега са на двадесет години, петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години са прекалено далечен период и твърде малко им говорят действията на Държавна сигурност. Младите хора не се вдъхновяват. Малък процент от населението ще проявяват интерес към тези факти. По мое мнение един такъв музей може да се обърне към голяма част от обществеността. Това, което може да стигне до голямата част от хората, това са роман, филми, музикални композиции и до колкото знам в това отношение никаква бомба в художествено отношение по наше време не е създадена. Естествено, трудно е човек да улови миналите неща. Това са неща, които е необходимо да съзреят и ми се струва, че трябва да се подготви почвата за възникване на такива художествени творби. Струва ми се, че нашата кръгла маса е един от малките приноси към реализацията на резолюцията 1096. И доколкото знам господин Беров, още от началото се стреми да въведе, да реализира тези неща у нас.

Водеща: Сега, като благодаря на госпожа Шустрова за това изказване, давам думата на госпожа Комб от Франция.

Комб: Това, което бих искала да подчертая, че фактът на откриването на архивите представлява предизвикателство за отворените общества, не само бивши комунистически общества, които дванадесет години се радват на демокрация. Благодарение на промените преди дванадесет години се създаде нов тип човешки и граждански права. Човешки и граждански права, които вече не засягат само бивши комунистически държави. Имам предвид гражданското право да се получи достъп до правителствените архиви. Единственият факт, който тук в Източна Европа и по-специално в бившата ГДР засяга това, е решението да се запазят досиетата на бившата тайна полиция, тоест най-засекретените архиви, ни напомни в нашето така наречено открито западно общество, че нашето положение в тази сфера не е била наистина много по-добра от вашата. Не е приятно, понякога, това да се признава, но такава е истината. Според мен достъпът до архивите е показател за степента на демокрация, постигната и развита, във вашата страна.
Що се отнася до Франция, по всяка вероятност, всички знаете следният факт. Непосредствено след войната архивите на правителството от Виши вече престанаха да бъдат достъпни. Комунистите и голистите бяха двамата победители във войната и представителите на Съпротивата се съгласиха да представят тази победа като красива легенда. Легендата се състоеше в това, че деветдесет на сто от населението се представиха като участници в Съпротивата. Що се отнася до преследването на евреите, този въпрос се представяше като грях на нацистите, а не на френската полиция. Напротив, френската полиция получи статут на герой. Казваше се, че в средата на август 1944 г. те са станали участници в Съпротивата. А това беше само десет дни преди Франция да бъде освободена. Явно, че те са били големи герои, присъединявайки се към Френската съпротива през последните десет дни.
Що се отнася до правителството от Виши, неговата роля стана известна през седемдесетте години, благодарение на това, че германските архиви не бяха затворени. Чужди учени отвориха очите на френското общество и очите на френските историци. Ние не направихме нищо срещу факта, че нямахме достъп до собствените си архиви. Стана ясно, че Съпротивата не е била толкова многобройна, стана ясно, че френската полиция и доста голям брой от френските институции са си сътрудничили прекрасно с Гестапо, с германските институции и са им помагали да депортират и унищожават членове на Съпротивата и евреи.
До ден днешен всички архиви от този период са засекретени, да не говорим за архивите, свързани с войната в Алжир, която ние наричаме мръсна война срещу една бивша колония. Това създава чувство на неудобство. Помислете си за миналото на Франсоа Митеран, нашият бивш президент, такава емблематична фигура на компромиса. Въпросът е защо тези архиви са все още класифицирани, тоест не са достъпни, имам предвид Вашите архиви от комунистическия период, нашите архиви от френско-алжирската война например. И в двата случая нямаме достъп. Смятам, че главната причина може да се намери в самото историческо развитие. Докато се изграждаше държавата-нация, беше създадено и това, което наричаме концепция за съществуването на държавата. Това означава, че хората ръководители на държавата-нация имаха нужда от архиви, архиви, които принадлежаха на тях самите. Сега когато се решава, че архивите трябва да бъдат засекретени, това означава, че правителството и до ден днешен смята, че тези архиви са негова собственост, а не на народа, който те управляват. Обикновените хора, смятат те, нямат никаква нужда да разглеждат и четат архивите. Така се смяташе преди време, така се смята и сега, защото общото схващане е, че обикновеният човек просто няма как да изтълкува тези архиви.
Тук виждаме един паралел. Архивите не са достъпни дори до някои историци защото се задава въпроса кой е способен да изчете правилно тези документи и кого ползва отварянето на архивите.
Да се върнем отново в историята. Подобни доводи се отправяха и по отношение на книгите и библиотеките. Спомняте ли си революцията на Гутенберг през XVІ - XVII век. В момента, в който книгата престана да бъде рядкост, хора надраснали своето време като Габриел Нуде например във Франция или като херцог Аугуст, който основа най-красивата библиотека в Европа, решиха да отворят обществени библиотеки и по този начин предизвикаха обществен скандал. Самата идея за библиотеки, които да са на разположение на всички, предизвика много голяма реакция и първата, която реагира беше Католическата църква. Църквите, както и правителствата, винаги се боят от познанието. След превода на Библията на немски, самият Мартин Лутер се уплаши защото не беше сигурен дали обикновените хора могат правилно да тълкуват Библията.
Това, което става във Франция сега е много подобно на това, което чувам за комунистическите държави. Аз защитавам идеята, че архивите трябва да бъдат отворени за всички, а не само за учените. Историята не принадлежи само на историците. Днес журналистите също пишат история. Съвременните историци и историците, които се занимават със съвременния период и журналистите трябва да се допълват взаимно и да работят заедно. Ако достъпът до архивите е възможен само ако си академик, ако си учен, ако е необходимо, както е при нас във Франция, да получите специално разрешение за достъп до архивите, ние ще пресъздадем същите условия за писане на историята, които съществуваха при бившите комунистически режими защото, за да се напише история, очевидно ще трябва историкът, който пише да се радва на доверието на властите. И какво тогава ще напише такъв историк - история, която аз бих нарекла разумна, история, която зачита тайната на държавата и във връзка, с която не цялата истина може да се каже.
Естествено, не мога да не спомена и много конкретния проблем на досиетата на тайната полиция с всичките мръсни клюки, които се съдържат вътре и които целят да унижат и да унищожат личния живот. Това наистина е един реален проблем.
Г-н Кол в Германия се възползва от възможността си и наложи възбрана върху досиетата си защото, през дванадесетте години на своето управление, канцлерът Кол не обръщаше внимание на този въпрос Обратното, за да оправдае аншлус на Германската демократична република трябваше да се отворят всички досиета на ЩАЗИ, за да се покаже на света цялата чудовищност на дейността на държавата. Ние трябва да мислим за проблема на частния живот, което е действителен проблем, но не бива да забравяме, че това все още е алиби за забраната за отваряне на чувствителните архиви. В името на зачитането на частния живот, архивите, свързани с Морис Папон във Франция например, се обявиха за недостъпни. Става въпрос за един от организаторите на депортирането на евреите във Франция през 1942 г. и организатор на репресиите срещу алжирските активисти в Париж през 1961 г., които бяха изхвърлени от мостовете в Сена от хората на полицията. Със закон бяха забранени документите, които описваха тези дела на голистката полиция и Папон остана на висок полицейски пост до края на живота си. Да, личният живот трябва да се защищава, но може да се защищава от определен тип представители на пресата и медиите, които всеки ден нарушават правото на частен живот, но не и от гледна точка на архивите.
След падането на комунизма на дневен ред изникна въпросът за прозрачността, за правото да се пише история, да се извадят изпод масата всички необходими ни източници. Ако искаме да изградим една здравословна национална идентичност, ние трябва да се откажем от белите страници ва националната си история. Благодаря ви.

Водеща: Много благодаря на госпожа Комб за това извеждане на проблема от рамките на Централна и Източна Европа. Госпожа Комб, както знаете, има уникалния опит да е работила едновременно, да е търсила архиви и в устойчиво демократичната Франция и да е търсила също, да е работила с документи на ЩАЗИ, тайните служби на бившата Германска демократична република.
Остават ни четири минути до кафе-паузата, аз Ви предлагам да ги употребим като дадем думата на господин Константинов, който чака от вчера за изказване и след кафе-паузата да продължим с докладите на нашите колеги от Германия.

