ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА
(Обн., ДВ, бр. 23 от 19 март 1976 г., изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр.31 от 1990 г., бр. 46 от 1991 г., изм., бр. 100 от 1992 г.)
(Отм., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Характер на правосъдието

Чл. 1. Правосъдието произтича от народа и се осъществява от името и в интерес на народа.

Задачи на правосъдието

Чл. 2. Задачите на правосъдието са да защитава социалистическия обществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на социалистическите организации, да съдействува за предотвратяването на престъпленията и другите правонарушения и да възпитава гражданите на преданост към Родината и делото на социализма, съзнателно изпълнение на законите и на трудовата дисциплина.

Съдебна система

Чл. 3. (1) Съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища.
(2) Извънредни съдилища не могат да се създават.

Райони и седалища на съдилищата

Чл. 4. Районите и седалищата на районните, окръжните и военните съдилища се определят от Държавния съвет.

Еднакво прилагане на закона

Чл. 5. Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо всички.

Изборност на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 6. Съдиите и съдебните заседатели са изборни.

Съдебни заседатели

Чл. 7. Правосъдието се осъществява с участието на съдебните заседатели освен когато в закон е предвидено друго.

Независимост на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 8. При осъществяване на правосъдната дейност съдиите и съдебните заседатели са независими. Те постановяват решенията в съответствие със закона.

Еднакви права на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 9. При разглеждане и решаване на делата съдиите и съдебните заседатели имат еднакви права.

Подотчетност на съдилищата

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Дейността на съдилищата се отчита пред Народното събрание, а между сесиите - пред Държавния съвет.

Отзоваване на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 11. Съдиите и съдебните заседатели могат да бъдат отзовавани преди срока, за който са избрани.

Съдебна компетентност

Чл. 12. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански, наказателни и административни дела освен тези, които със закон са възложени на друг правораздавателен орган.
(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се приеме за разглеждане от друг орган.

Двуинстанционно разглеждане на делата

Чл. 13.(1) Решенията и присъдите на първоинстанционния съд подлежат на обжалване освен ако в закона е предвидено друго.
(2) Решенията на второинстанционния съд са окончателни и не подлежат на обжалване.

Сигнална функция на съда

Чл. 14. (1) За разкрити при разглеждане на делата закононарушения или други нередности в организацията или дейността на държавни органи, стопански или други организации, които способствуват за извършването на правонарушения, съдът е длъжен да уведомява ръководствата им или по-горестоящите органи, както и съответните органи на Комитета за държавен и народен контрол.
(2) Ръководствата и по-горестоящите органи, до които са отправени сигнали, са длъжни в месечен срок да ги разгледа и да уведомят съда за взетите мерки.

Правомощия на Министерството на правосъдието

Чл. 15. (1) Министерството на правосъдието освен другите права, възложени по този закон, осъществява организационни мероприятия за усъвършенствуване дейността на районните, окръжните и военните съдилаща, извършва ревизии на тяхната дейност, изучава и обобщава съдебната практика, грижи се за подбора на кадрите, организира повишаването на професионалната им подготовка, ръководи и котролира дейността на нотариалните и съдебноизпълнителните служби, участвува в осъществяването на международната правна помощ, взема мерки за усъвършенствуване на правното обслужване на гражданите и юридическите лица и осигурява материални условия за дейността на съдилищата.
(2) Ревизиите на правосъдната дейност и обобщаването на съдебната практика се извършва съгласувано с Върховния съд.

Глава втора
РАЙОННИ СЪДИЛИЩА

Основен първоинстанционен съд

Чл. 16. Райнонният съд е основен първоинстанционен съд.

Районен съд в градове с районно деление

Чл. 17. (Зал. - ДВ, бр. 29 от 1986 г.).

Състав на районния съд

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)
(1) Районният съд се състои от председател, съдии и съдебни заседатели, а в по-малки райони - от съдия и съдебни заседатели. В районен съд с един съдия председател е съдията.
(2) В по-големи райони може да има един или повече заместник-председатели на районния съд.
(3) Държавният съвет определя районните съдилища, в които може да има заместник-председател или заместник-председатели.

Специализация на районните съдии

Чл. 19. В районни съдилища с повече съдии може да се въведе специализация на съдиите по материя.

