ЧАСТ ВТОРА
СТАДИИ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Глава дванадесета
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I
Общи положения

Дела, по които се провежда предварително производство
Чл. 171. Предварително производство се провежда:
1. за престъпленията от общ характер - по всички дела;
2. за престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия - в случаите по чл. 46.

Органи на предварителното производство
Чл. 172. Органи на предварителното производство са прокурорът и органите на предварителното разследване.

Съдействие на обществеността
Чл. 173. Органите на предварителното производство използуват широко съдействието на обществеността за изясняване на обстоятелствата по делото, както и за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението.

Задължения на гражданите и длъжностните лица за уведомяване
Чл. 174. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на предварителното производство или друг държавен орган.
(2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на предварителното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.

Следствен район, в който се извършва предварителното производство
Чл. 175. (1) Предварителното производство се извършва в следствения район, който съответствува на района на съда, компетентен да разгледа делото.
(2) Предварителното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на лицето, уличено в извършване на престъплението, или където е местоживеенето на повечето уличени лица или повечето свидетели, когато:
1. обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването.
(3) Въпросите по предходната алинея се решават от прокурора, в района на който е започнало предварителното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези следствени действия, които не търпят отлагане.
(4) Извън случаите по ал. 2 с разрешение на главния прокурор предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед на по-пълното разследване на престъплението.

Ръководство и надзор
Чл. 176. При упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на предварителното разследване прокурорът може:
1. да им дава указания по предварителното разследване;
2. да изисква, проучва и проверява всички материали, събрани от органите на предварителното разследване във връзка с престъплението;
3. да изисква следственото дело в хода на предварителното разследване;
4. да участвува при извършване на действията по предварителното разследване;
5. да отстранява лицата, които извършват предварителното разследване, ако те са допуснали нарушение на закона или не могат да осигурят правилното провеждане на разследването;
6. да изземва следственото дело от един орган на разследване и да го предава на друг;
7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
8. да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица необоснованите и незаконните решения на органите на предварителното разследване.

Извършване на следствени действия от прокурора
Чл. 177. Прокурорът може да извърши предварително разследване или отделни следствени действия, когато намери това за необходимо.

Задължителни указания на прокурора
Чл. 178. Указанията на прокурора до органите на предварителното разследване, дадени в писмена форма, са задължителни освен в случаите на чл. 208, ал. 1, 219 и 220.

Разгласяване на материалите по предварителното производство
Чл. 179. (1) Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.
(2) Когато е необходимо, органът на предварителното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъствуват при извършване на следствените действия, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай ще носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

Постановления на органите на предварителното производство
Чл. 180. (1) Органите на предварителното производство се произнасят с постановления.
(2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава.

Орган, пред който се обжалват постановленията
Чл. 181. Постановленията на органите на предварителното разследване се обжалват пред прокурора, а постановленията на прокурора - пред по-горния прокурор.

Жалба срещу постановленията
Чл. 182. (1) Жалбата срещу постановленията на органите на предварителното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.
(2) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случай тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с надлежни обяснения.

Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея
Чл. 183. (1) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление освен ако съответният прокурор или орган на предварителното разследване постанови друго.
(2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

Сигнална функция на органите на предварителното производство
Чл. 184. (1) Когато установят причини и условия, които са способствували за извършване на престъплението, органите на предварителното производство предлагат на съответното учреждение, предприятие или организация да вземат мерки за тяхното отстраняване.
(2) Учреждението, предприятието или организацията са длъжни да разгледат предложението и в месечен срок от получаването му да уведомят органа, който го е направил, за взетите мерки.
(3) Ако ръководството на предприятието, учреждението или организацията не отговори в срока, уведомява се ръководството на висшестоящата организация.

Задължения за вземане мерки за предотвратяване на престъпления
Чл. 185. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Органите на предварителното производство са длъжни да вземат необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По изключение, когато има несъмнени данни, че може да се извърши убийство или друго тежко умишлено престъпление, органите на разследването със съгласието на прокурора могат да задържат лицето за не повече от двадесет и четири часа.

Раздел II
Образуване на предварително производство

Условия за образуване на предварително производство
Чл. 186. (1) Предварително производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
(2) Предварително производство може да се образува и когато се налага извършване на неотложни следствени действия.

Законни поводи
Чл. 187. Законни поводи за образуване на предварително производство са:
1. съобщения до органите на предварителното производство за извършено престъпление;
2. статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата;
3. лично явяване на дееца пред органа на предварителното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органа на предварителното производство на признаци за извършено престъпление.

Съобщение за извършено престъпление
Чл. 188. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за образуване на предварително производство.
(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за образуване на предварително производство само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.

Лично явяване на дееца
Чл. 189. При личното явяване на дееца органът на предварителното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието.

Достатъчно данни за образуване на предварително производство

Чл. 190. (1) Достатъчно данни за образуване на предварително производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
(2) За образуване на предварително производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно приложимия наказателен закон.

Предварителна проверка
Чл. 191. (1) Когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се налагат неотложни следствени действия, органът на предварителното производство извършва предварителна проверка.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., При предварителна проверка не се допуска извършване на следствени действия, предвидени в този кодекс освен оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. За тези действия органът на предварителното производство уведомява незабавно прокурора. (3) Предварителната проверка се извършва във възможно най-кратък срок.