Константинов: Госпожо Ваксберг извинявайте, че така настойчиво поисках думата, но го направих преди да съм се превърнал в експонат на някой от музеите на бъдещето. Четирите минути, които ми давате, са много кратки, за да изложа това, което бих искал да сторя. Интервенирам в качеството на дългогодишен политически затворник - десет години съм бил такъв - и двадесет години съм бил политически емигрант във Франция.
Досиетата на Държавна сигурност или на техния език - делата, които съм разкрил досега срещу мен в течение на четиригодишно и половина изследване възлизат на около седемнадесет хиляди страници и представляват десет дела, половината от които са индивидуални, а останалата половина са групови и при това се разпределят - пет дела в България и пет дела в чужбина.
В делата в чужбина участие в борбата срещу мен и такива като мен са взели всички управления на Държавна сигурност, включително и героичното Първо главно управление, сега наричано Национална разузнавателна служба. До част от документите им имах възможност да се добера. Там има интересни планове за физическата ми неутрализация, както е формулирано на техен език. Има и документи, които показват до каква фаза е стигнала подготовката.
Но преди да говоря, ако Ви интересуват детайли от този род, бих искал, понеже времето, което сте ми дали е много ограничено, да се спра върху някои бележки от общ характер. Прави ми впечатление, че почти всички, ако не и всички изказали се досега, било гости, било домакини или интервениращи от задните редици не засегнаха един проблем, който ми се струва най-съществен. Касае се за терористическата политика на диктатурата, или на диктатурите от Източна Европа и от Москва, която, както Ви е известно, не се решава в кабинетите на Държавна сигурност, а се решаваше на най-високо ниво на Политбюро на Централния комитет и в това отношение архивите на БКП са много интересни, за да се установи връзката между мозъка и ръката. А освен това ръцете на терористическата политика не e само Държавна сигурност, да не говорим за опита това да се свие до Шесто управление, което е нещо ново и съществува от 1967 г. Преди него имаше Трето, но в репресивната политика са взели, както Ви казвам, участие абсолютно всички управления - и Първо главно или разузнаването, което сега се нарича Национална разузнавателна служба и което се помещава на Хайдушка поляна № 12 и където, ако го посетите, ще видите всички стари муцуни, независимо от това, че господин Гяуров го оглавява, той се е сработил доста добре с тях и възпрепятства всякакви достъпи. Отказвал ми е досега многократно фотокопия от една от разработките им, която се нарича Сердар, лично срещу мен, но аз имам документи от бившия шеф на Държавна сигурност, вече покойник, Григор Шопов, който ангажира Първо главно в борбата срещу мен още през 1973 г. Следователно от 1973 г. до 1985 г., през която е открито делото Сердар, това е един период от двадесет и две години, досега ми е отказвано да ми бъдат предоставени документите на Държавна сигурност и по-специално на Първо главно, въпреки моите изложения до почти всички институции, включително и до Президента, който формално е супервизиращ на тази дирекция, това управление или тази институция. Бяха ми отказани. Чрез комисията Андреев, аз посках достъп до други дела или части от дела, които не са ми предоставени и до Министерство на вътрешните работи, където е част от архива на Държавна сигурност. Писмо беше изпратено и до бившето Второ главно понастоящем Национална служба за сигурност, която беше комплектувана през 1999 г. от части от Шесто управление и от Второ главно. Вътре в документите на Второ главно има много интересни неща, например има договор между Второ главно и неговия тогавашен шеф, говоря за осемдесетте години, генерал Георги Аначков с Двадесет и втори отдел на ЩАЗИ за борба срещу мен. Мога да Ви представя документите. Подобни документи и договори има и с КГБ. Съществуват списъци на враговете на режима, в които са ми отделили почетното първо място. Престъпления от този характер се съдържат именно в архивите на Държавна сигурност, не само там, но най-вече там и това е една от причините, поради която се опитват да ги превърнат в секрет, в тайна отново.
Въз основа на това, което аз знам, въз основа на свидетелски показания, въз основа на документите на Държавна сигурност съм направил изложение до Главния прокурор и до Военна прокуратура, в резултат на което в течение на близо една година става една въртележка и препращане от прокурор до прокурор, докато най-накрая по съвършено немотивиран начин ми казаха, че не могат да започнат предварително производство срещу посочените от мене конкретно двеста и седемнадесет офицери на Държавна сигурност, между които има една дузина генерали и почти още толкова секретни сътрудници. Консултирах се и със сегашния председател на Върховния касационен съд господин Григоров, който навремето ми беше и адвокат и с него исках да започна още през 1991 г. дело срещу Държавна сигурност. Тогава това се оказа невъзможно. Посъветва ме господин Григоров, който и днес казва, че е безпомощен в случая. Отново се обърнах към Главния прокурор Филчев, това беше преди около четири месеца. Филчев изпрати писмо до Военна прокуратура, копие от което имам, в което настоява да сменят прокурора, който отказва да даде ход на предварителното производство. Въпреки това четири месеца никакъв отговор, което е достатъчно да се смята, че се касае за отказ от правосъдие, поради което в началото на този месец аз се обърнах към Съда в Страсбург.

Водещa: Много Ви благодаря за това, което казахте, господин Константинов. Всъщност нашата първа част започна и завърши с отказа на прокуратурата да извършва наказателно преследване. Аз се надявам, че ще бъдем точни и след десет минути ще се върнем обратно в тази зала, за да продължим с нашата работа. Благодаря.

Кафе-пауза

Продължение на третото заседание

Водещa: След тази кратка почивка, с нашия поглед към отношението на обществата и работата на журналистите със секретните архиви, бързам да дам веднага думата на госпожа Гудрун Дометайт от списание Фокус за нейния опит или за обобщаването на опита на нашите колеги в тази област.