Правомощия на районния съд

Чл. 20. (1) На районния съд са подсъдни всички първоинстанционни граждански и наказателни дела освен тези, които със закон са възложени на друг съд.
(2) В предвидените от закона случаи районният съд разглежда административни дела, както и дела по жалби или протести срещу актове на особени юрисдикции и други органи.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 21. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, а в предвидените от закона случаи - от един съдия.

Заместване на съдия от районен съд

Чл. 22. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд е незаета или съдията е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд или съдия от окръжния съд.
(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, министърът на правосъдието може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Председател на районния съд

Чл. 23. (1) (Ал. 1 и 2 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Председателят на районния съд:
1. председателствува състави на съда или определя съдии за това;
2. осъществява общо организационно ръководство на дейността на районния съд;
3. ръководи изучаването и обобщаването на съдебната практика;
4. организира съвместни мероприятия с прокуратурата, органите на предварителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за предотвратяване на престъпленията и правонарушенията;
5. (изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) ръководи и контролира работата на съдиите-изпълнители и натариусите към съда, а също така контролира нотариалната дейност в общинските (районните) народни съвети и кметствата;
6. полага грижи за повишаване квалификацията на съдиите и съдебните заседатели.
(2) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Когато председателят на районния съд отсъствува, замества го заместник-председател, а когато няма заместник-председател - следващият по старшинство съдия.

Глава трета
ОКРЪЖНИ СЪДИЛИЩА

Състав на окръжния съд

Чл. 24. Окръжният съд се състои от председател, един или повече заместник-председатели, съдии, младши съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на окръжния съд

Чл. 25. (1) Окръжният съд разглежда:
1. граждански и наказателни дела като първа инстанция в случаите, определени със закон;
2. делата, образувани по жалби или протести срещу съдебни актове на районните съдилища;
3. административните дела, които му са подсъдни;
4. други дела, възложени му със закон.
(2) Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища като:
1. осъществява организационно ръководство за усъвършенствуване дейността им;
2. извършва ревизии на тяхната работа;
3. изучава и обобщава практиката на окръжния и на районните съдилища;
4. дава указания за подобряване на дейността по предотвратяване на престъпленията и правонарушенията;
5. провежда мероприятия и дава указания за повишаване квалификацията на съдиите и съдебните заседатели.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 26. (1) Окръжният съд разглежда делата като първа инстанция в открито заседание в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание и когато действува като втора инстанция - в състав от трима съдии, освен ако в закона е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателствува от най-старшия съдия.

Заместване на окръжен съдия

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Когато длъжността на съдия от окръжен съд е незаета или съдията е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, а не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия от друг окръжен съд или съдия от районен съд.

Съдебни колегии и отделения на окръжния съд

Чл. 28. Министърът нна правосъдието може да създава в окръжните съдилища гражданска и наказателна колегия, а в колегиите - отделения.

Състав на общото събрание на окръжния съд

Чл. 29. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участвуват в общото събрание със съвещателен глас по въпросите на чл. 30, т. 1-4.

Правомощия на общото събрание

Чл. 30. Общото събрание на окръжния съд:
1. взема решения за подобряване ръководството и организацията на работата на окръжния съд и на районните съдилища;
2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;
3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;
4. дава мнение на проекти за тълкувателни решения на общите събрания на колегиите и за тълкувателни и ръководни постановления на Пленума на Върховния съд;
5. дава мнение за разпределяне на членовете на съда и младшите съдии по колегии и отделения.

Председател на окръжния съд

Чл. 31. (1) (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.).
(2) Председателят на окръжния съд:
1. председателствува състави на съда;
2. ръководи общото събрание на съда и внася в него въпроси за разглеждане;
3. осъществява общоорганизационно ръководство на работата на окръжния съд и съответните районни съдилища;
4. организира съвместни мероприятия с прокуратурата, органите на предварителното разследване, адвокатурата и други органи и организации за предотвратяване на престъпленията и правонарушенията в съответния окръг;
5. разпределя членовете на съда и младшите съдии по колегии и отделения;
6. решава командироването на районен съдия от един в друг район съгласно чл. 22, както и командироването на съдия от окръжен съд в районен съд от района на окръжния съд;
7. ръководи изучаването на съдебната практика в района на окръжния съд.

Софийски градски съд

Чл. 32. В столицата има градски съд с права на окръжен съд.

Глава четвърта
ВОЕННИ СЪДИЛИЩА

Райони на военните съдилища

Чл. 33. Военните съдилища се създават по райони и по войскови обединения и съединения.