Органи, компетентни да образуват предварително производство
Чл. 192. (1) Предварителното производство се образува от прокурора.
(2) Предварително следствие може да образува и следователят, за което уведомява незабавно прокурора.
(3) Когато е необходимо да се вземат неотложни мерки за разкриване и запазване на следите и данните за престъплението, органът на дознанието може и без нареждане на прокурора да образува дознание, за което го уведомява незабавно.
(4) Когато предварителното производство е образувано от следователя или от органа на дознанието, без да са налице предвидените за това условия, прокурорът отменя постановлението и прекратява производството.

Съдържание на постановлението за образуване на предварително производство
Чл. 193. В постановлението за образуване на предварително производство се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя, законният повод и данните, въз основа на които е образувано, и органът, който трябва да извърши предварителното разследване.

Разделяне на предварително производство
Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Прокурорът може да раздели предварителното производство при условията на чл. 31а.

Отказ да се образува предварително производство
Чл. 194. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато следователят откаже да образува предварително следствие, изпраща материалите на прокурора.
(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато откаже да образува предварително производство или потвърди отказа на следователя, прокурорът незабавно уведомява лицето, направило съобщението.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По жалба на заинтересуваното лице или по свой почин по-горният прокурор може да образува предварително производство и да нареди на съответния орган да извърши предварително разследване.

Раздел III
Предварително следствие

Наказателни дела, по които предварителното следствие е задължително

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Предварителното следствие е задължително по делата, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд или Върховния съд, както и за пресъпления по чл. 124, 134, 152, 162-167, 169, 198, 201-205, 212, 220-223, 240, 243, 256, 273, 282-285, 287-291, 295, 296, 299, 304, 305, 307, 310, 311, 320, 321, 341, 343, 347, 348 от Наказателния кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.) Предварителното следствие е задължително по делата за престъпления, извършени от непълнолетни и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, по дела срещу чужденци, както и когато е взета мярка за неотклонение задържане под стража по чл. 152.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Прокурорът може да нареди да се извърши предварително следствие и по дела за други престъпления.

Органи на предварителното следствие
Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Органи на предварителното следствие са следователите при Министерството на вътрешните работи и следователите при военната прокуратура.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Началникът на Главното следствено управление на Министерството на вътрешните работи и неговите заместници, началниците на следствените отдели и техните замествници осигуряват провеждането на предварителното следствие в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и указанията на прокурора, като осъществяват административно, организационно и методически ръководство върху дейността на следователите. Други длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи не могат да упражняват такива правомощия.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Длъжностните лица по предходната алинея имат права и на следователи.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 1980 г., доп., бр. 89 от 1986 г.) Предварителното следствие по делата, подсъдни на Върховния съд като първа инстанция, се извършва от прокурор при Главната прокуратура. Прокурорът може да възложи на следователя от Главното следствено управление извършването на отделни следствени действия без предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и предявяване на следствието.

Следовател, който извършва предварителното следствие
Чл. 197. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г.)
(1) Предварителното следствие за престъпления по чл. 95-113, 279-281, 357-360, 386, 393, 396, т. 3, във връзка с чл. 386, ал. 2 и 397, ал. 2 от Наказателния кодекс се извършва от следователи от Държавна сигурност.
(2) Следователите при Главно следствено управление извършват предварително следствие по дела, определени от главния прокурор.

Образуване на предварително следствие при неотложни следствени действия
Чл. 198. Когато предварителното следствие трябва да се извърши от друг следовател или когато то не е задължително, а се налагат неотложни следствени действия, следователят образува предварително следствие, за което уведомява незабавно прокурора.

Право на следователя да иска съдействие от други органи
Чл. 199. (1) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) Когато е необходимо, следователят, който извършва предварителното следствие, може да поиска от друг следовател или орган на дознание да извърши отделни следствени действия.
(2) Следователят може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие при извършване на отделни следствени действия.

Задължение за незабавно започване на следствените действия
Чл. 200. Следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуваното от прокурора предварително производство.

Оперативна самостоятелност на следователя
Чл. 201. (1) В рамките на своите правомощия следователят самостоятелно решава какви следствени действия трябва да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване.
(2) Следователят може да вземе или да отмени мярка за неотклонение задържане под стража само със съгласието на прокурора.
(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато следователят предложи в писмена форма да се замени мярката за неотклонение задържане под стража с по-лека, прокурорът е длъжен да се произнесе в срок от 24 часа.

Предварително задържане
Чл. 202. (1) Следователят може и без съгласието на прокурора да нареди предварително задържане за престъпление от общ характер, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание, когато:
1. лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;
2. очевидец посочи лицето, извършило престъплението;
3. върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението;
4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лицето се е опитало да избяга, няма постоянно местоживеене или не е установена неговата самоличност и има данни, коиот дават основание да се предположи, че е извършило престъпление.
(2) Когато в случаите по предходната алинея следователят нареди предварително задържане, в постановлението трябва да изложи основанието за това.

