3. Предварително частично изпълнение на задължение(най-често парично). Авансът трябва да се различава от капарото (задатъкът) по предназначението, което му се дава. На капарото може да се даде функция не само за предварително изпълнение на договорното задължение, но и обезпечителна функция, т.е. да гарантира изпълнението на договора. Авансът няма гарантираща функция. Затова при неизпълнение на договора по вина на получателя и при разваляне на договора се връща. Само той и носи отговорност за вредите от неизпълнието, а не двойният му размер, както е при капарото.3
3. Физическо лице, създало произведение на литературата, науката или изкуството. Носител е на авторски права. Други физически и юридически лица могат да бъдат носители на авторски права само доколкото това изрично е предвидено в закона. Автор може да бъде дееспособно и недееспособно лице.3
3. Лице с висше юридическо образование, което по занятие съдейства на физически и юридически лица за защита на техните свободи, права и законни интереси. Адвокатът се вписва задължително в списъка на адвокатската колегия. За своя труд адвокатът получава възнаграждение, което се определя с писмен договор с клиента, а когато то не е определено по този начин (ред), по наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет.3
3. Едностранна сделка, с която банката заявява на трето лице, че ще плати определена парична сума при представяне на посочените в акредитива документи и изпълнението на другите условия, посочени в него. Акредитивът се издава за определен срок. След изтичане на срока банката не е длъжна да плати, въпреки изпълнението на условията. Акредитивът е абстрактна едностранна сделка.
Причината, поради която банката открива акредитива, не е негов елемент. На практика акредитивът е изпълнителна сделка по договор между банката и друго лице наредител. Акредитивът е едностранна правна сделка, тъй като банката има само задължение да плати при предвидените в акредитива условия. Акредитивът е неделим. Неотменяемият акредитив може да се отмени или измени само със съгласието на третото лице, негов адресат.3
2. ALIBI- друго място(лат.). Средство за опровергаване на обвинение или подозрение в извършване на престъпление чрез доказване, че по време на извършването му лицето не е било на мястото, където е осъществено деянието, а на друго място, откъдето не е могло да вземе участие в престъпната дейност.3
3. Прилагане на закон към неуредени подобни случаи. Между уредения от закона случай и неуредения съществува подобие в съществените и различие в несъществените елементи. За неуредения от правото случай се прилагат нормите за уредения.
Аналогията бива: аналогия на закона, когато се прилага правна норма на определен закон, и аналогия на правото, когато се прилагат основни начала на правото.
Аналогията се отличава от препращането. При последното няма правна празнота. Законът урежда пряко случая, като се използва особена законодателна техника, при която вместо повторение на хипотезата и диспозицията, се посочва само приложимият нормативен акт.
По аналогия не могат да се прилагат изключителни правни норми, норми, предвиждащи наказания или съдържащи изчерпателно изброяване.
3
Член 18 б) от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Държавата Кувейт за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 21 декември 2002 г. - ДВ, бр. 120 от 2002 г. В сила от 23 февруари 2004 г.)
2. Недържавен съд за разрешаване на имуществен спор, произтичащ от гражданско или търговско правоотношение. Правото му да разреши спора произтича от волята на страните по силата на сключено арбитражно споразумение. В международната практика е познат и под наименованията помирителен съд, арбитражна комисия, третейски съд. Той може да бъде едноличен или колективен. Когато е едноличен, страните по взаимно съгласие определят лицето (арбитър), което да разреши спора. При колективен съд всяка страна посочва договорения брой арбитри, а те от своя страна избират председател, който ръководи заседанието по делото. В някои случаи могат да определят и приложимия закон.
Арбитражния съд бива: инцидентен (ad hoc) - създаден за решаване на конкретно дело, или институционен - организиран да решава спорове, когато спорещите се обърнат към него.
3. Договор за наем, при който наемодателят (арендатор) има право не само да си служи с наетата вещ, но и да извлича плодовете, които тя обикновено дава при нормалното й стопанисване. Обикновено дават: земеделски имоти, хотели, предприятия, ресторанти, ателиета за услуги, търговски магазини, транспортни средства и др. Предмет на аренда може да бъде и право, например правото на патент, на авторско право. Арендаторът заплаща наема в пари, натура или в труд според уговореното с наемодателя (арендодател). В българското право този вид договор е уреден с Правилник за прилагане на Указа за стопанска дейност (чл.128 -138), като субсидирано се прилагат и разпоредбите за наем на вещи.
3. Задържането на лице под стража. Освен като мярка за неотклонение, взета от прокурора или съда, арест може да бъде извършен от компетентните органи (полицията) само з изрично посочените от закона неотложни случаи. Тези органи са длъжни да уведомят незабавно органите на съдебната власт, респ. прокурора, който се произнася в срок от 24 часа от арестуването по неговата законосъобразност (задържане под стража).
3