Състав на военния съд

Чл. 34. Военният съд се състои от председател, един или повече заместник-председатели, съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на военните съдилища

Чл. 35. Военните съдилища разглеждат дела за престъпления, извършени от военнослужещи, както и други дела, възложени им със закон.

Състав на съда за разглеждане на делата

Чл. 36. (1) Военният съд разглежда дела в открито заседание в състав един съдия и двама съдебни заседатели, а в разпоредително заседание - в състав от трима съдии. В последния случай, когато няма нужното число съдии, съставът се попълва със съдебни заседатели.
(2) Съставът на съда се председателствува от най-старшия съдия.

Заместване на военни съдии

Чл. 37. Когато военен съдия е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия от друг военен съд.

Общо събрание на военния съд

Чл. 38. Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

Правомощия на общото събрание на военния съд

Чл. 39. Общото събрание на военния съд има съответно правомощия на общото събрание на окръжен съд.

Председател на военния съд

Чл. 40. (1) (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.).
(2) Председателят на военния съд има съответно правата и задълженията на председател на окръжен съд.

Глава пета
ВЪРХОВЕН СЪД

Най-висш съдебен орган

Чл. 41. Върховният съд на Народна република България е най-висшият съдебен орган.

Състав на Върховния съд

Чл. 42. Върховният съд се състои от председател, заместник-председатели, председатели на отделения, съдии и съдебни заседатели.

Правомощия на Върховния съд

Чл. 43. (1) Върховният съд разглежда:
1. наказателни и административни дела, възложени му със закон;
2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) жалби и протести срещу съдебни актове на Върховния съд, на окръжните и военните съдилища и срещу актове на други правораздавтелни органи в определените от закона случаи;
3. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) молби и предложения за отмяна на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и на други държавни, обществени и стопански органи и организации, когато това е предвидено в закон или указ;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) спорове за подведомственост и подсъдност.
(2) Върховният съд насочва дейността на съдилищата и особените юрисдикции и упражнява съдебен надзор върху нея, като:
1. издава ръководни постановления и тълкувателни постановления и решения;
2. разглежда делата, образувани по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила актове на всички съдилища, както и на собствените юрисдикции, осен ако в закона е предвидено друго.
(3) Върховният съд може да внася в Народното събрание законопроекти, а в Държавния съвет - проекти за нормативни укази.

Състави за осъществяване правомощията на Върховния съд

Чл. 44. Върховният съд упражнява своите правомощия чрез:
1. състав от трима съдии и четирима съдебни заседатели - когато разглежда наказателни дела като първа инстанция;
2. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) състав от пет съдии, когато разглежда:
а) молби и предложения за отменяне на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет. Съставът се ръководи от председателя на Върховния съд или от негов заместник;
б) жалби срещу присъди, постановени от Въховния съд като първа инстанция;
в) молби и предложения за преглед по реда на надзора на решения на Върховния съд;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) състав от трима съдии - когато разглежда спорове за подведомственост и подсъдност, административни и второинстанционни дела, както и дела по ал. 2, т. 2 на предходния член;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) общо събрание на гражданската колегия и общо събрание на наказателните колегии - когато осъществява правомощията по чл. 51;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) пленума - когато осъществява правомощията по чл. 58.

Колегии на Върховния съд

Чл. 45. (1) Във Върховния съд има наказателна колегия, гражданска колегия и военна колегия.
(2) Съставът на колегиите се определя от Пленума на Върховния съд по предложение на председателя на Върховния съд.
(3) Всяка колегия се ръководи от заместник-председател на Върховния съд.

Отделения на Върховния съд

Чл. 46. (1) Гражданската и наказателната колегия имат отделения, които се ръководят от председатели на отделения.
(2) Съставът на отделенията се определя от Пленума на Върховния съд по предложение на председателя на Върховния съд.

Общо събрание на колегиите на Върховния съд

Чл. 47. (1) Съдиите от наказателната колегия и от военната колегия образуват общо събрание на наказателните колегии, което се председателствува от ръководителя на наказателната колегия.
(2) Съдиите от гражданската колегия образуват общо събрание на гражданската колегия.
(3) В заседанията на общото събрание на колегиите участвува и прокурор от Главната прокуратура.
(4) Общото събрание, когато разглежда предложения за тълкувателни решения, може да изслуша и поканени от председателя на Върховния съд специалисти.