Срок на предварителното задържане
Чл. 203. (1) Следователят е длъжен да уведоми прокурора за задържането, като му съобщи основанието за това не по-късно от двадесет и четири часа.
(2) Прокурорът е длъжен веднага да потвърди или да отмени задържането.
(3) Прокурорът може да продължи срока на задържането най-много до десет дни, ако муждите на разследването налагат това.
(4) Ако до изтичането на срока по предходната алинея не се предяви обвинение срещу заподозрения, следователят е длъжен да го освободи.

Задържане на заподозрения от граждани
Чл. 204. (1) В случаите на чл. 202, ал. 1, точки 1 и 2 лицето може да бъде задържано от всеки гражданин.
(2) Гражданинът, заловил лицето, трябва незабавно да го предаде на най-близкия орган на прокуратурата или на Министерството на вътрешните работи, а когато това е невъзможно - да съобщи незабавно на някой от тези органи.

Прилагане мерки за неотклонение спрямо заподозрян
Чл. 205. (1) Когато не са налице условията по чл. 202, ал. 1, но има данни, които уличават дадено лице в престъпление, следователят може да му определи мярка за неотклонение, ако съществува сериозна опасност то да се укрие или да извърши ново престъпление.
(2) Мярката за неотклонение по предходната алинея се отменя, ако в седемдневен срок от привеждането й в изпълнение на лицето не бъде предявено обвинение.

Права и обяснения на заподозрения
Чл. 206. (1) Лицето, спрямо което е взета мярка за процесуална принуда при условията и по реда на чл. 202 или 205, ал. 1, има следните права: да научи в какво е заподозряно; да дава обяснения; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва постановленията на органите на предварителното производство, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) По отношение на обясненията на лицето по предходната алинея се прилагат съответно разпоредбите на чл. 87, 88, ал. 1, 2, 4 и 5, 89 - 91 и 157.

Повдигане на обвинението
Чл. 207. (1) Когато на предварителното следствие се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем.
(2) В постановлението се посочват: датата и мястото на издаването му; органът, който го издава; трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем; престъплението, в което се обвинява; доказателствата, на които се основава обвинението, ако това няма да затрудни следствието, и наказателният закон, по който лицето се привлича като обвиняем.

Писмени възражения на следователя пред по-горния прокурор
Чл. 208. (1) Когато не е съгласен с указанията на прокурора за привличане на определено лице като обвиняем, за квалификацията на престъплението и за обема на обвинението, следователят може да направи пред по-горния прокурор писмени възражения.
(2) Решението на по-горния прокурор е задължително за следователя.

Предявяване на обвинението
Чл. 209. (1) Следователят трябва да предяви обвинението незабавно след повдигането му.
(2) Когато обвиняемият не се яви без уважителни причини, следователят насрочва ново предявяване на обвинението и взема мерки за принудително довеждане на обвиняемия.
(3) Когато обвиняемият се яви без защитник, следователят насрочва ново предявяване на обвинението, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.
(4) При предявяване на обвинението следователят разяснява на обвиняемия неговите права.
(5) Обвинението се предявява, като следователят предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят с пълния текст на постановлението за привличане като обвиняем и при нужда дава допълнителни разяснения.

Разпит на обвиняемия
Чл. 210. (1) След като предяви обвинението, следователят пристъпва незабавно към разпит на обвиняемия.
(2) Когато са привлечени няколко обвиняеми, следователят ги разпитва поотделно, като взема мерки разпитаните обвиняеми да не влизат във връзка с неразпитаните. Следователят разпитва обвиняемите в присъствие на други обвиняеми само ако намери, че това е необходимо за разкриването на обективната истина.

Допущане на участниците в наказателното производство да присъствуват при извършването на следствените действия
Чл. 211. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия при извършването на съответните следствени действия, следователят може да им разреши да присъствуват, ако това няма да затрудни следствието.

Изменение на обвинението
Чл. 212. Когато на предварителното следствие се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да предяви на обвиняемия ново обвинение.

Условия за предявяване на следствието и лицата, които се призовават за предявяването
Чл. 213. (1) Когато намери, че са извършени всички необходими следствени действия, следователят пристъпва към предявяване на следствието.
(2) За предявяване на следствието се призовават обвиняемият, пострадалият, гражданският ищец и гражданският ответник.
(3) Когато не се яви защитник, следователят насрочва ново предявяване на следствието, ако участието на защитник е задължително или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато пострадалият, гражданският ищец или гражданският ответник, редовно призовани, не се явят, следователят предявява следствието на обвиняемия и другите явили се лица.
(5) Преди да предяви следствието, следователят разяснява на явилите се лица техните права.

Предявяване на следствието
Чл. 214. Следствието се предявява, като следователят предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

Запознаване с материалите
Чл. 215. (1) Следователят определя срок за проучване на материалите в зависимост от характера на обвинението, от обема на делото и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.
(2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, следователят е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
(3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на следствието.

Искания, бележки и възражения
Чл. 216. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.
(2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на следствието.

Допълнителни следствени действия
Чл. 217. (1) При извършване на допълнителни следствени действия могат да присъствуват и лицата, по искане на които те са предприети.
(2) След извършване на допълнителните действия следователят повторно предявява следствието.
(3) При повторното предявяване на следствието се призовават обвиняемият и лицата, които са направили съответните искания, бележки и възражения.