Гудрун Дометайт: Много Ви благодаря. Като журналистка смятам, че трябва да допринеса към въпроса, който обсъждаме, по-скоро повдигайки нови въпроси, а не давайки отговори. Ще говоря за шансовете и рисковете от използването на документацията и досиетата на бившите комунистически режими. Журналистите са изложени и на двете.
Както повечето участници подчертаха, достъпът до личните досиета и документите на бившите комунистически режими на тайните служби и на държавния апарат е нещо важно, но аз считам, че е също толкова важно да се говори за личната реабилитация и личната отговорност, тъй като, това е поне толкова важно за демонтиране на структурите и механизмите, колкото и другата наша дейност. Мисля, че е необходимо да осъзнаем, че най-добрият ни шанс е да извлечем поуки от миналото, които да послужат в бъдещето. Нека се върнем например на въпроса как стана възможно тайните служби в Източна Европа да установят тотален контрол върху нашите общества, каква съпротива съществуваше, както спомена и господин Алтендорф вчера. Той се позова на няколко примера на храброст и кураж, които е открил при разкриването на документите.
Трябва да отговорим на още няколко въпроса - как се отрази дейността на тайните служби върху икономическото развитие на нашите страни. В Германия например съществуваше нещо, което може би не съществуваше в останалите държави от Източна Европа. Сигурна съм, че е съществувало, но мисля, че е важно да се разпознае структурата. Как тайните служби са били замесени в опити за убийство, като например в Германия, опитът в берлинската дискотека "Ла Бел", не знам дали се сещате, това беше през 1986 г., бяха убити няколко души. Без документите на ЩАЗИ нямаше да знаем за участието на Либия или на либийските тайни служби в този опит за убийство.
Към тези въпроси принадлежи и въпросът - как тайните служби и държавния апарат, т.е. държавният апарат не е толкова важен, как тайните служби в цяла Източна Европа са си взаимодействали, какво е било влиянието на КГБ, каква свобода са имали съответните наши тайни служби да решават самостоятелно какво да правят и как да упражняват контрол върху своите общества.
Що се отнася до този последен въпрос, аз малко съжалявам, по-скоро съм малко критична към организаторите на конференцията. Защо не сте поканили представител на Русия, Русия беше водещата комунистическа сила, беше фактически господарят на комунистическия блок, създателят или родоначалникът на сталинизма. Мисля, че сигурно знаете колко е трудно сега положението в Русия, но все пак там има хора, които се борят за отваряне на архивите, например Организацията на мемориала, а те са малко забравени. Би било хубаво ако можехме да чуем нещо за техните усилия за отварянето на архивите и да получим по-голяма информация за миналото отколкото имаме сега.
Смятам, че всичко което казах се отнася и към бъдещето, особено последният въпрос, който засегнах, тъй като става дума за мрежите, за старите мрежи, асоциацията на старите момчета, които още работят, още съществуват. Нека да Ви дам пример от собствения си опит. Преди година и половина горе-долу ми бяха предложени един доста голям обем документи, предложиха ми ги бивши офицери от ЩАЗИ, които явно имаха много тесни връзки с Русия и самия Кремъл. Изключително интересни документи засягащи няколко руски политици, с техни психологически портрети, сведения за това, което притежават, информация за мафиотски структури в Русия, много подробни документи. За мен това беше само едно доказателство, че тези мрежи и връзки между различните организации или разузнавателни организации, все още съществуват, те са налице.
И последното, което искам да кажа е, че съществува още един проблем и това е търговията. Тези документи се търгуват. С досиетата се търгува. За нас журналистите, от една страна това е страшно привлекателно. Никой няма да отрече, че за нас е много интересно и привлекателно да имаме възможността да се докопаме до документи, информация, тайна информация за политиците, особено пък за тези, които и в момента са активни. Страшно е привлекателно и понякога е много трудно да откажеш. Но бих искала да подчертая, че по същия начин, по който ни се предлага информация, можем да станем инструменти и да бъдем използвани. В Германия например, в момента се разгръща голяма кампания за назоваване на хората, които са работили за съветското разузнаване. Имаме един пресен, съвсем пресен случай в Чехия за бившия кмет на Виена, който би трябвало теоретично да работи за чехословашкото разузнаване. Нищо не излезе от цялата работа, но задната цел на това усилие е била да се навреди лично на президента Хавел, просто защото между тях е съществувало ако не приятелство, то поне добро познанство.
Не знам дали съм в състояние да се явя пред някого, но аз просто го правя, явявам се пред колегите си и също разбира се в архивите и центровете за документация в Източна Европа. Колкото повече досиета на известни политически фигури се разкриват, толкова по-малка ще е възможността да се разпространяват слухове и невярна информация. Страхувам се, че съдебното решение по отношение на Кол може да влоши положението в Германия или ще го влоши, или вече я е влошило. В същото време аз напълно съзнавам, че всички документи и досиета на тайните служби не съдържат цялата истина. Вчера се спомена, че истината е в документите, че документите показват истината. Но разбира се съществува опасност, защото мисля, че за разлика от Германия, в източноевропейските тайни служби се е разполагало с достатъчно време и достатъчно възможности документите да бъдат подправени или унищожени. Някои от тайните служби все още разполагат и с време и с възможност да унищожат или подправят документи, а някои от тях все още разполагат с тази възможност. Ще ви дам пример за подправяне, например в бивша Югославия. Раде Маркович например, бившият шеф на тайните служби, използва периода на преход между Милошевич и новото правителство, за да копира досиета на опозицията, да извади каквото му трябва от тях и да ги използва много подредено един ден, за да шантажира въпросните фигури, тоест за него тези досиета са от изключителна важност и полза. Затова нека се обърна отново към своите колеги от Източна Европа с думите "когато използвате документите, когато използвате досиетата, трябва да проверявате всичко отново и отново, за да сте убедени в това, което говорите". Не трябва да забравяме, че и журналистите, или поне част от тях, бяха част от авторитарната система, както в Източна Германия, както в Източна Европа. Благодаря Ви.

Водеща: Бих искала да благодаря на г-жа Дометайт, че повдига един много съществен въпрос - големият риск от търговията с информация, когато държавата забранява официалния достъп до тази информация. Освен журналистите на тази съблазън са подложени и самите жертви на тоталитарните режими. Българските турци, с които аз говорих, обединени в една организация в Турция, във времето, в което им беше фактически забранен достъпа до тези документи, бяха набавяли тези документи именно от уволнени служители на бившите тайни служби. Мога да ви кажа и цената на един документ - две хиляди долара. Става дума за документ от една страница със съмнителна автентичност. Това е още един аргумент за това обществата да настояват държавата да стане източник на информация защото в противен случай, тя успява да достигне до онзи, който я търси по твърде съмнителни канали и разбира се, твърде обидни и унизителни когато става дума за събиране на информация отнасяща се до жертвите на същия този режим.
А сега, аз се радвам да предоставя думата и на Андреас Фьорстер от Берлинер Цайтунг.