Свикване на общото събрание на колегиите

Чл. 48. Общото събрание на наказателните и на нражданската колегия се свиква от председателя или от съответния заместник-председател на Върховния съд.

Кворум на общото събрание

Чл. 49. Общото събрание на колегиите заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии от съответните колегии.

Мнозинство за вземане на решения от общото събрание

Чл. 50. Общото събрание на колегиите взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите съдии, а когато издава тълкуватели решения - с обикновено мнозинство от всички съдии.

Правомощия на общото събрание

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)
(1) Общите събрания на наказателните и гражданските колегии издават решения по спорни или противоречиви въпроси по прилагането на закона.
(2) Общото събрание на наказателните колегии разглежда молби и предложения за преглед по реда на надзора на решения на Върховния съд по чл. 24, ал. 2 НПК.

Тълкувателни решения на общото събрание

Чл. 52. (1) Тълкувателните решения на общото събрание на колегиите служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции.
(2) Предложения за издаване на тълкувателни решения могат да правят министърът на правосъдието, главният прокурор и председателят на Върховния съд.

Пленум на Върховния съд

Чл. 53. Пленумът на Върховния съд се състои от всички съдии.

Свикване на пленума

Чл. 54. Пленумът на Върховния съд се свиква от председателя на Върховния съд не по-малко от един път на три месеца.

Участие на други лица в заседанията на пленума

Чл. 55. (1) Главният прокурор или негов заместник участвува в заседанията на пленума при разглеждане на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и 6 и дава заключение по тях.
(2) Министърът на правосъдието или негов заместник участвува в заседанията на пленума при разглеждане на въпросите по чл. 58, точки 1, 2, 3 и 6 и дава мнение по тях.
(3) В заседанията на пленума, в които се разглеждат въпроси по тълкуването на законите, могат да участвуват председатели на окръжни и военни съдилища, както и поканени от председателя на Върховния съд специалисти.

Кворум на пленума

Чл. 56. Пленумът на Върховния съд заседава, когато присъствуват най-малко две трети от всички съдии.

Мнозинство за вземане решения от пленума

Чл. 57. Пленумът взема решения с обикновено мнозинство от присъствуващите съдии, а когато издава тълкувателни постановления - с обикновено мнозинство от всички съдии.

Правомощия на пленума

Чл. 58. Пленумът на Върховния съд:
1. издава тълкувателни постановления по прилагането на закона;
2. насочва дейността на съдилищата и на особените юрисдикции чрез ръководни постановления;
3. (т. 3 отм., предишна т. 4 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) обсъжда и приема решения за внасяне на законопроекти в Народното събрание и проекти за нормативни укази в Държавния съвет;
4. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) разпределя съдиите по колегии и отделения;
5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) изслушва отчети за работата на колегиите и отделенията;
6. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) изслушва отчети на председатели на окръжни и военни съдилища за тяхната правораздавателна дейност и дава поръчки и методически указания за нейното подобряване.

Задължителна сила на тълкувателните постановления на пленума

Чл. 59. Тълкувателните решения на Пленума на Върховния съд са задължителни за ъдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор.

Председател на Върховния съд

Чл. 60. (1) Председателят на Върховния съд се избира от Народното събрание.
(2) Председателят на Върховния съд:
1. свиква и председателствува Пленума на Върховния съд. Той може да председателствува и общото събрание на колегиите или състави на съда;
2. внася във Върховния съд предложения за преглед по реда на надзора и за отмяна на влезли в сила актове на съдилищата и на особените юрисдикции;
3. прави редложения за издаване на постановления от пленума и решения от общото събрание на колегиите;
4. предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. осъществява общо организационно ръководство на работата във Върховния съд.
(3) Когато им бъде възложено от председателя, заместник-председателите на Върховния съд могат да изпълняват правомощия по предходната алинея.

Глава шеста
СЪДИИ И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Избиране на съдиите

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1990 г.) Председателите, заместник-председателите и съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се избират от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет за срок от пет години.
(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдиите от Върховния съд се избират от Народното събрание за срок от пет години.
(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ,бр. 91 от 1982 г., бр. 46 от 1991 г.) Младшите съдии се избират от Народното събрание за срок от 1 година. Министърът на правосъдието може да продължи срока с още до 1 година.

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.).