Разследване в отсъствие на обвиняем
Чл. 217а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато няма да се попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 268, ал. 3 и 4.

Заключително постановление
Чл. 218. След окончателното приключване на следствието следователят съставя заключително постановление.

Обвинително заключение
Чл. 219. (1) Когато намери, че обвинението е доказано и обвиняемият следва да бъде предаден на съд, следователят съставя обвинително заключение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното престъпление от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данни за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, правната квалификация на деянието; причините и условията, способствували за извършване на престъплението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 38 от 1982 г.) В заключителната част на обвинително заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
(4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за граждански иск; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 152, ал. 4.

Заключение за прекратяване или спиране на предварителното следствие
Чл. 220. (1) Когато намери, че са налице основания за това, следователят съставя заключение за прекратяване или спиране на предварителното следствие.
(2) В заключението за прекратяване или спиране на предварителното следствие се посочват: същността на обвинението; основанията, поради които предварителното следствие трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключителното постановление и името и длъжността на съставителя.

Действия по спряно предварително следствие
Чл. 220а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) При спряно предварително следствие следователят взема мерки за разкриване на извършителя на престъплението лично или чрез органите на дознанието.
(2) Спряното предварително следствие се възобновява с мотивирано постановление на прокурора, след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни следствени действия.
(3) Предварителното следствие може да се възобнови и от следователя, когато е спряно поради неразкриване на извършителя. За възобновяването следователят уведомява незабавно прокурора.

Изпращане следственото дело на прокурора
Чл. 221. След като състави обвинителното заключение или заключението за прекратяване или спиране на предварителното следствие, следователят незабавно изпраща следственото дело на прокурора.

Срок за завършване на предварителното следствие
Чл. 222. (1) Предварителното следствие трябва да бъде завършено и следственото дело изпратено на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването на предварителното производство.
(2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по предходната алинея.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.) Ако предварителното следствие не може да завърши в двумесечен срок, главният прокурор може да продължи срока до четири месеца, а в изключителни случаи - до шест месеца. При продължаване на срока над два месеца главният прокурор се произнася и по мярката за неотклонение задържане под стража.

Представяне и връчване на протоколи за следствени действия
Чл. 223. (1) Следователят представя протокола за следствените действия на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.
(2) На всяко лице следователят разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.
(3) Когато някое от лицата, участвували в следствените действия, откаже или няма възможност да подпише протокола, следователят отбелязва това, като посочва и причините.
(4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелствуване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези следствени действия.

Протокол за разпит на предварителното следствие
Чл. 224. (1) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото.
(2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.
(3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.
(4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.
(5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай следователят може да задава допълнителни въпроси.

Звукозапис
Чл. 225. (1) По искане на разпитания или по инициатива на следователя може да се изготви звукозапис, за което се уведомява разпитаният до започване на разпита.
(2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 101, ал. 1, и 224.
(3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.
(4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.
(5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.

Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис
Чл. 226. (1) Следователят съставя протокол за разпит и когато има звукозапис.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележките на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на следователя и на разпитания за правилността на звукозаписа.
(3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата, с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от следователя и от разпитания.
(4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на следствието се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъствува и разпитаният.
(5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.

Видеозапис
Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на чл. 224, 225 и 226 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис.

Звукозапис и видеозапис и при други следствени действия
Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други следствени действия, като се прилагат разпоредбите на чл. 224, 225 и 226.

Раздел IV
Дознание

Наказателни дела, по които се извършва дознание
Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дознание се извършва за всички престъпления с изключение на посочените в чл. 185.
(2) Когато предварителното следствие е задължително, органите на дознанието извършват само неотложни следствени действия съгласно чл. 192, ал. 3.

Органи на дознанието
Чл. 229. Органите на дознанието са:
1. съответните органи на Министерството на вътрешите работи;
2. финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи.

Взаимоотношения на органите на дознанието с прокурора
Чл. 230. (1) Когато не е съгласен с указанията на прокурора по въпросите, посочени в чл. 208, ал. 1, органът на дознанието уведомява за това по-горния прокурор, но е длъжен да изпълни дадените му указания.
(2) Привличането на определено лице като обвиняем и вземането на мерки за неотклонение от органите на дознанието става само с предварително съгласие на прокурора.

Предявяване на дознанието
Чл. 231. При предявяване на дознанието пострадалият, гражданският ищец и гражданският ответник се призовават, ако са поискали това, но неявяването им не е пречка за предявяване на дознанието.

Изпращане дознанието на прокурора
Чл. 231а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) След приключване на разследването дознанието се изпраща на прокурора, като се посочва какво е установено, въз основа на кои доказателства и какво се предлага.

Срок за извършване на дознанието
Чл. 232 Дознанието трябва да бъде завършено и изпратено на прокурора най-късно в двуседмичен срок от образуването му. прокурорът може да продължи този срок до един месец.

Прилагане на правилата за предварително следствие
Чл. 233. Доколкото в този раздел няма други правила, прилагат се съответно правилата за извършване на предварителното следствие.