Андреас Фьорстер: Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа, досега на това заседание ние чухме много неща по отношение на това колко е важна обработката на миналото и работата на източните тайни служби.
От много години се занимавам с това да проучвам различни взаимовръзки отпреди промените и след промените в Германия при проучването на досиетата на ЩАЗИ. Опитът ми показва, че обществеността се интересува не само от ретроспективния поглед върху тази проблематика, а също така и от структурите на диктатурата и на тайните служби, както и от последствията от тяхното действие и тяхната работа в миналото и за в бъдеще. След присъдата на бившия германски канцлер Хелмут Кол започна една дискусия за по-нататъшната работа с досиетата на ЩАЗИ. Различни хора се занимават с темата за досиетата. Не се знае за в бъдеще как ще продължи демократичния подход към досиетата.
Това, за което бих искал да говоря днес е резултат на многогодишни проучвания. За мен днес би било по-трудно да продължа, тъй като това проучване ще се осъществява след присъдата на Кол.
Междувременно някои западни предприемачи успяха да се превърнат в такива личности на историята, които в момента дирижират големи концерни и чието влияние е изключително силно върху политици и върху хора имащи влияние върху икономиката. Много от досиетата на тези хора обаче днес, след присъдата на Кол, не са достъпни и имената на тези хора са зачертани. Така че, не става ясно от днешните досиета, че това са хора, които са били облагодетелствани от тогавашния режим. Когато провеждах проучванията си преди присъдата на Кол, имах възможност да погледна тези досиета и да видя имената им, въпреки че там те не бяха назовани като извършители в действителния смисъл на думата. От тези досиета се вижда, че тези предприемачи и търговци са работили много тясно с ЩАЗИ, съвсем безскрупулно и само за собствена изгода. Фактите, които се виждат от досиетата на ЩАЗИ са важни, за да се опознаят биографиите на хора и да могат те напълно да бъдат разбрани. Става въпрос за хора, които и днес носят отговорност, хора които и днес имат влияние върху решения с важни последствия. Важно е да се знае как тези хора са се превърнали в онова, което представляват днес, с чия помощ са станали това, към чии ръце те са се били насочвали и евентуално чии жертви са и днес.
Бих искал да изясня казаното с примери за двама предприемачи, които са добре познати в България и чрез икономически инвестиции са добили политическо влияние или тепърва ще постигат. Става дума за гръцкия предприемач Сократис Кокалис, който е разпрострял своята огромна телекомуникационна империя върху много страни, а също така за виенския търговец Мартин Шлаф, който има една изключително голяма фирмена мрежа и наскоро с трима негови партньори пое фирмата Мобилтел, най-големия оператор на мобилни телефони в България. За тези две личности Кокалис и Шлаф в архивите на ЩАЗИ няма класически досиета за извършители. Те са унищожени по време на процесите на реформа. Но има доклади за тяхната връзка с тайните служби на ГДР. И двете личности, Кокалис и Шлаф, са мултимилионери и двамата имат много добри връзки във върхушката на политиката. И двамата са били също агенти на ЩАЗИ. И при двамата икономическото им израстване се дължи на кооперацията с тайните служби на ГДР.
Сократис Кокалис е дошъл в ГДР със своите родители през петдесетте години. Баща му, комунист, е трябвало да избяга от режима в собствената си родина. Кокалис следва физика в Дрезден и Москва. В началото на шестдесетте години той работи с ЩАЗИ под псевдонима Роко, което се доказа и чрез други досиета на ЩАЗИ. Той доставя редовно отчети за личности от неговото обкръжение в ГДР на тайните служби, например информация за западни контакти на млади хора или за техните политически нагласи. Информация, чрез която засегнатите лица са били застрашени от преследване от страна на тайните служби на ГДР. Роко, тоест Кокалис, по онова време обаче явно няма проблеми и в продължение на три години е документирана редовната му кореспонденция до ЩАЗИ. По това време, през шестдесетте години, той започва да установява икономически контакти между ГДР и Гърция. Наистина в Атина по това време все още на власт е военната хунта, което обаче не пречи на комунистическото ръководство в ГДР да завърже бизнес контакти с Гърция. Ползвател на тези контакти е Кокалис, който чрез ходатайството на ГДР успява да се върне в родината си и там да учреди търговска фирма, с която се форсират контактите с държавата ГДР. Първоначално връзката с ЩАЗИ се прекъсва защото Кокалис е много зает с малката се фирма и отначало не може да служи на тайните служби в ГДР. През осемдесетте години тайните служби отново започват да се грижат за гръцкия предприемач. Благодарение на неговата фирма Интраком бизнесът с ГДР отново се разраства. ЩАЗИ печели по два начина от това. От една страна той изпраща специалисти, които работят в микроелектронната лаборатория на Интраком, познават най новите технологии в сферата на съобщителната електроника и по този начин копират техническа документация за ГДР. Това е една форма за Кокалис да прекъсне ембаргото на КОКОМ на западните нации. От друга страна Кокалис успява да предава на източно берлинските си партньори суми и по този начин продължава своята печеливша дейност. От друга страна се използва възможността чрез него на лявата партия на ПАСОК, която е на власт в Гърция да се предоставят финансови средства от ГДР. Междувременно Главно управление "А" в ЩАЗИ води предприемача от 1986 г. под псевдонима Крокос. Гъркът разполага с връзки с непосредственото ръководство на ПАСОК, с политици като Папандреу, Мицотакис. Междувременно сътрудничеството на Кокалис с тайните служби в Гърция също интересува ЩАЗИ. На една първа среща, при която офицерите на ЩАЗИ биват представени като сътрудници на Външното министерство на ГДР, Кокалис обяснява, че е готов да предоставя вътрешна информация.
От данни на това Главно управление "А" се вижда, че Крокос, тоест Кокалис, до 1989 г. е предоставял информация на тайните служби в ГДР. При това става дума предимно за вътрешна информация от партията на ПАСОК и гръцкото правителство, както информация за политика Андреас Папандреy, който е много близък приятел на Кокалис.
Тази година в Гърция е заведено дело срещу Кокалис, повдигнато е обвинение срещу Кокалис поради подозрение за шпионаж с ЩАЗИ. Кога ще започне процесът обаче все още не е ясно. Междувременно е ясно, че Кокалис не би достигнал своето икономическо развитие без помощта на тайните служби на ГДР. Естествено тук става дума за един потенциал за изнудване и съответно необходимостта Кокалис да се отблагодарява постоянно.
Същото важи и за виенския предприемач Мартин Шлаф, който е бил известен под псевдонима Ландграф и който през осемдесетте години е бил основният контрабандист на технологии на гедерейските тайни служби. Срещу него и до днес не е повдигнато обвинение. Наистина имало е много следствени процеси, които обаче не са приключили и досега, както казах, не е повдигнато обвинение. От една страна това се дължи на факта, че Шлаф е австрийски гражданин, но има израелски паспорт, което не облекчава следствените служби, още повече, че той междувременно не е влизал на територията на Германия. От друга страна Шлаф има много голямо влияние върху висши политически кръгове в Австрия и Израел, което го предпазва и до ден днешен от наказателно преследване в тези страни. В крайна сметка важно е също така, че израелските тайни служби МOСАД също го пазят и до днес. Израстването на Шлаф в рентабилната контрабанда на технологии започва през 1984 г. Дотогава той се е занимавал с незаконни текстилни сделки. През 1984 г. той бива представен на един офицер от ЩАЗИ. Последният забелязва, че Шлаф е много подходящ за дейността на ЩАЗИ, че е изключително интелигентен, безскрупулен, пазен от тайните служби на Израел. Още повече, че Шлаф търси контакт с Главно управление "А". Две години по-късно, през 1986 г., Шлаф получава, и това се вижда от архивите, регистрационен номер и обичайния за неофициалните сътрудници на ЩАЗИ псевдоним - в случая Ландграф, даден му от гедерейските тайни служби. Контрабандата на високи технологии се превръща за него в един много печеливш бизнес. Само през последните три години Ландграф е успял да постигне оборот от почти четиристотин милиона американски долара. Ясно е, че при ембарговата търговия има т. нар. рискови надбавки, които стигат до четиридесет процента. По този начин Шлаф за сметка на ЩАЗИ постига огромни печалби. Още повече, че плащанията към неговата фирмена империя се извършват чрез една тайна сметка, през Берлинска банка в Швейцария и по този начин се избягват данъците. В един електронен проект на ЩАЗИ, Сира, се вижда списъкът с доставките на Ландграф, и всички продукти, които се доставят от 1986 г. до 1989 г. на ЩАЗИ. В този списък са включени такива продукти като големи компютри IBM, процесорни комплекси и т.н. Особена похвала като надежден източник получава Шлаф през май 1988 г., тъй като доставя субстанции за фосфорноорганични бойни вещества. При това става дума, както пише в досиетата, за много ценен материал, който е от голямо значение за развитието на производството и технологиите. Непосредствено след промените в Германия, през есента на 1989 г. Шлаф подкрепя бивши офицери на Главно управление "А" с много големи кредити и участие в една предприемаческа група, която се намира в Източна Германия - става въпрос за множество фирми за недвижими имоти, туроператорски фирми и т.н. От години германските следствени служби имат подозрението, че тази фирмена група е била изградена с незаконно присвоени пари на ГДР. През 1996 г. се образува работна група за координирани разследвания, която е под ръководството на Федералното министерство на финансите и има за цел да установи изчезнало имущество на ГДР и акцентът на работата е комплексът Шлаф. Междувременно фирмената група на Шлаф и неговите партньори от ГДР са заподозрени в бизнес, при който се трансферират рубли и при който се прибрали около сто и двадесет милиона марки. Чрез една мнима сделка, той успял да измъкне още пари от бюджета на ГДР, касае се за двеста милиона и това е предизвикало два граждански процеса едновременно в Швейцария и в Лихтенщайн. Сумата, за която става дума, отговаря горе-долу на сумата, с която Шлаф в момента участва в покупката на Мобилтел в България. Въпросът е дали това участие в покупката на Мобилтел в България не представлява бивше имущество на ГДР. Благодаря Ви.

Водеща: Благодаря за това Ваше участие в конференцията, извънредно конкретно и извънредно пряко засягащо България.

Участник: Татяна, извинявай, може ли, да попитаме господина за ВАЦ. Дали може с една дума да ни каже имат ли сведения, издаващи връзки с ЩАЗИ на двата най-мощни вестника в България. Ако се е занимавал Андреас Фьорстер с проблема на групировката ВАЦ.

Андреас Фьорстер: Не, не съм се занимавал с този проблем.

Водеща: Мариян Гула, който се е записал за изказване - директор на Службата за документиране на престъпленията на комунизма в Словакия.

Мариян Гула: Бих искал да се включа в тази дискусия с кратка реакция по един въпрос, който беше споменат. Колежката Петрушка Шустрова се спря на този проблем. Става въпрос за историята на архивите в Словакия. В Словакия имаме голям опит с първата част, с устните архиви, с устните записи. Съществуват многобройни публикувани мемоари, литературни материали. В Словакия се издават много книги за престъпленията на комунизма, публикуват се предимно от страна жертвите на режима. Твърде много материали излизат наяве. За съжаление тези материали, са само частични, откъси. Тези материали и тези публикации не предоставят цялостна картина за действията на целия комунистически режим, нито за начина, по който е действала тоталитарната полиция, която всъщност е държала на власт този комунистически режим. Липсват имената на извършителите. Липсват взаимозависимостите, липсват причините за преследване. Тези данни се намират в архивите, заради това в Словакия понастоящем упражняваме много силен натиск главно върху законодателството, за да бъде приета правна норма, която да даде възможност за достъп до архивите на всички звена от Държавна сигурност, които по засекретен начин са събирали материали за гражданите.
Тези две тенденции трябва много ефективно да се допълват и естествено те взаимно се допълват, тъй като съществуват успоредно едни до други. Досега, в Словакия нещата протичаха по следния начин. Хората, които са участвали в извършените престъпления подчертаваха и изтъкваха, че трябва да се затворят архивите, че тези архиви не бива да се отварят, не бива да се надзърта в тях защото разкриването на тези архиви ще доведе до разрив в обществото и хората ще бъдат експлоатирани и подложени на натиск щом като имат досиета или записи от техни доноси в архивата. И че всичко ще се ориентира от тези хора.
Не може да се разчита изцяло само на спомени, на мемоари. В Словакия бях разработени, повтарям, голямо количество мемоари. Издава се много мемоарна литература, но точно тя трябва да бъде допълнена с архивните материали. Поради това е необходимо, според нашия опит в Словакия, тези архиви да се отворят. За да не остане историята безименна, без взаимозависимости. Благодаря Ви за вниманието.