Повишаване на място

Чл. 63. (1) В изключителни случаи за образцово изпълнение на служебните задължения и ако са прослужили най-малко три години на същата или приравнена дейност по чл. 66, съдиите могат да бъдат повишени на място по ранг и заплата:
1. (изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) заместник-председателите на районните съдилища и районните съдии - до заместник-председател на окръжен съд;
2. председателите на районните съдилища и членовете на окръжни съдилища - до председател на окръжен съд;
3. председателите и заместник-председателите на окръжни съдилища - до член на Върховния съд;
4. членовете на Върховния съд - до председател на отделение на Върховния съд;
5. членовете на военните съдилища - до председател на военен съд;
6. председателите и заместник-председателите на воени съдилища - до член на Върховния съд;
7. (изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) съдиите-изпълнители и нотариусите - до член на окръжен съд, а ръководителите на съдебно-изпълнителната служба и нотариата в гр. София - до заместник-председател на окръжен съд.
(2) Повишаването по точки 1, 2 и 7 се извършва от министъра на правосъдието, по точка 4 - от Държавния съвет по предложение на председателя на Върховния съд, а по точки 3, 5 и 6 - от Държавен съвет по предложение на министъра на правосъдието. При повишаване на военните съдии се взема и мнението на министъра на народната отбрана.
(3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдията, освободен от длъжност поради съкращение на щата, запазва придобития ранг и правото за повишаване на място, където бъде избран на по-ниска съдийска длъжност.

Избиране на съдебни заседатели

Чл. 64. (1) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища се избират непосредствено от избирателите за срок от пет години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдебните заседатели от военните съдилища се избират от Държавния съвет. Срочнослужещите се избират за срок до две години, а свръхсрочнослужещите - за срок от пет години.
(3) Съдебните заседатели от Върховния съд се избират от Народното събрание за срок от пет години.

Общи условия за избираемост на съдиите

Чл. 65. За съдия може да бъде избран български гражданин, който отговаря на следните условия:
1. да е завършил висше юридическо образование;
2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) да е прекарал законоустановения стаж в съд, прокуратура, арбитраж или адвокатски колектив;
3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г., бр. 46 от 1991 г.) да е издържал теоритико-практически изпит за успешно завършен стаж;
4. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода независимо от това, че е бил реабилитиран;
5. да не е лишен от правото да заема съдебна длъжност;
6. (изм. - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) да има необходимите морални и делови качества.

Несъвместимост на съдебната длъжност

Чл. 65а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) Съдията не може едовременно:
1. да бъде народен представител;
2. да упражнява адвокатска професия;
3. да заема държавна платена или почетна длъжност или служба освен преподавателска във висше учебно заведение;
4. да упражнява търговия или друго занятие, което е несъвместимо със съдийското звание;
5. да бъде притежател, издател и редактор на политически вестници или списания;
6. да притежава концесии или предприятия, да бъде управител, представител или пълномощник на търговско дружество, член на управителен съвет или контрольор на такова дружество или какъвто и да било негов орган, макар и временно и безплатно.

Допълнителни условия за избор на съдебни длъжности

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г., бр. 46 от 1991 г.) За районен съдия може да бъде избрано лице, което е прослужило 1 година като младши съдия, съдия-изпълнител или нотариус, а за по-горните съдебни длъжности в районен, окръжен или военен съд - което е послужило на непосредствено по-ниска съдийска длъжност или като повишено в съответен ранг най-малко 2 години.
(2) Прослуженото време като прокурор, следовател, арбитър, юристконсулт, адвокат, юрист в правен отдел, както и научен работник по правни науки се приравнява на прослужено време като съдия.
(3) За съдии от военните съдилища се избират офицери на действителна военна служба, които са прослужили на длъжност по предходните алинеи най-малко две години.
(4) За съдии от Върховния съд се избират лица с висока правна подготовка и прослужено време на длъжност по алинея 1 и 2 не по-малко от дванадесет години.
(5) За съдии от военната колегия на Върховния съд се избират офицери от Българската народна армия.
(6) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г., изм., бр. 46 от 1991 г.) По изключение, когато няма кандидат с необходимия стаж, за районен съдия може да бъде избрано лице, което не отговаря на изискването по ал. 1.