Раздел V
Действия на прокурора след завършване на предварителното разследване

Въпроси, които прокурорът обсъжда, след като получи предварителното следствие или дознанието
Чл. 234. След като получи предварителното следствие или дознанието, прокурорът проверява:
1. съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;
2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;
3. изяснени ли са всички обстоятелства по делото обективно, всестранно и пълно;
4. подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото;
5. допуснато ли е на предварителното разследване съществено нарушение на процесуални правила;
6. взети ли са мерки за отстраняване на причините и условията, способствували за извършване на престъплението;

Обвинителен акт
Чл. 235. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато намери, че обвинението е доказано, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, предварителното разследване е извършено обективно, всестранно и пълно и не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за гражданския иск; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 4.
(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато прокурорът, който ще изготвя обвинителния акт, е извършил предварителното следствие, изготвянето на заключително постановление не е задължително.

Връщане на делото за допълнително разследване
Чл. 236. (1) Прокурорът връща делото за допълнително разследване, когато:
1. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;
2. разследването не е обективно, всестранно и пълно;
3. при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
4. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) производството, образувано за престъпление, извършено от повече лица, следва да се раздели.
(2) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) В постановлението, с което делото се връща за допълнително разследване, прокурорът посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, които трябва да бъдат извършени.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Допълнителното разследване се извършва в срока, определен от прокурора, но не повече от два месеца за следствието и две седмици за дознанието. Когато допълнителното следствие не може да се извърши в двумесечен срок, прилагат се сроковете по чл. 222, ал. 3.
(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато раздели делото и намери, че следва да се извършат допълнителни следствени действия, прокурорът може да върне на следователя всички или само някои от новообразуваните дела.

Прекратяване на наказателното производство от прокурора
Чл. 237. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 21, ал. 1;
2. когато намери, че обвинението не е доказано;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) когато предава обвиняемия на обществено поръчителство.
(2) В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства.
(3) Когато прекрати наказателното производство, прокурорът отменя мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и на конфискацията.
(4) Прокурорът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното постановяване е отпаднало.
(5) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия.
(6) Лицата по предходната алинея могат да обжалват постановлението пред по-горния прокурор в седемдневен срок от получаването на преписа.

Възобновяване на прекратено наказателно производство от прокурора
Чл. 238. (1) По-горният прокурор може да отмени влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Прокурорът, който е предал лицето на обществено поръчителство, възобновява наказателното производство в случаите по чл. 366.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Допълнителното разследване по възобновеното наказателно производство се извършва в срока по чл. 236, ал. 3.

Спиране на наказателното производство от прокурора
Чл. 239. (1) Прокурорът спира наказателното производство:
1. (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 22 и чл. 22а;
2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;
3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) при продължително отсъствие на свидетел извън пределите на страната, когато неговият разпит е наложителен.
(2) Ако в случаите по точка 2 на предходната алинея е било повдигнато обвинение, прокурорът прекратява наказателното производство спрямо обвиняемия.
(3) Разпоредбите на чл. 237, ал. 4 и 5 се прилагат съответно и при спиране на наказателното производство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на органа на предварителното разследване за продължаване на издирването.
(5) Органът на предварителното разследване съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 222.

Глава тринадесета
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

Раздел I
Предаване на съд

Образуване на производство пред първата инстанция
Чл. 240. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производство по точка 2 на предходната алинея, подлежи на обжалване.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписа, колкото са обвиняемите.

Предаване на съд от съдията-докладчик
Чл. 241. (1) Делото, образувано по обвинителен акт, се предава на съдия-докладчик.
(2) когато намери, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик предава обвиняемия на съд.

Внасяне на делото в разпоредително заседание за предаване на съд
Чл. 242. Когато намери, че не са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание за решаване на въпроса, следва ли обвиняемият да бъде предаден на съд.

Участие на прокурора и на обвиняемия в разпоредителното заседание
Чл. 243. (1) Участието на прокурора в разпоредителното заседание за предаване на съд е задължително.
(2) Когато намери за необходимо, съдът призовава обвиняемия.
(3) Явяването на подсъдъмия в разпоредителното заседание е задължително, ако съдът е разпоредил това.

Ред за разглеждане на делото в разпоредителното заседание
Чл. 244. (1) Разпоредителното заседание се провежда при закрити врати.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В него се излагат съображенията, поради които съдията-докладчик счита, че не са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
(3) След доклада на съдията-докладчик се изслушва становището на прокурора.
(4) След прокурора се дава думата на обвиняемия и неговия защитник за обосноваване на искания, бележки и възражения.
(5) Прокурорът дава заключение по направените искания, бележки и възражения.
(6) В разпоредителното заседание не се допуска разпит на обвиняемия и на свидетели за извършването на други следствени действия.

Въпрози, които се обсъждат в разпоредителното заседание
Чл. 245. В разпоредителното заседание съдът обсъжда следните въпроси:
1. подсъдно ли му е делото;
2. правилна ли е квалификацията;
3. има ли основание за прекратяване или за спиране на наказателното производство;
4. събрани ли са необходимите доказателства за разглеждане на делото в съдебно заседание;
5. обоснован ли е обвинителният акт;
6. допуснато ли е на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила;
7. налаг ли се изменяване или отменяване на мярката за неотклонение.