Водеща: Благодаря Ви. След тези изказвания, по-скоро по доклади, макар и днес преминаващи в малко по-артистична форма, доколкото повечето от днес говорещите са журналисти, ще дам думата на хората, които са се записали за кратки изказвания и настина ще Ви помоля за краткост, като дам думата преди всичко на двама души, които имат една съвсем конкретна лична история, на господин Ангелов от Съюза на репресираните и на господин Николай Колев.
След това ще помоля за изказвания тези, които са поскали това, а това е господин Мирослав Дърмов, който беше депутат и член на Комисията по национална сигурност, както и на един от хората между нас и когото трябваше да Ви представим значително по навреме - господин Атанасов, бившият директор на Националната служба за сигурност и след това ще помоля за обобщение представителката на Българския Хелзинкския комитет Юлиана Методиева.
Моля Ви да следваме тази подредба и изказванията да са действително кратки, тъй като времето, с което разполагаме не надвишава половин час.

Участник: Извинете госпожа Ваксберг, аз също бях подал молба и беше ми обещано от Вашата сътрудничка. Моля, ако може да ми се даде думата за малко и на мен.

Водеща: Да, разбира се. Нека да следваме този ред и ако остане време, непременно господин Марков. А сега давам думата на господин Ангелов от Съюза на репресираните и наистина Ви призовавам за краткост.

Димитър Ангелов: Искам да започна с едно изказване от вчера следобед, в което беше предложено да бъде направено едно изравняване на комунизма със системата на нацизма. То не беше прието и аз мисля, съвсем правилно защото двете системи са доста различни по своите мащаби. Първо нацизмът е имал историческо развитие само около една трета от това на комунизма. Териториално той е останал много по-ограничен отколкото комунизмът, който беше достигнал и до Африка и особено в Азия. И трето по количеството на жертвите, които според последните изследвания на френските автори Куртоа, Верт и Пане при нацизма те са достигнали двадесет и пет милиона, от които към пет и половина милиона евреи, а при комунизма те са достигнали сто милиона. Така че такова сравнение не е възможно, комунизмът не може да бъде достигнат в историята на човечеството по кръвопролития.
Това чудовищно изтребление е имало стройно построена философия, имало е стоманизиран политически апарат, пропагандна машина, които успяха да изградят трайни шаблони, които все още не могат да бъдат изкоренени, специално у нас, в системата на законодателството, обществото, поведението на гражданите и тяхното мислене. Ето защо параграф шести от резолюция 1096 на ПАСЕ препоръчва да се трансформира манталитета, сърцето и ума. Процес, който специално у нас се оказва много труден и много бавен, затова защото не са детронирани хора на миналото от високите си места, от постовете си. Аз мисля, че и препоръката на чл. 7 за търсене на отговорност за криминални деяния от миналото също не е взета присърце, не е разработена, тъй като у нас има единадесет милиарда натрупан външен дълг, за който не е потърсена отговорност от никого. Има множество разграбени банки от хиляда и четиристотин кредитни милионери, на които също не е потърсена отговорност. Имаме повече от деветдесет процента източени предприятия при приватизацията и създадена по криминален начин изкуствена безработица за обогатяването на три, четири процента хора, които са успели да сложат ръка и там. До този момент не е потърсена никаква отговорност.
Смятам, че с репресираните беше направена една съвсем плаха крачка, като те бяха реабилитирани формално, но в същото време не беше изпълнен параграф осми от резолюция 1096 на ПАСЕ, който препоръчваше да им бъдат изплатени компенсации, като за критерий се вземат компенсациите, дължими при несправедливо осъждане по наказателните закони. Компенсациите бяха изключително ниски и не отговаряха на горния критерий.
Освен това искам да приветствам едно изказване от вчера на Веселин Методиев, който каза, че не бива да продължаваме да наричаме репресираните жертви, те са по-скоро герои. Искам да добавя две изречения. Има латинска сентенция, която казва - sublata causa, tollitur effectus или отстрани ли се причината, премахва се и последствието. Последствието е било репресията, но причината при всички тези граждани е била тяхната масова съпротива срещу комунизма, била тя интелектуална, политическа, конспиративна и т.н. И аз мисля, че ако има понятие "международен комунизъм" би следвало да му съответства понятие "международен легион на съпротивата", част от който са кавалерите на съпротивата, една част вече не са живи, а друга част - все още са между нас, но доста сериозно дискриминирани.
Относно досиетата искам да кажа само няколко думи. Още в началото на миналия век, в своята биография на Фуше, Стефан Цвайг разкри една доста загадъчна тайна, а именно, че който владее тайните архиви и досиетата, си осигурява дълго присъствие във властта. Това е не само изкуство, а може би вече и цяла наука, тя има своите големи специалисти, и у нас е един от тях - генерал Семерджиев, който успя през 1990 г. да унищожи сто четиридесет и четири хиляди броя досиета, в които бяха концентрирани изключителна информация и неповторими исторически факти. Това той направи четиридесет години след като Хрушчов през 1956 г. и 1961 г. на официални конгреси на КПСС съобщи на света за злодеянията на комунизма, а четиридесет години по-късно у нас се направи такъв погром да бъдат скрити тези злодеяния на системата и специалистите, които упражняваха насилието.
Ще приключвам, тъй като страшно много напредна времето. Искам да споделя с Вас, че у нас има едно твърдение, не зная дали е поговорка или е от литературата, в смисъл, че и адът и раят са тук на земята и ако ние все още не можем да влезем в рая, то трябва да положим всички усилия да излезем от ада. Благодаря за вниманието.

Водещa: Благодаря Ви, господин Ангелов. Във връзка с това изказване, просто да припомня, че преди две седмици бившият Министър на Вътрешните работи, и преди това Началник на Генералния щаб на Българската армия беше осъден на четири и половина години затвор, за това, че е унищожил сто четиридесет и четири хиляди досиета, едновременно на жертви и агенти на Държавна сигурност. Решение на съда, което може да се обжалва и генералът ще направи това, тоест по-късно ще имаме окончателна информация, за това дали действително присъдата срещу него ще бъде ефективна. А сега давам думата на господин Колев и съвсем сериозно Ви призовавам за краткост.