Младши съдии

Чл. 67. (1) Младшите съдии участват като членове при разглеждане на дела в състав от съдии. В състава може да участвува само един младши съдия.
(2) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г., бр. 46 от 1991 г.) Младши съдия, който е прослужил 6 месеца, може да бъде командирован от министъра на правосъдието да изпълнява длъжността районен съдия.

Стажант-юристи

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 46 от 1991 г.)
(1) Министърът на правосъдието назначава за срок от 6 месеца за стажант-съдии при окръжните и военните съдилища български граждани, които отговарят на изискванията на чл. 65, точки 1, 4 и 5. По изключение министърът на правосъдието може да назначи за стажант-съдия чужд гражданин.
(2) Стажант-съдия, който е прослужил 3 месеца, може да бъде командирован от председателя на окръжния съд да изпълнява длъжността съдия-изпълнител или нотариус.
(3) След завършване на стажа стажант-съдията полага теоретико-практически изпит.

Условия за избираемост на съдебни заседатели

Чл. 69. (1) За съдебни заседатели могат да бъдат избирани български граждани, които отговарят на условията по член 65, точки 4 и 6.
(2) За съдебни заседатели от военните съдилища се избират лица от офицерския, сержантския и редовия състав на съответните ведомства.

Определяне броя на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)
(1) Броят на съдиите и съдебните заседатели от Върховния съд се определя от Народното събрание.
(2) Броят на съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се определя от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет.
(3) Броят на съдебните заседатели от районните, окръжните и военните съдилища се определя от Държавния съвет.

Продължаване дейността на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 71. Съдиите и съдебните заседатели продължават да изпълняват длъжността си и след изтичане на срока, за който са избрани до встъпване в длъжност на новоизбраните.

Старшинство на съдиите

Чл. 72. (1) Старшинството на съдиите се определя:
1. от длъжността, която заемат в съда;
2. при равна длъжност - от ранга, в който са повишени на място;
3. при равна длъжност и ранг - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност;
4. при еднакво прослужено време на същата длъжност - от продължителността на прослуженото време на други съдийски длъжности.
(2) Председателят на Софийския градски съд се приравнява на председател на отделение от Върховния съд, а председателят на Софийския районен съд - на председател на окръжен съд.
(3) Останалите съдийски длъжности от Софийския градски съд и Софийския районен съд са с една степен по-високи от съответните съдийски длъжности в другите съдилища.
(4) Старшинството на военните съдии се определя от длъжността, която заемат в съда, при равна длъжност - от ранга, в който са повишени на място, при равна длъжност и ранг - от военното звание, а при равно звание - от продължителността на прослуженото време на други съдийски длъжности.

Задължения на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 73. Съдиите и съдебните заседатели са длъжни:
1. да осъществяват дейността си в съгласие с разпоредбите на Конституцията, законите и другите нормативни актове;
2. да спазват безупречно правилата на социалистическия морал;
3. да бъдат независими, безстрастни и принципни, като проявават високо гражданско съзнание;
4. да пазят тайната на съвещанията;
5. да работят постоянно за повишаване на своята правна и политическа подготовка.

Участие на съдебните заседатели в дейността на съда

Чл. 74. (1) Съдебните заседатели участвуват по делата, които съдилищата разглеждат като първа инстанция, освен ако в този закон или в съответния процесуален кодекс е предвидено друго.
(2) Съдебните заседатели участвуват в превантивната и възпитателна дейност на съдилищата.

Свикване на съдебните заседатели

Чл. 75.(1) Съдебните заседатели се свикват от председателя на съда на сесия най-много за 15 дни през годината. Този срок се продължава до свършване на делата, разглеждането на които е започнало с тяхно участие.
(2) Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите са длъжни да освобождават съдебните заседатели за времето, през което те участвуват в заседанията на съда.

Възнаграждение на съдебните заседатели

Чл. 76. За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели запазват трудовото си възнаграждение. Ако не са служители или работници, те получават дневни пари. Когато местожителството на съдебните заседатели не съвпада с местонахождението на съда, той получава пътни, квартирни и дневни пари в размер, определен от министъра на правосъдието и от министъра на финансите.

Клетва на съдиите и съдебните заседатели

Чл. 77. (1) Съдиите и съдебните заседатели полагат клетва.
(2) Клетвата се полага пред председателя на съответния съд. Председателят на съда полага клетва пред председателя на по-горестоящия съд. Председателят на Върховния съд полага клетва пред Народното събрание.