Прекратяване на съдебното производство в разпоредителното заседание
Чл. 246. (1) Съдът прекратява съдебното производство, когато:
1. делото е подсъдно на друг съд;
2. не са събрани доказателствата, които не могат да бъдат събрани в съдебно заседание;
3. на предварителното производство е допъснато съществено нарушение на процесуални правила;
4. следва да се наложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинение или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица;
5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) производството е образувано за престъпление, извършено от две или повече лица, и следва да се раздели.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на точки 2-5 на предходната алинея съдът връща делото на прокурора за допълнително разследване.
(3) В определението, с което се връща делото за допълнително разследване, съдът посочва допуснатите нарушения, обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, и следствените действия, коиот трябва да бъдат извършени.

Прекратяване на наказателното производство в разпоредителното заседание
Чл. 247. (1) Съдът прекратява наказателното производство:
1. в сучаите на чл. 21, ал.1;
2. когато обвинителният акт е явно необоснован.
(2) С определението за прекратяване на наказателното производство съдията-докладчик се произнася и по въпроса за веществените доказателства.
(3) Когато прекрати наказателното производство, съдът отменя мярката за неотклонение и мярката за обезпечаване на глобата и конфискацията.
(4) Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното постановяване е отпаднало.
(5) Препис от определението за прекратяване на наказателното производство се връчва на обвиняемия, както и на пострадалия, макар той да не е встъпил в производството като граждански ищец или частен обвинител.

Спиране на наказателното производство в разпоредителното заседание
Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, 22а и 37.
(2) Разпоредбата на чл. 247, ал. 4 се прилага съответно и при спиране на наказателното производство.

Определение за предаване на съд
Чл. 249. (1) Когато намери, че са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдът постановява определение за предаване обвиняемия на съд.
(2) В случая по предходната алинея съдът може да прекрати наказателното производство по отделно пунктове на обвинителния акт или да приложи закон за по-леко или еднакво наказуемо престъпление, ако с това не се внасят съществени изменения в обстоятелствената част на обвинението.

Протокол за разпоредителното заседание
Чл. 250. (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.) За разпоредителното заседание за предаване на съд се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря на състава.

Съдържание на разпореждането и на определението за предаване на съд
Чл. 251. (1) Разпореждането на съдията-докладчик и определението на съда за предаване на съд трябва да съдържат: извод, че са налице всички условия за разглеждане на делото в съдебно заседание; решение за предаване на съд; данни за самоличността на обвиняемия и за наказателния закон, който следва да се приложи.
(2) Разпореждането и определението за предаване на съд не могат да съдържат положения, които изразяват становище по виновността на обвиняемия или по достоверността на доказателствата.

Страни в съдебното производство
Чл. 252. Страни в съдебното производство са:
1. прокурорът;
2. подсъдимият и защитникът;
3. частният тъжител и частният обвинител;
4. гражданският ищец и гражданският ответник;
5. общественият обвинител и общественият защитник.

Раздел II
Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание

Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата и срок за подаване на отговор
Чл. 253. (1) По разпореждане на съдията-докладчик преписи от обвинителния акт и от разпореждането или определението за предаване на съд се връчват на подсъдимия.
(2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчват преписи от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
(3) В седемдневен срок от връчването на преписите по предходните алинеи подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

Съобщения за предаване на съд
Чл. 254. (1) Разпореждането или определението за предаване на съд се съобщава на частния обвинител, на гражданския ищец, на гражданския ответник и на пострадалия, който не е встъпил в производството.
(2) В седемдневен срок от връчването на съобщението частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да правят нови искания.

Подготовка на съдебното заседание
Чл. 255. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик или съдът в разпоредително заседание се произнасят по всички искания относно:
1. мярката за обезпечаване на гражданския иск, на конфискацията и на глобата;
2. редът, по който следва да се разгледа делото;
3. лицата, които се допускат до участие в съдебното производство;
4. събирането и проверката на нови доказателства;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По искания относно мярката за неотклонение съдът се произнася в разпоредително заседание.
(3) (Попр. - ДВ, бр. 99 от 1974 г.; предишна ал. 2, бр. 28 от 1982 г.) Участието на прокурора в разпоредителното заседание е задължително.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Определението или разпореждането на съда по направените искания се съобщава на съответните лица.

Задължения на съдията-докладчик
Чл. 256. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на страните възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.

Глава четиринадесета
СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

Раздел I
Общи положения

Неизменност на състава
Чл. 257. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание.
(2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участвува в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.

Непрекъснатост на съдебното заседание
Чл. 258. След като е започнал да разглежда едно дело, съставът на съда не може преди довършването му да разглежда друго дело.

Запасни съдии и съдебни заседатели
Чл. 259. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател.
(2) Запасният съдия или съдебен заседател присъствува при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.
(3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.

Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание
Чл. 260. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание.

Насрочване на съдебното заседание извън помещението на съда
Чл. 261. Когато е необходимо, съдебното заседание се насрочва извън помещението на съда - по местоизвършването на престъплението или по местоработата на подсъдимия.

Разглеждане на делото при закрити врати
Чл. 262. (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на социалистическата нравственост.
(2) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.
(3) Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Лица, които могат да присъствуват на съдебно заседание при закрити врати
Чл. 263. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъствуват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим.
(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна тайна.

Лица, които не могат да присъствуват на съдебно заседание
Чл. 264. На съдебно заседание не могат да присъствуват:
1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица освен охраната.