Колев: Ще се опитам да бъда максимално кратък, макар че материята е толкова обемиста, че може би трябват години, за да се прочете, това което е написано.
Първоначално аз направих един малък нов увод, по повод избирането на бившия окръжен секретар на партията в Благоевград по времето на Живков, Лазар Причкапов, за кмет на Благоевград. На вчерашните кметски избори в Благоевград спечели бившият първи секретар на Благоевградски окръг и член ЦК на БКП преди преврата от 10 ноември 1989 г. Той е един от най-активните вдъхновители и преки ръководители на т. нар. възродителен процес. Самият факт, че той има избирателни права, че не е осъден за престъпленията си е нещо, което може да се сравни с избирането на Адолф Айхман за кмет на Хамбург например. Ето последиците от ненаказването на комунизма и липсата на действащ закон за лустрация.
Радвам се, че при откриването вчера, активно участие взе самата Държавна сигурност чрез свой сътрудник, който откри кръглата маса. За него съм писал в брой 2 на списание Компромат, в който съм извадил и документ, потвърждаващ, че същият е служител на Държавна сигурност. Това означава, че част от Държавна сигурност, предполагам, се бори срещу другата част от Държавна сигурност. За съжаление борбата е анонимна и без никакви последици.
Няма да говоря за правните основания на закона, тъй като тези въпроси бяха достатъчно задълбочено и обемно обсъдени. Аз, макар и фрагментарно, ще говоря за някои морални и исторически аргументи в полза на разкриването на истината. В случая става дума за архива на Държавна сигурност и новия Закон за класифицираната информация.
Засекретяването на архива на Държавна сигурност означава само едно, а именно, че целият оперативен архив на Държавна сигурност е бил табу и че Държавна сигурност изобщо не е била закривана. Още повече, че една голяма част от оперативните работници и служителите на Държавна сигурност работят и досега в Националната служба за сигурност, в Първо главно управление, в Националната служба за борба с организираната престъпност, в Националната служба за охрана, в Дирекция на народната полиция, в регионалните дирекции по места, в държавната и общинска администрация, в журналистическата и цялата съдебна система, които са недокоснати. Това дава възможност на медиите да правят активни мероприятия срещу всеки опит да бъде показан или критикуван, който и да е служител на Държавна сигурност или да бъде показан документ за действията на същата.
По същите причини прокуратурата отказва да извършва наказателно преследване на щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, извършили тежки престъпления. Например последният Главен прокурор по времето на Тодор Живков, Васил Мръчков, активен участник по време на т. нар. възродителен процес, сега е председател на Комисията по законодателство в Народното събрание и за него председателят Герджиков не скъпи хвалебствията си. Интересно по каква линия. Дали по професионална линия или по линията на Държавна сигурност и Наказателния кодекс, където и двамата са силно уязвими.
Сегашния прокурор Никола Филчев е доказан психопат с диагноза параноидална шизофрения и съдова деменция. Лечението му се провежда в чужда държава, става дума за Израел, за сметка на известна групировка, състояща се от хора на Държавна сигурност. Лекарствата, необходими за ежедневното му лечение, струват повече от месечната му заплата. Точната сума е хиляда и петстотин лева. Откъде взима пари Главният прокурор не само да плаща лекарствата, но в същото време да си строи огромна къща в най-престижния квартал на София. Къщата обаче се плаща не от заплатата на Главния прокурор, а от друга групировка, отново състояща се от хора на Държавна сигурност, занимаващи се с хазарт. В същото време Главният прокурор е агент на Шесто управление на Държавна сигурност, какъвто е и брат му между впрочем, който живее в Америка и който четири пъти е бил хващан по време на престъпление и пускан от брат си без никакви последствия, тоест Главния прокурор е станал и съучастник на криминални деяния. Неговият пръв заместник Христо Манчев е също агент на Държавна сигурност. Започнал е от ВКР и е стигнал до Шесто управление. Надолу стълбицата не е по-различна, нямам време да изброявам всичките. Един от неговите представители в Комисията на Ананиев по-специално, по Закона за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност, също е агент на Държавна сигурност.
Понеже аз написах всичко това в списание Компромат, срещу мен бяха заведени четири прокурорски преписки, но нито една от тях не беше за клевета и обида. И четирите преписки засега приключиха без резултат. Политическите сили на власт знаят много добре за този случай, но отказват да изпълнят закона и обществения интерес и да елиминират Филчев.
За сметка на това, моето списание поради мощен натиск върху разпространителите стана библиографска рядкост. Новият Закон за класифицираната информация създава възможност и механизми за строга цензура. След моето списание, всяко едно списание или вестник могат да бъдат обвинени в нарушаване на закона и изтичане на секретна информация относно психическото състояние на висшите държавни ръководители или магистрати.
Правата на новата Държавна комисия за секретна информация са толкова големи и неконтролируеми, че не бих се учудил ако романът на големия класик на българската литература Иван Вазов, "Под игото", написан преди повече от сто години, бъде засекретен. Основание има, тъй като, според закона, в романа става дума за тежки междуетнически сблъсъци и създаване на конспиративна организация. Дори се учудвам как сегашният Министър на образованието не е предложил на Министъра на Вътрешните работи да засекрети, а впоследствие и да унищожи романа. Комисията има такива права, а Министърът на Вътрешните работи е активен участник в преследването на онези, които са се противопоставили на покръстването и са защитили човешките си права по време на така наречения възродителен процес.
Медийната гюрултия около Комисията по Закона за разсекретяване на архивите, умело прикрива една друга основна цел на Закона за класифицираната информация. Всъщност чрез този закон бе извършен един тих, конституционен преврат, като прерогативите на законодателната власт бяха иззети за сметка на засилване на политическото ръководство на страната чрез изпълнителната власт. Става дума за създаването и работата на Държавната комисия за секретна информация и лишаването на Народното събрание от фактическа възможност да контролира кой и за какво използва класифицираната информация. Никой не знае кой ще проверява тази комисия, преди тя да встъпи в длъжност. Народното събрание ли и ако е Народното събрание как? На мен ми се струва, че единствената възможност тази комисия да бъде проверена е чрез лорд Робъртсън. Естествено това е в кръга на шегата.
Един друг момент, с който се обръщам вече и към международната организация, наречена ПАСЕ. Архивът на Гестапо, Абвера, и всички специални служби на страните от бившия соцлагер бяха не само разсекретени, но и осъдени и криминализирани със закони от страна на съветските сателити след окупацията. Бяха избити хиляди заради колаборационизъм с националсоциализма или дори за неприемане на комунизма. Основният принцип на комунизма беше щом не си с нас, значи си против нас. Този вид лустрация, която всъщност беше една обикновена ликвидация, се прилагаше непосредствено след девети септември в България. Същите тези хора и техните по-късни съмишленици, които осъществиха тази ликвидация, засекретяват собствените си архиви и твърдят, че са работили за сигурността на страната. Но зад думите сигурност на държавата, стои сигурността на една партия, комунистическата.

Водещa: Господин Колев, по статистика говорите повече от всеки друг участник до този момент, а имахте три, четири минути.

Колев: Добре. Не знам защо само три, четири минути ми давате за тези важни неща.

Водещa: Много са важни наистина, но ви призовавам към краткост, тъй като много важни неща имат да кажат и следващите участници.

Колев: Добре, аз тогава ще завърша с едно изречение. Да облагородиш комунизма е все едно да облагородиш сифилиса. Последна дума, понеже след мен ще вземе думата също човек на Държавна сигурност, интересуват ме мотивите, поради които той е тук и какво ще защитава.

Водещa: Кого визирате ?

Колев: Човекът знае.

Водещa: Извинете, но понеже тук говорим за прозрачност, ще трябва да се изясните.

Колев: Мирослав Дърмов, се казва, Мирослав Дърмов.

Водещa: Аз много благодаря на господин Колев, както и благодаря на господин Ангелов, тъй като техните изказвания в значителна степен се припокриха, доколкото говориха за една много сериозна травма, която владее българското общество в последните дванадесет години. Травмата, чийто произход е именно унищожението на архивите или както ние сме свикнали да казваме - унищожението на досиетата. Ние не знаем чии досиета са били унищожени. Това поставя под въпрос и минира и би минирало всеки последващ опит архивът, сега настоящият закон ни забранява достъп до архива, отново да бъде отворен. При евентуалното му последващо отваряне няма никакви гаранции, че обществото би имало доверие на цялата информация, която бива изваждана от тези архиви, именно поради това масирано унищожение на документи от началото на деветдесетте години.
Както виждате едно съдебно дело за унищожението на архивите продължава повече от десет години, а обществото през това време прекара едни дълги години на дебат, в които се луташе между това дали трябва да се отваря онази част от истината, която е останала или и тя дори трябва да бъде затворена. Много благодаря и на двамата участници, доколкото те говорят от името на един действително персонален опит и сега давам думата на господин Дърмов, когото предпочитам да представя като депутат от 37-то Народно събрание и член на Комисията по Национална сигурност на парламента.

Мирослав Дърмов: Дами и господа, казвам се Мирослав Дърмов. От 1990 г. до 1997 г. съм народен представител, заместник-председател на Комисията по национална сигурност и главен съветник по въпросите на сигурността. Аз не знам да съм бил нито офицер, нито сътрудник на Държавна сигурност, но след като господин Николай Колев знае. Аз ще завърша този въпрос след като направя моето изказване.

Водеща: Само Ви моля, извинете за краткост, тъй като времето, с което разполагаме изтича.