Отчитане на съдилищата

Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.).

Условия за отзоваване

Чл. 79. (1) Съдиите и съдебните заседатели се отзовават, когато:
1. не спазват Конституцията и законите;
2. бъдат осъдени за умишлени престъпления от общ характер на наказание лишаване от свобода;
3. са лишени от правото да заемат съдебна длъжност;
4. с действията си увреждат авторитета на правосъдието и обществените интереси.
(2) Преди отзоваването на съдии и съдебни заседатели от районните и окръжните съдилища се извършва анкета, като се взема мнението на министъра на правосъдието и на председателя на съответния съд. Съдията или съдебният заседател, чието отзоваване се иска, трябва да бъде изслушан.

Отзоваване на съдии и съдебни заседатели

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища се отзовават от избирателите на съответния съдебен район.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдебните заседатели от военните съдилища се отзовават от Държавния съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдиите и съдебните заседатели от Върховния съд се отзовават от Народното събрание. Съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се отзовават от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет.
(4) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) По отношение на отзованите съдии се прилагат последиците, които настъпват при дисциплинарно уволнение на работниците и служителите, съответно на военнослужещите.

Освобождаване от длъжност на съдии

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдиите от районните, окръжните и военните съдилища се освобождават от длъжност от Народното събрание, а между сесиите - от Държавния съвет, когато това се налага поради съкращение, придобиване право на пенсия за инвалидност или за прослужено време и старост, преминаване на друга работа, както и по непригодност. Те могат да бъдат освобождавани и по собствено желание, обосновано с уважителни причини.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) В случаите на предходната алинея съдиите от Върховния съд се освобождават от Народното събрание.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., бр. 100 от 1992 г.) Съдиите от районните и окръжните съдилища и от Върховния съд, чиито трудови правоотношения са прекратени, се ползуват от правата по чл. 220 - 222 от Кодекса на труда по реда и условията, предвидени в тях.

Отстраняване от длъжност на съдии

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.)
(1) Съдиите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от Държавния съвет, когато срещу тях е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер, до приключване на наказателното преследване.
(2) Отстраняването става по искане на главния прокурор.

Глава седма
ИМУНИТЕТ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ НА СЪДИИТЕ

Имунитет

Чл. 83. Съдиите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване без разрешение на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява Държавния съвет.

Основание за дисциплинарна отговорност

Чл. 84. За виновно неизпълнение на задълженията по чл. 73, точки 1-4, за отказ на правосъдие, ако не съставлява престъпление, за неоправдана бавност или за допуснати груби грешки при разглеждане на делата и постановяване на съдебните актове съдията отговаря дисциплинарно.

Дисциплинарни наказания

Чл. 85. Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. мъмрене;
3. строго мъмрене;
4. понижаване в по-нисък ранг и заплата за срок от 6 месеца.
(Точки 5-6 отм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.).

Възбуждане на дисциплинарно преследване

Чл. 86. (1) Дисциплинарно преследване се възбужда по предложение на:
1. председателя на Върховния съд - за всички съдии;
2. министъра на правосъдието - за съдиите от районните, окръжните и военните съдилища;
3. председателя на окръжния съд - за съдиите от районните съдилища в района на окръжния съд.
(2) Дисциплинарното преследване се възбужда до една година от извършване на нарушението, но не по-късно от три месеца от откриването му.

Състав на съда по дисцилинарни дела

Чл. 87. Дисциплинарните дела се разглеждат в състав от трима съдии от Върховния съд, а за съдиите от военните съдилища - от трима съдии от военната колегия на Върховния съд.

Дисциплинарно производство

Чл. 88. (1) Препис от предложението за дисциплинарно преследване се връчва на дисциплинарно обвинения, който в двуседмичен срок може да направи писмени възражения.
(2) Делото се разглежда при закрити врати с призоваване на дисциплинарно обвинения и с участието на прокурор от Главната прокуратура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съставът на съда по дисциплинарното дело може да направи предложение за отзоваване на съдията.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Решението не подлежи на обжалване, нито на преглед по реда на надзора.То може да бъде отменено само на основания, посочени в чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс.

Налагане на дисциплинарни наказания от министъра на правосъдието

Чл. 89. За нарушения на служебната дисциплина, несвързани непосредствено с правораздаването, министърът на правосъдието може да налага наказания по чл. 85, т. 1-3 на съдии от районните и окръжните съдилища.