Функция на председателя на състава
Чл. 265. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона.
(2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала.
(3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.
(4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.

Отстраняване от съдебната зала
Чл. 266. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време.
(2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие.
(3) Когато прокурорът, общественият обвинител, общественият защитник, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушението председателят съобщава на съответния орган или обществена организация.
(4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала, а съдът да им наложи глоба до четиридесет лева. Определението, с което е наложена глоба, може да бъде отменено от същия състав в седемдневен срок.

Задължително участие на прокурора
Чл. 267. Участието на прокурора в съдебно заседание по дела от общ характер е задължително.

Присъствие на подсъдимия в съдебно заседание
Чл. 268. (1) По дела за престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, който се намира вън от пределите на Народна република България, ако:
1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) местоживеенето му не е известно;
2. не може да бъде призован по други причини;
3. редовно е призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на ал. 1 делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия само ако местожителството му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.

Раздел II
Действия по даване ход на делото в съдебното заседание

Решаване на въпроса за даване ход на делото
Чл. 269. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 268, ал. 3 и 4;
3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на подсъдимия на защита.
(3) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 21, ал. 3, т. 5.
(4) Когато не се яви общественият обвинител или общественият защитник, съдът разглежда делото в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(5) Когато частният обвинител или неговият представител, гражданският ищец или неговият представител, гражданският ответник или неговият представител не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини и неявяването ще попречи за разкриване на обективната истина, съдебното заседание се отлага.
(6) Неявяването на свидетел или експерт не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
(7) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

Проверка на самоличността на явилите се лица
Чл. 270. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местожителство, образование, семейно положение, както и дали е осъждан.
(2) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица.
(3) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 253.

Отстраняване на свидетелите от съдебната зала
Чл. 271. Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участвуват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.

Отводи
Чл. 272. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, обществения обвинител, защитниците и секретаря, експертите, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.
(2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.

Нови искания
Чл. 273. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
(2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.

Раздел III
Съдебно следствие

Доклад на председателя на състава
Чл. 274. (1) Съдебното следствие започва с доклад на председателя на състава.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Докладът се състои в прочитане на обвинителния акт с поправките направени в разпоредителното заседание за предаване на съд, или тъжбата на пострадалия. Обстоятелствената част на обвинителния акт може да се прочете със съкращения, но основните фактически обстоятелства се прочитат задължително.
(3) Когато е предявен граждански иск, прочита се исковата молба.
(4) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
(5) Когато намери за необходимо или по искане на страните, председателят дава допълнителни разяснения по обвинението.

Разпит на подсъдимия
Чл. 275. (1) Председателят запитва подсъдимия признава ли се за виновен и го поканва да даде обяснения по обвинението.
(2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
(3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и от дръгите членове на състава, и след това от прокурора или частния тъжител, обществения обвинител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници, обществения защитник и защитника на подсъдимия.

Разпит на подсъдимия в отсъствие на другите подсъдими
Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)
(1) Разпит на подсъдим в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато:
1. това се налага за разкриване на обективната истина;
2. някой от подсъдимите не може да присъствува и това няма да затрудни разкриването на обективната истина.
(2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия, който е отсъствувал по уважителни причини, председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие.

Прочитане на обясненията на подсъдимия
Чл. 277. (1) Обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и обясненията, дадени на съдебното следствие, има същесвено противоречие;
2. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо;
3. подсъдимият е починал и на делото е дадено ход по отношение на другите подсъдими;
4. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
(2) Ползуване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Разпит на свидетели
Чл. 278. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да измени този ред.
(2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 275, ал. 3. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.
(3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните.
(4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.

Прочитане показанията на свидетел
Чл. 279. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело на предварителното разследване или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По реда на предходната алинея могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 93, ал. 1, точка 1.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Използуването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.

Разпит на експерта и допълнителна експертиза
Чл. 280. (1) На експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
(2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 275, ал. 3.
(3) Когато въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.

Прочитане на протоколите и другите документи
Чл. 281. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелствуване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Предявяване на веществените доказателства
Чл. 282. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта или на свидетелите.

Оглед
Чл. 283. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствие на експерта и свидетели.

Приключване на съдебното следствие
Чл. 284. (1) Когато съдът счете, че са извършени всички следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, председателят запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия.
(2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява следствието за приключено.