Мирослав Дърмов: Да, съвсем кратко ще бъде. Основният мотив за присъствието ми е, че аз съм силно притеснен от развитието на ситуацията в страната и намирам, че България в момента се намира в ситуация на точка трета, описана в резолюция 1093, а именно в процес на нежна реставрация. При това не е въпрос за възстановяване на една идеологическа тоталитарна система, а по-скоро, както във второто изречение е описано, става дума за власт на олигархията, вместо на демокрацията, корупция вместо върховенство на закона и организирана престъпност вместо права на човека.
Преди всичко искам да обърна внимание на някои характерни черти на българския преход, който по мое мнение, определя развитието на това, което е в момента.
На първо място България нямаше развито дисидентско движение, каквото съществуваше в Полша, Чехословакия и Унгария. България не беше интегрирана в една друга държава, както това стана с бившата Германска демократична република и процесът на преход не беше така радикален, както това бе в Румъния, имам предвид събитията относно съдбата на семейство Чаушеску.
Поради тази причина в нашата страна съществуваше една силна народна воля за промяна, която обаче не беше институционализирана. В тази връзка политическият живот през последните десет години протече и чрез създаване на субекти паравани, политически субекти паравани, които участваха в законодателната и изпълнителната власт.
На второ място преходът в България се характеризира с една силна бутафорност на икономическите субекти, които участваха в процеса на промяна на собствеността. Христоматиен пример е един човек, който рязал подводници и след това станал много богат. Разбира се, тук може да се изброи един сериозен списък.
Освен това, на мен ми се струва, че особено внимание в процеса на прехода беше обърнато на ситуацията с медиите. Създадоха се много медии, нови медии, някои стари бяха приватизирани и в тази връзка в България е налице процес на силно влияние на определени среди върху средствата за информация.
Четвъртото, на което искам да обърна внимание е, че се създаде един целенасочен хаос в съдебната система чрез законодателни актове, които до голяма степен създадоха противоречия вътре в самата съдебна система и между съдебната система и други правоохранителни органи, поради което реализацията на защитата на правото не бе осъществена.
В тази връзка бих искал да заключа, че промените, които се извършиха в България бяха наложени отгоре, реално от комунистическата номенклатура със силно доминиране на руския капитал.
Разбира се, методиката за реализиране на този процес е различна от директна зависимост на дадени индивиди, през икономическо обвързване, да се стигне до т. нар. манипулиране на тъмно, чрез подаване на информация от близки и познати, тъй като реално в нашата страна не съществуват сериозни информационни потоци, що се касае до взимането на политическите решения и реализирането на тези политически решения.
В тази връзка искам да обърна внимание на комисията, която се закри чрез Закона за класифицираната информация, макар че по този въпрос, още преди шест месеца, по радио Свободна Европа се опитах да предупредя за това, което ще се случи в нашата страна.
Комисията функционираше при едно не особено съвършено законодателство. Така например имаше силно ограничение относно обектите на проверка, освен това и относно показателите на проверката, като се обръщаше внимание преди всичко на агентурния апарат и на оперативния апарат, като други длъжности бяха изключени от системата на проверката, поради което за определени лица се оказа невъзможно оповестяването на техните имена.
Освен това в закона се предвиждаше само архивираните сътрудници да бъдат огласявани, което даде възможност за активиране отново на стари връзки, при което няма логичен отговор на въпроса какво би могъл да прави един министър или един народен представител като сътрудник на Държавна сигурност или като офицер от съответната служба, вече под ново име.
Освен това комисията функционираше изцяло в зависимост от волята на изпълнителната власт и тя нямаше реална възможност да провери информацията, която й се подава, поради което, аз бих с позволил да твърдя, че има лица, които са останали извън нейните доклади.
Но въпреки това моето заключение е, че тази комисия, въпреки грешките и ограниченията, реално създаваше необходимата информация за обществото, поради което тя се яви извън системата, която функционира реално в страната.
Искам да заключа с актуалната политическа ситуация в България. Това, което аз виждам е, че е налице силно влияние на структурите на бившата номенклатура заедно с генералитета от бившата Държавна сигурност, които нямат идеологическа мотивировка, а преди всичко икономическа и които влияят на всички нива в нашата страна. Ако се върнете пет години назад беше създадено едно т. нар. генералско движение и ако проследите пресата през този период, ще видите, че изявени дейци от това движение осигуриха политическата кариера на ниво Президентство, на ниво Министерски съвет и на много от субектите, които в момента взимат законодателни решения в парламента.
Втори обезпокояващ момент, който аз виждам, е амортизацията на политическите субекти.

Водещa: Извинявайте господин Дърмов, че ви прекъсвам, но конференцията разполага общо със седем минути.

Мирослав Дърмов: Добре, заключавам. Има силно амортизиране на политическите субекти, освен това има отчуждаването на населението от участие в политическия живот, поради което е възможно при следващите избори да бъдат търсени напълно нови субекти, които да поемат вакуума, който се създава след тази амортизация. И на мен ми се струва, че това е една от основните причини, и законодателно, и институционно, да бъде ликвидиран достъпът до информация и по този начин да се осигури управлението на страната в един средносрочен период. Благодаря Ви за вниманието.

Водещa: Много Ви благодаря. Господин Дърмов беше първоначално, през изтеклите години, представител на Движението за права и свободи, известно като партия на българските турци. Впоследствие беше представител на Социалистическата партия в парламента. Много Ви благодаря, от тази гледна точка, за това изказване.
Приключваме с господин Атанасов, който беше Директор на Националната служба за сигурност. Последната е формалният приемник на старото контраразузнаване.
Веднага след това, с удоволствие, ще дам думата на господин Алтендорф.

Атанасов: Благодаря Ви много. Ще се опитам да бъда изключително кратък поради напредналото време. Може би е важно да кажа, че аз служих в Министерство на Вътрешните работи в периода от януари 1992 г. до месец ноември миналата година. Искам да посоча само няколко щриха върху току-що приетия Закон за класифицираната информация или по-точно поправките, които бяха внесени между двете четения. Тъй като първоначално законопроектът беше изготвен под мое ръководство, от работна група, обединяваща няколко ведомства, в изпълнение на плана за присъединяване на България към НАТО.
Какви са новите моменти. На първо място под еднакъв режим се поставя информацията, която е създадена от съвременните служби за сигурност на България и тази, създадена от службите на комунистическия режим чрез еднаквите срокове на съответните степени на секретност.
От друга страна много е обезпокоителен фактът, че според списъка за категориите информация, който е неотменна част от закона, като държавна тайна се въздигат установъчни данни или данни можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност. Тоест след влизане на закона в сила оповестяването на такива данни води след себе си търсене на наказателна отговорност. Заплахата от наказателна отговорност ще препятства фактически информирането на обществото за връзките на лица с бившите структури на комунистическия режим.
Също така изключително важно е, че в законопроекта е уреден един много тромав механизъм за проучване на лицата, които да имат допуск до секретната информация. Правят впечатление няколко факта.
Първо в списъка за проучване на лицата е игнорирано обстоятелството сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Този факт не се изяснява. На второ място, но също така изключително важно, лицата ще бъдат проверявани за своята трудова биография само десет години назад, тоест след 1992 г. Това дава възможност на офицери от бившата Държавна сигурност и другите структури, а също така и на сътрудници на тези служби да имат допуск до т. нар. класифицирана информация и не само това, а и да заемат публични длъжности. Общо взето това са основните моменти, които бяха внесени между двете четения в парламента без никакъв обществен дебат. Благодаря Ви.

Водещa: Много Ви благодаря, господин Атанасов. Сега давам думата на господин Алтендорф.