Прилагане на други нормативни актове

Чл. 90. По въпросите на дисциплинарната отговорност, неуредени от този закон, се прилагат съответно правилата на Кодекса на труда, а за военните съдии - на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България и на Дисциплинарния устав на Българската народна армия.

Глава осма
СЪДИИ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ И НОТАРИУСИ

Съдии-изпълнители

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) При районните съдилища има съдии-изълнители, които изпълняват съдебните актове и други актове, чието изпълнение им е възложено със закон.

Определяне районите на съдиите-изпълнители

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Районите на съдиите-изпълнители се определят от министъра на правосъдието.

Назначаване на съдиите-изпълнители

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Съдиите-изпълнители се назначават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) При двама и повече съдии-изпълнители един от тях се назначава за ръководител.

Заместване на съдия-изпълнител

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Когато съдията-изпълнител е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си, той се замества от друг съдия-изпълнител от същия районен съд, командирован от председателя на окръжния съд или от районния съдия от същия район.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова съдия-изпълнител от друг окръг.

Нотариуси

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Нотариалната служба се изпълнява от нотариуси при районния съд, а където няма нотариус или когато нотариусът е възпрепятствуван да изпълнява длъжността си - от районен съдия. Когато е необходимо, министърът на правосъдието може да възложи нотариалната работа и на съдия-изпълнител от същия район.

Назначаване на нотариусите

Чл. 96.(1) Нотариусите се назначават от министъра на правосъдието измежду лицата, които отговарят на изискванията по чл. 65.
(2) В нотариални служби с повече от един нотариус един от тях се назначава за ръководител.

Нотариална дейност в общинските народни съвети

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) В населените места, където няма районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят на изпълнителния комитет на общинския (райония) народен съвет, кметът, заместник-кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи.

Глава девета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глоби

Чл. 98. (1) Ръководител на предприятие, учреждение или организация, който не изпълни задължението си по чл. 14, ал. 2 и чл. 75, ал. 2, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.
(2) Глобата се налага от съда, който е отправил сигнала или предложението, след като на лицето се даде възможност за обяснения и се проверят посочените от него доказателства.
(3) Определението, с което се налага глобата, не подлежи на обжалване, но при допусната фактическа грешка или други уважителни причини съдът, който го е постановил, може по молба на заинтересуваното лице или по предложение на прокурора да го измени или отмени, ако не е изтекла една година от постановяването му.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

& 1. Първоинстанционните граждански дела се разглеждат без участието на съдебни заседатели, с изключение на делата по брачни искове, искове за установяване или оспорване на произход, за лишаване от родителски права, за отменяване на осиновяване, за поставяне под запрещение и за отменяването му, по трудови спорове, както и по финансови начети, подсъдни на военни съдилища.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

& 2. (1) Заварените съдии и съдебни заседатели продължават да изпълняват длъжността си до избиране на съдии и съдебни заседатели съгласно този закон.
(2) Съществуващите съдебни райони и определените седалища на съдилищата до влизането на закона в сила се запазват, докато Държавният съвет издаде решение по този въпрос.

& 3. (1) Съдиите, съдебните заседатели и нотариусите, повишени до влизане в сила на този закон, запазват ранга и заплатата, придобити при повишаването.
(2) Съдиите, които до влизане в сила на този закон са избрани на длъжност, за която нямат прослужено време по чл. 66, могат и в бъдеще да бъдат избрани на същата длъжност.

& 4. Министърът на правосъдието издава правилник за организация на работата на районните, окръжните и военните съдилища.

& 5. Този закон отменя Закона за устройство на съдилищата (обн., Изв., бр. 92 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., попр., бр. 94 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 22 от 1959 г., бр. 11 от 1960 г., бр. 105 от 1962 г. и ДВ, бр. 88 от 1973 г.).

& 6. (Параграф 6 отм., нов - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Заварените на 1 януари 1983 г. съдии и съдебни заседатели изпълняват длъжността си до изтичане на мандата.

& 7. (Нов - ДВ, бр. 91 от 1982 г.) Във всички други нормативни актове думите "съдебен изпълнител", "съдебния изпълнител", "съдебният изпълнител", "съдебни изпълнители" и "съдебните изпълнители" се заменят съответно със "съдия-изпълнител", "съдията-изпълнител", "съдии-изпълнители" и "съдиите-изпълнители".