Изменение на обвинението
Чл. 285. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора за допълнително разследване, когато на съдебното следствие се установят:
1. основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението;
2. основания за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, ако подсъдимият направи такова искане.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато на съдебното следствие се установят основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, прокурорът може да предяви новото обвинение. Ако реши делото да продължи по новото обвинение, съдът дава възможност на страните да се подготвят за защита по него. Тази разпоредба не се прилага, когато за по-тежкото престъпление се предвижда смъртно наказание.
(3) (Попр. - ДВ, бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.) Когато на съдебното следствие се установи, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдът постановява присъда, ако пострадалият или прокурорът на основание чл. 46 поиска това и наказателното производство е образувано преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 4.
(4) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установят основанията по ал. 1, съдът отлага съдебното заседание, ако намери, че това е необходимо, за да могат страните да се подготвят.
(5) Когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Разкриване на обстоятелства и за друго престъпление или за престъпление, извършено от лице, което не е привлечено като подсъдим
Чл. 286. (1) Когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства и за друго престъпление, извършено от подсъдимия, съдът изпраща материалите на прокурора и продължава разглеждането на делото. Ако между двете престъпления има връзка, която налага да се разгледат заедно, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
(2) Когато на съдебното следствие се разкрият обстоятелства за престъпление, извършено от лице, което не е привлечено като подсъдим, съдът изпраща материалите на съответния прокурор и продължава разглеждането на делото. Ако между двете престъпления има връзка, която налага да се разгледат заедно, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Прекратяване на съдебното производство и изпращане делото на съответния прокурор
Чл. 287. (1) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор:
1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 246, ал. 1, точки 2, 3 и 5;
2. когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите на чл. 246, ал. 1, точка 5 съдът може да прекрати съдебното производство за някои от подсъдимите и да върне делото в тази му част на прокурора за доразследване, а по отношение на останалите да продължи разглеждането на делото.

Прекратяване и спиране на наказателното производство в съдебно заседание
Чл. 288. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 - 7 и ал. 3, точки 1 - 5.
(2) Когато основанията по чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.
(3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 22, 22а и 37.

Раздел IV
Съдебни прения

Ред на съдебните прения
Чл. 289. (1) След като приключи съдебното следствие, съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения.
(2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на обществения обвинител, на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на обществения защитник, на защитника и на подсъдимия.
(3) По предложение на обществения защитник и на защитника съдът може да измени поредността на тяхното участие в пренията.

Данни, на които може да става позоваване при съдебните прения
Чл. 290. Страните, които участвуват в съдебните прения, могат да се позовават само на данни, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.

Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението
Чл. 291. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 292. (1) Страните могат да искат извършването на нови следствени действия.
(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Право на реплика
Чл. 293. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.
(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.

Забрана за ограничаване на съдебните прения по време
Чл. 294. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения.
(2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Раздел V
Последна дума на подсъдимия

Осигуряване на подсъдимия последна дума
Чл. 295. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
(2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.
(3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.

Забрана за ограничаване на времето за последната дума
Чл. 296. (1) Съдът не може да ограничава времето за последна дума на подсъдимия.
(2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.

Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 297. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение за делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.

Раздел VI
Постановяване на присъдата

Оттегляне съда на съвещание
Чл. 298. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата.

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата
Чл. 299. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон;
3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
5. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
6. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане или условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство;
7. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
8. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) какво да стане с веществените доказателства;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) на кого да се възложат разноските по делото.
(2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвували в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по предходната алинея за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.

Възобновяване на съдебното следствие
Чл. 300. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие или прекратява съдебното производство и връща делото за допълнително разследване.

Признаване на подсъдимия за виновен
Чл. 301. (1) Присъдата не може да почива на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Признаване на подсъдимия за невинен
Чл. 302. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.

Съдържание на присъдата
Чл. 303. (1) Присъдата се издава в името на народа.
(2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на секретаря и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и наказателният закон, по който е предаден на съд.
(3) В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
(4) В диспозитива се дават данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 299. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
(5) В случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2 и 3, във връзка с чл. 288, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка; в случаите на чл. 75 от Наказателния кодекс признава подсъдимия за виновен, освобождава го условно от наказателна отговорност и го предава на обществено поръчителство.
(6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.

Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)
(1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и приложението на чл. 53 от Наказателния кодекс;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото.
(2) В случаите по т. 1 - 3 на предходната алинея съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.

Произнасяне по гражданския иск
Чл. 305. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Срок за излагане мотивите на присъдата
Чл. 306. По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да се изложат и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.

Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване
Чл. 307. (1) След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съдебната зала.
(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

Подписване и обявяване на присъдата
Чл. 308. (1) Присъдата се обявява от председателя, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
(3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 306.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1980 г.) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на чужда държава, с която Народна република България има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът уведомява осъдения за възможността да се обърне към главния прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в държавата, на която е гражданин.

Сигнално определение
Чл. 309. (1) Когато намери основание в доказателствата по делото, съдът издава сигнално определение, с което обръща внимание:
1. на ръководителите на съответните учреждения, предприятия, организации и други длъжностни лица върху причините и условията, способствували за извършване на престъплението, и върху мерките, които трябва да се вземат за тяхното отстраняване;
2. на съответните длъжностни лица върху нарушенията, допуснати при извършване на предварителното производство;
3. на съответните обществени организации или трудови колективи върху поведението на отделни граждани през време на производството, несъвместимо със закона и с правилата на социалистическото общежитие.
(2) Препис от сигналното определение се изпраща на съответните учреждения, предприятия, организации и длъжностни лица, които в месечен срок са длъжни да уведомят съда за взетите мерки.

Раздел VII
Протокол за съдебното заседание

Съдържание на протокола
Чл. 310. (1) В протокола за съдебното заседание освен данните по чл. 101, ал. 1 се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му са връчени преписите от обвинителния акт и от разпореждането или от определението за предаване на съд;
3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на експертите;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използуваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
(2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от секретаря.

Поправки и допълнения в протокола
Чл. 311. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
(2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в разпоредително заседание.

Продължение -->