Алтендорф: Много благодаря, госпожо Ваксберг. Бих искал да използвам възможността, че тук все още сме в международен състав и да подчертая онази точка, която се отнася до нашето бъдещо сътрудничество. Всички тук сме на едно мнение, що се отнася до достъпа до досиетата и работата върху тях. Установяваме също така, че в нашите страни няма неразделено приемане. Всяка страна има своите собствени затруднения.
Бих искал да направя две предложения, които се отнасят до нашето бъдещо сътрудничество. Едно от нивата е вдъхновено от добрия опит, който направихме с една изложба, една странстваща изложба, открита преди няколко дни в Пловдив, в България. Разбрах, че резонансът от тази изложба е бил изключително широк в обществеността. Мисля, че трябва в по-голяма степен да използваме шансовете, които се появяват при една такава работа с обществеността и една подобна изложба трябва да бъде интернационализирана. Мисля, че за всяка страна е добре, ако тя забележи, че със съответните секретни служби, тя е имала не само един собствен проблем, а един общ проблем на всички източни страни и мисля, че именно в това можем да видим шанс за разширяване на нашите мисли така, че да си помислим, може би да намерим някакъв спонсор, който да подпомогне тези възможности за представяне, да подобри тези възможности за презентиране в страните. Може би в този смисъл има шанс във връзка с дискусиите за разширяването на Европейския съюз.
Аз мисля, че една друга точка се отнася до това, че нашето сътрудничество трябва да бъде изведено в по-голяма степен на научно ниво. С това имам предвид особено дискусията и обобщението на сътрудничеството между тайните служби при условията на комунизма. Тайните служби винаги кооперират помежду си, това се отнася и за западните служби, но мисля, че би било важно да се установи какви са особените условия на сътрудничеството в сферата на източната зона на властта. По този начин противодействаме на опасността от индивидуализиране на проблема за всяка една отделна страна защото става дума за един процес, който трябва да бъде интернационализиран и разработван на международно ниво.
И ако ми позволите, бих искал накрая да кажа, че се надявам, въпреки че и в България в момента явно има трудни условия, в бъдеще да има добри възможности за кооперация със силите в България, които на практика се занимават и ще се занимават с управлението, със съдържателното управление на тази тема. Благодаря Ви.

Водещa: В обществата, в които много трудно се говори за миналото, в които сякаш няма съдействието на публичните институти. Cтрани, в които медийният интерес е сведен до стриктния минимум и което възпрепятства способността, възможността на хората, пряко пострадали от тези режими да говорят, съвсем естествено е, в тези страни да настъпва едно смесване между научната отправна гледна точка и индивидуализирането на проблема, за който говорите. Това е проблем, с който сме се сблъсквали многократно, не на една конференция и много благодаря на господин Алтендорф за това изказване, с което закривам третия панел от нашата конференция.

Участник: Извинявам се, преди да бъде закрито, за да няма рестрикции, аз съм записан отдавна, няма да правя никакво изказване, но в рамките на една минута искам да запозная широкия кръг на нашите гости, казвам една минута, може да погледнеш хронометъра. Все пак два, три факта.
За отмяната на закона за досиетата - стана по предложение на Васил Мръчков, който, както стана известно, е председател на Консултативния съвет към Народното събрание по право, последния главен прокурор по времето на Тодор Живков и по времето на възродителния процес, това е негова препоръка.
Също така предложение за отмяната на този закон даде Тодор Бояджиев, който е щатен офицер от Държавна сигурност и е депутат от Българската социалистическа партия.
Най-активен бе Владимир Дончев, който е депутат от Национално движение Симеон Втори и много интересно да се проследи връзката при него. Той е във фондация "Свети Атанас" заедно с Васил Асенов Маргаритов. Последният е съсобственик с пет процента дял, във Фармастар интернешънъл, деветдесет и пет процента от собствеността са на Мултигруп - Пловдив, която е една известна българска групировка.
Това исках да кажа и още нещо, Вътрешният министър господин Петканов наскоро сключи споразумение за сътрудничество с бившите разузнавачи и контраразузнавачи от Държавна сигурност, Асоциацията им за сътрудничество между министерството и тази асоциация.
И още нещо. Скоро, преди дни, в печата се появи съобщение, по-скоро интервю от бивш служител на тайните служби на комунистическа България, в което той твърди, че завръщането на настоящия премиер на България е било подготвяно от бивши служители на тайните служби по съвет отвън. Този съвет не вярвам да е много от Запад. Все пак това е казано от бивш служител на Държавна сигурност, за което човек трябва да има винаги едно на ум.
И последно, с което ще заключа. Наскоро бившият Министър-председател на България, който изкара мандат четири години, приобщил България повече към Европа и даде път към НАТО, заяви, че най-големи противници на България в момента са чужди и наши специални служби, свързани с Компартията и бившите среди, свързани с нея. Благодаря Ви.

Водещa: Благодаря Ви, господин Бояджиев и Ви пожелавам за в бъдеще да преценявате времето и мястото, за да придадете повече тежест на това, което казвате. Много благодаря на всички участници в тази среща. Закривам третия панел и давам думата на господин Михаил Беров.

Михаил Беров: Нашата конференция така или иначе дойде до своя край. Ние я планирахме преди шест месеца. Планирахме една много точна цел - да установим начина, по който се отварят служебните архивите на тайните служби и да помогнем на българската комисия, за да може тя да работи по-добре с тези архиви, тъй като дотогава тя нямаше реален достъп до тях.
За жалост събитията изпревариха някои неща. Центърът на тежестта на тази конференция се измести. Въпреки това, аз считам, че тя беше успешна и искам особено да благодаря на всички участници, но искам да се спра и на последното изказване на господин Алтендорф. Ние ще направим всичко възможно, за да може работата по разкриване на архивите на тайните служби, установяване на работата на тайните служби с чужди граждани да продължи. В момента виждаме варианта, да продължим работата в рамките на някаква неправителствена организация. Рано е да се каже кое как ще бъде. Аз обаче съм убеден, че ще се намерят сили в България, които ще успеят да го направят.
С това закривам международната кръгла маса. Благодаря на всички участници. Благодаря на преводачите, за които има още малко работа. Моля журналистите, имате възможност за въпроси, като не забравяте, че някои от нашите гости след малко трябва да тръгват, тъй като самолетите им излитат. Благодаря Ви.

Водеща: Има ли въпроси от журналисти? Имате ли въпроси към някои от гостите?
Господин Константинов, въпрос ли? Заповядайте.

Константинов: Аз се обръщам към немската делегация, която направи някои предложения за бъдещата работа. Не смята ли немската делегация, че е възможно също, да се създаде обществен международен трибунал от рода на Трибунала Ръсел за разследване на престъпленията на диктатурата във всички източноевропейски страни, включително и Съветския съюз, и евентуалните разследвания на обществения трибунал могат ли послужат по-нататък като база за създаване вече на трибунал от рода на Нюрнбергския.

Алтендорф(?): От гледна точка на нашите институции, този въпрос не може да бъде разглеждан по този начин. Като институция, ние не сме орган за наказателно преследване. В този смисъл има някои различия с Полша например. Ние сме ограничени в работата си и концентрирани върху предоставянето на документи от архива, от фонда на Държавна сигурност и в този смисъл сме ангажирани да предоставяме тези документи. Не да се грижим за преследването. Така, че това е по-скоро в периферията на нашата дейност.

Водеща: Аз установявам, че тук не се задават въпроси от журналисти. Ако искате да правите изказвания...
Господин Цветков въпрос

Цветков: Един въпрос само. Отново към немската страна, много се извинявам, че пак към Вас се обръщаме. Наскоро в Интернет и някои други публикации излезе съобщение, че в Германия има изказано становище от страна на известни журналисти и експерти, че докато не се създаде международна институция за разкриване на архивите на тайните служби, в Европа и Европейския съюз няма да има успех нито истинската интеграция, нито истинската борба с корупцията. Какво Ви е мнението по въпроса и има ли почва това изказване като начало на някаква инициатива за създаване или по-точно международно институционализиране на усилията за разкриване архивите на бившите тайни служби. Благодаря.

Алтендорф(?): Не съм сигурен дали разбрах точно посоката на Вашия въпрос, но бих искал в тази връзка да подчертая едно нещо. Аз съм убеден, че въпросите които ни занимават тук, имат международен характер, че единното израстване на Европа и процесът на разширяване на Европейския съюз на изток ще бъде процес, който ще придружава трансформационния процес във всички страни-кандидатки за членство и ще акцентира върху тях и би било евентуално възможно това международно измерение да бъде институционализирано и сътрудничеството да не става само по частни инициативи. В този смисъл, мисля, че откритите дискусии биха били полезни и мисля, че след няколко години и тук ще има някои структури на обработка на миналото и на сътрудничеството.

Водеща: Няма повече въпроси. Закривам международната кръгла маса и съответно пресконференцията. Благодаря на всички още веднъж.